петък, 26 декември 2008 г.

Фенки, фенки!

Докато повечето българи работят против имиджа си по празниците, под масите, някои по-напреднали в личния брандинг вече впрягат и facebook в услуга на личния си имидж. Небезивестният PR спец Максим Бехар не само, че има почти 300 (!) фена във facebook, ами си е платил и за реклама на личната си страница, както е видно от снимковия материал. Не мога да не похваля самото усилие, като доста добър ход, чийто плодове могат да са доста финансово сочни в дългосрочен план. Все пак проверих и две други личности с къде по-голяма популярност. Сергей Станишев го няма никакъв, освен ако не броим групата "Обзалагам се, че мога да намеря 5 000 души, които не харесват Сергей Станишев", а Бойко има 360 фена, страницата му е занемарена, ако въобще е създадена от него де. При Максим Бехар положението е доста по-активно, има видео и се обновява често. Изглежда за политиците е рано да се напъват, докато за хора, като Бехар е важно да си на гребена на вълната. Все пак клиентите му могат да го сменят по всяко време, а няма да чакат да му изтече мандата.

вторник, 23 декември 2008 г.

Лукс по корейски?

Вярват ли си сами от Ratola, като започват подстраницата с ценоразписа (!) от сайта си по такъв несериозен начин. Моля да вдигнат ръка всички, които се сещат какви модели произвежда Ssang Yong. А колко от вас смятат, че корейските имитатори се вписват в каквито и да е представи за премиалност? Противоречието и самозалъгването по-добра стратегия ли са от приемането и пълноценното използване на фактите (основно "ниска цена") за изграждането на силна марка? Корейски още дълго време ще е равно на евтин,непретенциозен и всичко друго, но не и премиален. Марки, като Hyundai и Kia се стараят доста в последните години и според мен имиджът им се подобрява. Въпреки това те не все още не се възприемат за равни на наложените западни марки. В случая на Ssang Yong пък нещата са на доста жалко ниво - недодялан, дори грозноват дизайн, копиране на Мерцедес и БМВ. Единствено изключение е може би Rexton, за което говори и фактът, че се среща по улиците значително по-често от останалите модели. В последните две години от "Ратола" продават по около 300 нови корейчета , а тази година едва ли ще продадат и толкова (до края на ноември за продали 209 броя). Въпросът е следният: да вървим срещу течението на потребителските нагласи или да ги яхнем, приемайки истината? При положение, че всички знаят що за стока е продукцията на Ssang Yong, колко ли време и усилия ще са нужни, за да се преобърнат потребителските представи?

За десерт може да се размечтаете с една корейска рекламна феерия!

петък, 19 декември 2008 г.

Смъртоносен стикер a.k.a. Burn After Reading



В духа на уличната рекламна идилия, която заля блогa през седмицата, предлагам на вашето внимание стикера (приблизителен размер 15 на 7 сантиметра) на най-опасните екстерминатори из нашите земи. Самоопределят се като наемни убийци и са едновременно кошмара и мокрия сън на всяка българска хлебарка.

Винаги съм се чудел колко нови клиенти носят разлепените по стени и колони стикери от този тип. Да, регистрирам го и толкова. Каква е вероятността да търся решението на проблема си с вредителите, взирайки се в стените на околните сгради?

четвъртък, 18 декември 2008 г.

DJ Блу лайЪн



Рекламните материали, с които ресторант "Синьото лъвче" придърпва парти пипъл за праниците. Двата "плаката" са гордо лепнати до входа. Логиката на СДС-арите, може би, изисква всички да знаят какво седи зад абревиатурата DJ, а в комбинация с "куверт"  може да значи:

1. Ще има DJ в ресторанта за празниците, платете куверт!

2. В куверта е включен DJ?

3. Кувертите се казват DJ

4. Кувертите са само за DJ-и. Ако съм на мястото на Карл Кокс, ще гледам да не изпускам този шанс.

5. DJ-ят e най-свестната част от куверта (щом само него изтъкват)

Предполагам, че и други значения могат да се намерят, но не това е въпросът. Има ли смисъл да се излагат подобни А4-ки с безмислено съдържание и объркани конкурентни предимства? Може би барманът трябва да бъде оставен да си сипва пиенето, а не да разлепва промоционални материали. Поне дизайнът е изчистен... от всичко смислено, май.

сряда, 17 декември 2008 г.

Асиметричен по рождение



Красотата е симетрия. Или така им се иска на индивидите, които се подлагат на процедурите на пластичните хирурзи. Склонен съм да призная, че макар и кичозна, и повърхностна като послание, тази реклама изглежда ясно позиционирана. И макар да нямам преки впечатления от таргета, си мисля, че последният е на 99% съгласен с вижданията на рекламодателите от "Симетрия". Последните не са посмяли да избягат от посредствените представи за красота и най-вероятно ще генерират някакво маргинално популяризиране на марката си. Единствено, ако приемем, че мутресите все пак слизат от Q7-ците и посещават Flo Cafe и Happy на "Света неделя".

П.П. Визията на билборда е тотално Асиметрична.

П.П.П. За нуждите на поста приех, че относителният дял на хората прибягващи до услугите на пластичната хирургия по реконструктивни причини е значително по-малък от този на пластичната и естетичната.

вторник, 16 декември 2008 г.

Кафе любов така жадувана

Откриването на първия обект на Starbucks преди по-малко от месец протече така както от "Маринополус Груп" само могат да са мечтали - c безплатна и мащабна медийна и блог реакция. Все едно Господ слезе на Земята и даде на безброй неверни души тема за разговор. И докато в "Капитал" сякаш брояха секундите до отключването на райските лате порти, след отварянето на заведението собствениците на много блогове дадоха безплатна обратна връзка, чиято изчерпателност и искреност едва ли може да бъде постигната от която и да е изследователска агенция.

Смесицата от положителни и отрицателни блог реакции, маркетингът от уста на уста и повсеместното медиино отразяване доведоха до това, че много от тези, които не харесват кафе веригите опитаха поне веднъж, а феновете се нахъсаха още повече и съвсем идеализираха най-известната кафе верига.

Откриването на Starbucks в София остави на заден план фактът, че американците, натиснати от кризата, закриха през лятото няколкостотин заведения по целия свят. Това, че Starbucks дойде толкова късно в сравнение с конкурентите със сигурност е смекчило и усещането на излишно скъпо кафе. Тълпите студенти-бригадири и активните млади хора, които са опитвали Starbucks в чужбина, в последните години ставаха все повече, с което и предварително облъчените, емоционално свързани с марката, потребители достигна благоприятен брой. Освен това медийте отразяваха всяка стъпка от похода на Starbucks към свидната татковина, с такива подробности, че навлизането на марката придоби статут на основополагащо събитие за приобщаването на България към западната цивилизация - по подобие на откриването на първия мол, първото "Метро" или първия концерт на "Металика". Все случки отекнали и в най-потайните кътчета на родината. Да живеят PR-чо и buzz-чо!

***

снимка: Zsuzsanna Kilián

петък, 12 декември 2008 г.

Премерена наглост или опасна лакомия

[caption id="attachment_377" align="alignright" width="280" caption="Лакомията не е лесна работа."][/caption]

На 1-ви декември Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби Globul с мизерните 150 000 лева за играта "100 на 100". В отговор мобилният оператор не само, че не прекрати играта, а и добави още един бонус Mercedes, по-луксозен и по-скъп от досегашните. В средата на миналата година GSM оператора беше глобен с други 150 000, тогава за томбола само с един автомобил, но отново несъобразена със Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Миналата зима пък, милият Mtel беше на вълна 88 VW-та за 88 дни и КЗК си даде тон с първите автоМобилни 150 000 лева. за 2008 г.

Трите споменати случая са крайно аналогични и опират до двe нарушения на ЗЗК. На изискването за необвързаност на участието в играта с покупка на продукта и максималната стойност на наградите (10 минимални заплати или 100 пъти стойността на продукта). И на петокласниците им е ясно, че глобите на КЗК не плашат мобилните оператори (и не само тях), влизането им в сила се протака, а промоционалните игри си продължават и официално незаконно злоупотребяват с потребителската наивност и жажда за лесна награда.

Концепцията на краткосрочното стимулиране на продажбите и доенето на клиентите с подобни суператрактивни игри не е лишена от логика, но и не изглежда особено рентабилен начин за постигане на потребителска лоялност и стимулиране на потреблението в дългосрочен план. Това най-вероятно не е и целта, но трябва да се има предвид. От една страна са потребителите, които просто си плачат да бъдат използвани - наивни са, слабо информирани инезаинтересувани от условията на игрите, в които се включват неподготвени. Компаниите планират игрите, знаейки че ще прекрачат закона, но и знаейки, че приходите ще надминат значително разходите, включително глобата от КЗК . Изглежда не ги плаши и недоволството на клиентите им, когато си видят сметката - при все това, че вече има възможност за смяна на мобилния оператор със запазване на телефонния номер.

Дали обаче етичните взаимоотношения между доставчик и потребител не са по-добра стратегия към изграждането на твърдо ядро от лоялни и активни потребители на мобилни услуги? Дали потребителите са с толкова къса памет, че да забравят бързо неколегиалното отношения на операторите? Дали в условията на икономическа криза доставчиците на мобилна телефония имат допълнителния ресурс да играят на котка и мишка с разочарования потребител, чието доверие и без това е занижено от настроенията на макрониво? Дано мобилните оператори добре да са преценили ситуацията, защото в противен случай ги чака тежка година.

***

снимка: Walter Groesel

понеделник, 8 декември 2008 г.

Фен на бременността?

Ако не сте били на изоставен остров в последните 2-3 години, значи сте гледали рекламата на Surecheck.



Според мен една от най-добрите български реклами - едновременно забавна, евтина, вирусна и информативна.

Като собственик на акаунт във facebook съм попадал на много страници на продукти, където потребителят може да стане фен на марката/продукта. Въпросните страници биват два вида - създадени от потребителите и от собствениците на марките. Във втория случай компаниите имат възможност да контролират (до известна степен) представянето на марката си във facebook и така да допълват и подкрепят търсения си имидж. При най-популярните потребителски продукти има доста добри примери (Red Bull е показателна марка в това отношение) за активно използване на facebook за промотиране на марката. При българските марки до днес не ми се беше случвало да видя продуктова страница създадена от собственика на правата върху марката. Именно тестовете за бременност Surecheck се оказа си имат продуктова страница, която очевидно е направена от българското представителство на марката. Гледам на това явление, като на първото кокиче изникнало от разтапящия се мартенски сняг. Във своята частност от случаят на Surecheck, обаче, е доста спорен. Да бъдеш фен на Coca Cola е еднозначен факт, но какво означава да си фен на тест за бременност? Особено във facebook, където всяка стъпка на потребителя е видна от приятелите му. Именно този странен проблем, може би, е причината за скромната фен база на Surecheck от само 14 души. Въпреки така описаната специфика наличието на продуктова страница на теста за бременност е добра идея, макар и ефектът, който могат да постигнат подобни страници при нормални обстоятелства да е много по-голям. Дано скоро се появят повече такива страници, които да покажат, че социалните мрежи не са само място за мотаене в работно време, а комуникационен канал с нарастващата важност за българските маркетолози.

П.П. По неизвестни причини името на фирмата, която представя/произвежда/дистрибутира Surecheck не се опоменава на официалната страница на продукта, нито пък става ясна от повърхностно гугълване. Някой да има инфо на какво се дължи тази мистерия?

петък, 5 декември 2008 г.

Натурално кисели

Тази седмица се очертава, като седмица на киселото мляко. Но в този пост, за разлика от вчерашния, няма да възхвалявам, а по-скоро ще се отвращавам.

Българският потребител е странно и извратено същество, когато става дума за кисело мляко. Иначе няма как да се обясни съществуването и просперитета на млекари, като "Гавра" и "Бор Чвор". И в двата случая погледът се ококорва още с имената на фирмите. И докато "Бор Чвор" се преглъща, може би защото е по български самобитно, "Гавра" едва ли щяха да са в бизнеса, ако бяха посмяли да кръстят някой от продуктите си с името на компанията. Самите млечни разновидности се предлагат в безброй разцветки и разновидности, и изглежда се приемат добре от веригите, където се предлагат често на ексклузивен принцип. Върхът за мен е върхът - "Черни връх", буквално черният етикет на млечните продукти. Но стига гаври - едноименната фирма очевидно добре се погажда с търговците, пък и внася широко портфолио от чужди марки. А между другото само на мен ли логото на "Гавра" ми прилича на ГБС?
На дървения фронт нещата на мен ми изглеждат много по-зле. "Бор-Чвор" има сайт, чието интро може да ти докара очни проблеми, но това е нищо в сравнение с култовото кисело мляко "Хипноза" - с естествени психотропни добавки, сигурно. Ключовата дума в описанието на киселите млека е "калций", както и други баналности, които малко издават "Бор-Чвор", че всъщност продуктите им са си едни същи, ама те се опиват да ни убедят, че не е така. При именуването и визията на марките на чвора, самобитното народно творчерство сякаш e превзели мисленето на маркетолози и дизайнери. Остава един въпрос: кой уважаващ себе си българин ще си купи кисело мляко с хипнотизиращи име и вид, освен ако не са евтини???

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Мечок с безсъние

Имало едно време един мечок (който не обичал да спи зимен сън), който захранвал невръстните българчета с млечни продукти (вместо с мед). Този специален мечок учел децата от ранна възраст на така модното разклонение на българския език - чатерицата. Освен това му харесвало да си противоречи, изтъквайки съмнителни причинно-следствени връзки, като свои предимства пред останалите киселомлечни мечоци (вж картинката).

Като изключим гореспоменатите пропуски (даже пропуски е силно казано, щото аз съм заядлив) за маркетирането на детското кисело мляко "Сердика" са се погрижили доста добре, дори иновативно на фона на останалите производители на кисело млякo. Според мен Ме4о се цели точно в таргет групата на Danonino. От Danone представят продукта си с нежното име фреш чийз (демек млечен продукт, който не е съвсем кисело мляко), но потребителите едва ли го възприемат и наричат с официалното название. Но да се върнем на Ме4о - той е хитър мечок, който хубаво е напипал тенденциите сред днешните майки. Поне според мен те са информирани, еманципирани и все по-малко се доверяват на рекламите, особено ако са на продукти на големи корпорации, като Nestle, Kraft или Danone. Ме4о не е като последните - той е интерактивен и отворен към съвременната майка, пък и баща. Не бяга от форумите, а ги насърчава. Създава удобство за родителите, като предлага безплатни игри, песнички и картинки за оцветяване на малчуганите. Освен това мечокът е детски символ много по-познат на българина... за разлика от кродила на Danonino. Въобще нa мен ми се вижда, че във "Фама" (производителят на детско кисело мляко "Сердика") залагат на стратегия, в която натуралното и българското, като вид и вкус, кисело мляко е издигнато на пиадестал.



Така в рекламния спот се натъртва, че млякото е бяло (за разлика от ароматизираните конкуренти) и децата са българчета, които говорят на български, а не дублирани мами от чужди земи. Съвсем целенасочено, разбира се, в рекламата главните герои покриват възрастовия диапазон на целевата група (или поне тази част, която може да говори). Клипът е цветен и думичките на децата почти им излизат естествено. Елементът на детските игри се припокрива с Danonino, ама няма как - за децата става въпрос. Ако съдим по фактът, че близо 4400 са регистрираните потребители във форума на Ме4о, то във "Фама" поставят основите на едно силно продуктово представяне. Само малко ме притеснява фактът, че така описаното кисело мляко изглежда сякаш има характеристиките на всяко друго на пазара. Трябва да се опита и да се види един мечок потребителската крава може ли да я издои.

вторник, 2 декември 2008 г.

Първият месец

Наскоро обновеният "Маркетинг лоКал" навърши един месец. Още не е 100% готов, но се надявам скоро да си получи запланувания нов header. Посещенията през месеца бяха далеч от нивото, което беше достигнато, когато публикувах материалите през blogger, но с времето нещата ще се нормализират. Така или иначе съм наясно, че тесния фокус на лоКал-а стеснява неговата публика. През изминалия месец с малка преднина но все пак на първо място по посещения застана публикацията за войната на безплатните вестници - "19 мин" срещу БНБ и "Икономедиа". От написването на "Черен PR срещу обективност" досега, "19 мин" продължава да е все така пропаганден и немалко опасен за всеки PR мениджър, чиято компания попадне в полезрението на вестничето. Вече не го следя толкова редовно - просто няма развитие.

За ноември най-коментирана стана публикацията за ТПК "Михалково" - "Марка на фокус: Михалково". Както се случва нерядко спорът в коментарите малко заби в една тясна насока - в случая беше стъклената бутилка на ТПК-то. Според мен стана интересно разискване, което ме радва. Между другото ТПК "Михалково" влезе не само в моя блог през ноември. Малката буилираща компания се оказа от една от компаниите, които сезираха КЗК, за да бъде глобена най-голямата бутилираща компания - "Кока Кола ХБК България". Сега се моля и мен да не подгонят.

***

снимка: Hilde Vanstraelen

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Биокеф

Не е нужно да съм консумирал биопродукти, за да смятам, че в "Био България" знаят как да се маркетират . Това ясно проличава още с първия поглед върху логата на техните марки - "Биомаг" и Harmonica. Те моментално напомнят за времето, когато храната в мнозинството от случаите се произвеждаше по естествен начин. Българите, които са родени преди падането на комунизма помнят живо бабините домати и краставици, бульонът от истинско пиле и киселото мляко в амбалаж за многократна употреба. Продуктите имаха кратък срок на годност и изглеждаха различно, дори чисто визуално. Спомените са скъпо нещо и добър начин за внушаване на търсения ефект. От "Био България" са напипали много добре как може от един политически тъмен исторически период да се извлекат положителните страни. Ето и разбор по марки:

"Биомаг" - Веднага прави впечатление комбинирането на първите букви от две или повече думи - стил на именуване, който е характерен за комунизма. Отново препратката се подразбира. Като се добави и използването на помещението на известна социалистическа месарница всичко пасва чудесно. Брандирането на екстериора е изчистено и семпло, като биохраните вътре. Още един елемент подсилващ биопосланието. Магазинът е малък и уютен, което дава усещането за интимност, автентичност и бягство от мегакорпорпорациите, които бълват GMO след GMO.

Harmonica - етикетите на продуктите под марката чудесно подчертават произхода им - изчистени, с меки цветове и непретенциозни. Дизайнът подчертава какъв е самият продукт без да натрапва марката и е лесно разпознаваем. Отличава се от редовите марки и е достатъчно информативен. Според мен, стратегията less is more, e добре използвана, като отново акцентът върху наименованието на продуктът се заиграва със соц "брандинга", а и сякаш казва "Това Е истинско КРАВЕ СИРЕНЕ". Този начин на представяне на продукта пасва идеално с идеята за биопроизхода - всичко изглежда чисто в буквалния и преносния смисъл. И все пак имам една малка забележка - защо Harmonica се изписва само на латиница?

"Био България" се възползва много добре от фактът, че засега пазарът на биопродукти е малък. Фирмата заема стабилната стратигическа позиция, като първа компания с биомарки в търговията и производството. Това ще бъде силен коз, когато се появят други сериозни марки в сектора - например веригата Whole Foods. В бъдеще опасност може да бъде това, което сега е предимство - наблягането на общото название на продукта. Лесно е за копиране, а и силата на тази характеристика, според мен, би отслабнала в условията на засилена конкуренция в различните категории. Ето защо е важно производителят да е сигурен, че марката не остава на заден план в съзнанието на потребителя, когато става въпрос за биосирене, био кисело мялко и т.н. Био може да е идеология и мироглед, но все пак е и бизнес.

***

Хвала и на Fontan 2 - отговорна май цялата визия на "Био България".

***
снимка: Inga Ropsa

***

Ако "Маркетинг лоКал" ви допада или пък ви дразни и искате да ме държите под око, не се колебайте да се абонирате за последните публикации през RSS. Може да използвате бутона в горния десен ъгъл или просто да натиснете тук

сряда, 26 ноември 2008 г.

И на третия ден дойде Starbucks

Несъмнено най-силната марка при кафе веригите най-накрая се откри и това вещае добри дни за кафеманиаците. Как се вписват в общата кафе картинка ще се разбере скоро. Ако не дай боже някой още не е разбрал къде се намира  - Гурко 62 (на мястото на Pizza Hut) e мястото означено с Х на картата. Скоро ще ги похваля още... надявам се :)

***

снимка: ems van goth

понеделник, 24 ноември 2008 г.

Изгубени в конкурентните предимства

Много марки нямат какво да предложат на потребителя, което да го убеждава безусловно в качествата на продукта. Особено трудно е, когато категорията е пренаселена, а силните играчи вече са проиграли козовете и приемливите иновации. Какво става, обаче, когато битката е между категории? Например суха срещу течна сметана/мляко. Предполагам усещате на къде бия. Coffee-mate от известно време си има своя преведена реклама и колкото повече я гледам се чудя защо клипът не пропагандира безспорните предимства на сухата сметана пред течната и млякото. Наистина ли клишета продават по-добре от конкурентните предимства? Дългият срок на годност, удобната опаковка, която не е нужно да се съхранява в хладилник и почти неограничените възможности за разнообразни вкусове - нито едно от тези неща не споменава, дори не се загатва. Да, изброените характеристики са валидни за всички сухи сметани, но Nestle има парите и технологичните възможности да превърне Coffee-mate в Сухата сметана. Освен това категорията досега се изявяваше в хорека каналът, а в магазините сякаш никаква я нямаше. Това всъщност е шансът, от който искат да се възползват от Nestle. Дали, обаче, са убедителни със сладникави баналности от рода "Сметаната, която го прави по-богато и по-нежно..."? Най-вероятно, не. "Създадени един за друг" смятам е силен слоган, но щеше да е по-силен, ако беше подплатен с доказателства. Липсата на силни конкуренти за пореден път обрича Nestle на успех.

Видео, което съдържа рекламата на Coffee-mate:



P.S. На http://www.coffee-mate.com/ може да видите колко разнообразни могат да бъдат вкусовете, а и да се види, че Coffee Mate има течни варианти. Което обяснява защо в рекламата се стреля само по млякото. Така де, да не стане самоубийство :)

P.P.S. http://coffee-mate.bg и http://coffeemate.bg все още са свободни, тъй че ако някой иска да прави мръсно на Nestle, сега е моментът. Ако Регистър.бг са склонни да го продадат на някой различен от Nestle, де.

сряда, 19 ноември 2008 г.

Някои ще се качат... на чужди трамваи... след конгреса

Вчера "Дневник" направи един готин рекламоразбор на тв рекламата на конгреса на БСП.



"Внушението е "среща на три поколения с общи мечти и идеи", а посланието - че времето се променя, но мечтите и идеите остават, разясниха от партийната централа." Както често се случва рекламодателят твърди, че адресира аудитория Х+У+Z, а хората се чудят що говори глупости, тъй като аудиторията все е Z.  Стратегията на БСП не е лишена от бизнес логика. В случая провокирането на т.нар. твърд електорат е продиктувано от догонващата позиция на Столетницата и може би ясното съзнание на социалистите, че не могат да разчитат на подкрепата на здраво мислещите хора под 65 годишна възраст. Ядрото от симпатизанти на БСП, макар и твърдо в убежденията си, може би не е дългосрочен фактор за успех по чисто демографски причини. Свилен вчера коментира трамвайните висини на премиера позовавайки се на старата и доразвита максима - "Няма лоша реклама, няма и лоша безплатна реклама." Разбира се безплатното в рекламната кампания може е безплатно за БСП и не толкова за мен и за вас, ако е злоупотребено с държавни пари. И докато гореспоменатата рекламна максима на мен ми изглежда като цяло релевантна в света на потребителите на стоки и услуги, то в политическия контекст безплатната реклама може да се окаже нож с две остриета. Защото, поне засега, гласуването на параментарни избори също е безплатно. А когато транзакционните разходи са нулеви, пред консуматорът не остават обективни пречки за смяната на продукта.

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Марка на фокус: Михалково

Наскоро попаднах на сайта на един локален производител на минерална вода - ТПК Михалково от село Михалково, Смолянско. За съжаление задочното ми познанство с едноименната минерална вода (с комуникацията на продукта, не със самата вода) ме остави с противоречиви и по-скоро негативни впечатления. Още началната страница ме вкарва в едни тъжни размисли със следния клип.



Клиширано, а? "Класиката на водата" е толкова класическа, че чак се бутилира в стъклени бутилки останали от соца. В същото време ТПК-то предлага и съвсем нормални платмасови бутилки, но изглежда съселяните държат естествено газираният вариант да им напомня за байтошово време. В същото време на сайта се казва, че "модерната" стъклена бутилка в въведена след модернизация на ТПК-то през 1990 г. За ТПК-то сдобиването със собствена интернет страница е събитие отразено в секцията за пресата, където може да се намери и презентация на предприятието, според която водата лекува сума ти и болести. В същата презентация се отбелязва и че "само три са минералните извори в света, чиято вода се доближава по състав, вкус и качества до тази в Михалково": Виши във Франция, Боржоми в Грузия, Фахинген в Германия. Ако това беше всепризнат факт ТПК-то нямаше да е ТПК, а международна корпорация. Предвид вида и статута на марките, които произлизат от трите споменати извора, в Михалково или бълнуват или седят на златна мина, от която видиш ли, няма кой да изкара милиони. Като цяло интернет сайтът на "Михалково" провокира едно противоречиво усещане и куп въпроси, като: има ли смисъл да се опитваш да правиш модерен сайт, когато продуктът ти е старомоден? Къде е границата между празните от стойност твърдения и достоверната комуникация с потребителя? Причина за прессъобщение ли е появата на интернет сайт на малък производител, като ТПК Михалково? Ако за ТПК Михалково това е голямо събитие, защо те си мислят, че то е значимо събитие за медиите и няма ли опасност неговото отразяване да повлияе негативно, при положение, че сайтът е с доста съмнителна стойност? Случаят не ви ли прилича на лек автогол?

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Ми, смучем бадеми



Това може да се определи, като чалга версията на рекламата от това лято на сладоледи Boss. За съжаление последната не я намерих, че да видите разликите, но който я е виждал знае за какво говоря. Доколкото си спомням в сладоледения вариант в кабриолета имаше 4 души и затова мацката, която и падна от устата парченце глазура трябваше да седи отзад. В ремикса, обаче, мацката седи отзад сама и господинът седи сам отпред. Супер нелогично предвид прехапването на устни и размяната на жадни погледи. Като цяло комуникационните сигнали ме хващат неподготвен от всякъде. Коя е таргет групата? Мутресите и тия дето карат бентлита? Не бих се учудил (поне са платежоспособни). Иначе няма как да се вържат сценарии на интелектуално ниво 12-годишни и разточителен лукс, плюс катаджия и разбира се секс закачки. Потресаваща, безвкусна, дезориентирана, копирана или просто "чалга" таргетирана. Поправете ме ако съм пропуснал или сгрешил за някое от тези определния.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Голямото семейно лапане



+ Чувство за хумор
+ Диалог на езика на таргетираната аудитория
+ Простота на сюжета
+ Не скъпо заснемане (така изглежда) без излишни ефекти

Големият минус? Финалът с призива "Не зяпай! Лапай!". Или поне така си мислех първите два-три пъти, когато гледах рекламата. Таргет групата, към която аз приемам че е насочен спота (младежите между 13 и 16 г.), обаче, няма как да не му се кефят. "Виж, вафла "Choco Family" говори "мръсотии" (какво й е фамилното бих попитал аз, бел. авт.), якооо!!!", би си казал младият тийнейджър. 12 ъплоуда (уфф, че хубава дума) във vbox7 от потребители със средна възраст 15 г., плюс възторжени заглавия от рода "най-яката реклама", ме карат да мисля, че лапането (на вафли, разбира се) вече не е срамно и в никакъв случай отблъскващо. Щом таргетът е "доволен", значи Saatchi&Saatchi са си свършили добре работата. В "Кармела", обаче, май е трябвало да се замислят не е ли малко противоречиво хем да си семеен, хем да си "скандален" и "палав".

сряда, 5 ноември 2008 г.

Отлепи тук за верния отговор



След като изразих ЕГН въжделенията си относно обновяването на овкусените UHT млека "Фибела", изпитах лично и комуникацията на ребрандирането на ниво опаковка. Идеята със стикер е много свежа и заедно със послaнието на играта с 444 награди може да направи промяната успешна и безболезнена. Само да я нямаше тази история с ЕГН-тата по SMS.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Черен PR срещу обективност

Интересен задочен (засега) сблъсък се случва на софийския вестникарки пазар. Бойците са "Икономедиа" ("Капитал", "Дневник" и пр.) и в. "19 минути". Последният се приема притеснително добре от мнозинството от софиянци, което не говори добре за информационните нужди на средностатистическия българин. "Икономедиа" пък е в една морално трудна позиция - едновременно е медийна група с име и известна обективност, хем за нея "19 минути" е бъдещ конкурент, който става много силен. Ето защо вниманието, което безплатния вестник получава е рискован ход, който според мен, ще срещне крайни подръжници и крайни противници. Аз съм по-скоро от първите. За два месеца смущаване на сутрешното ми пътуване до работа, "19 минути" си изгради в съзнанието ми образ на учебник по черен PR. Между другото "Икономедиа" не започват първи закачките - "19 минути" вече писа за един от собствениците на медийната групировка - Иво Прокопиев - и то в рубрика със звучното име "Олигарсите". В тазседмичния "Капитал" се говори за атаките на безплатния вестник спрямо някои от най-големите български банки, което им е навлекло гнева на БНБ (съвсем закономерно). Едно уточение: за два месеца този вестник почти не е имал реклами в себе си. Появяват се прикрити PR публикации. Два любопитни факта около двама от малкото рекламодатели: 1. "Булбанк" известно време купуваше последната страница. След като спря, в рубриката "Олигарсите" влезе Левон Хампарцумян (Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на "Булбанк") 2. Един път засякох листата с промоциите на Kaufland в "19 минути" - не се задържа дълго вътре, но след като веригата махна промоционалните си оферти, на първа страница лъсна заглавието "Кауфланд продава опасни стоки". Сами си правете изводите.

***

снимка: sanja gjenero

петък, 31 октомври 2008 г.

Смазка и масльонка

Смазващо предимство! Две думи, които заедно пасват идеално на идеята за добро моторно масло. Две думи, с които завършва последния рекламен спот на "Приста Ойл", който е дело на "Графити ББДО".



Тази реклама съдържа всички нужни атрибути, които да й позволят да говори на езика на автоманиаците - рали спорт, пуст планински път, Субару Импреза и един таралеж, който символизира слабите предпазливи карачи - тези покрай които профучават "големите" карачи. Защото във всеки мъж, който обича колите се крие един "състезател". Рекламата се заиграва доста умело с мъжкото авто-его, а мотото на финала затвърждава NFS визията. Смазващо предимство! Браво! Брррраауууу!

П.П. Това със смазващото предимство е идеално и за реклама на секс лубриканти. Айде бе, Durex! :)

сряда, 29 октомври 2008 г.

Даваш ЕГН - пичелиш. Не даваш - ни пичелиш.

OMK реши, че е време да освежи вида на UHT овкусените си млека (които между другото са доста вкусни). Освен това те вече си имат име - Фибела Wave. Ето въпрос за награда PS3: Какво е новото име на млечните напитки на "Фибела"? Упс, май дадох отговора вече. На този принцип, ама без възклицание "упс", човек може да участва в играта за 444 награди по случай стартирането на "новата" напитка, организирана от ОМК и MAD TV. Задаването на тъпи въпроси, чийто отговори си дал на горния ред (със сравнително малка уловка) няма не е ново или срамно. Решението за по-масирана маркетинг подкрепа също. Изборът на ясно позициониране сред тийнейджърската аудитория на MAD TV, пък си е направо похвално. Притеснителния момент се състои в съдържанието на SMS-ите, което изискват организаторите на играта - ЕГН(!!!) Fibella Wave. В правилата на играта примерния SMS изглежда така: 9104157697 Fibella Wave. Ха сега ОМК и MAD TV да обяснят за какво съм им ЕГН-тата на участниците, какво отношение имат към отговора на въпроса и концепцията на играта??? Очевидно не им стигат GSM номерата. Ако толкова искаха да знаят възрастта на участниците, можеше да ги накарат да я въведат в съобщението. Аз лично не се сещам за други игри, гласувания и пр., които да изискват споделянето на подобна лична информация чрез SMS. Причината за моето възмущение, обаче, едва ли ще се превърне в причина за слаба активност и малък брой изпратени SMS-и. За добро или лошо представителите на таргет групата (16-17 години, ако се съди по примерния SMS) едва ли ще се замислят много, дали е редно по такъв нагъл начин да им събират ЕГН-тата. На тази възраст и на мен не би ми пукало пред шанса за безплатен Play Station 3.

***

снимка: Алесандро Паива

четвъртък, 23 октомври 2008 г.

Ники блиц

Колко от вас вярват, че fame картичката с Ники Василев не е платен PR?


А дали неграмотността на режисьора на Survivor се отразява на/в шоуто? Снимката е на рубриката "Лицето" в бр. 41 на "Капитал LIGHT"

Ники блиц

Колко от вас вярват, че fame картичката с Ники Василев не е платен PR?


А дали неграмотността на режисьора на Survivor се отразява на/в шоуто? Снимката е на рубриката "Лицето" в бр. 41 на "Капитал LIGHT"

вторник, 21 октомври 2008 г.

Bueno, bueno



Как продукт, чието име означава "деца" прескача в света на възрастните без грам изменение в дизайна и цветовете, да не говорим за името? С явни сексуални препратки и лустросана визия спотът може да изглежда вкусно и сладострастно, но дали всъщност не руши вече създадения образ на марката Kinder в съзнанието на потребителя?

"Детско порно"

Странно "животно" е марката Kinder в наши дни, предвид разклоненията, които се пръкнаха. Едно време беше лесно. Kinder Suprise беше мечтата на всяко хлапе на прехода (а предполагам и преди това, тъй като шоколадовото яйце отдавна е минало христовата вързаст). В последните няколко години захарните изделия под марката Kinder се намножиха. Две от разклоненията, обаче, леко ме узадачават - това са Bueno и Pingui



Телевизионната реклама на пингвинестия десерт стартира с края на лятото. Така чудесно се размина с кампаниите на сладоледените марки, срещу които нямаше да има шанс посред лято. Това беше хитър ход. Сега обаче остава друг въпрос - със захлаждането на времето, до каква степен един отговорен родител ще рискува да дава на детето си студени храни? Още повече, че алтернативно консумиране (на стайна температура) не се споменава. Разбира се глупостите за полезните вещества ще са коз за малките облъчени потребителчета при спор с мама и тати. А дали всъщност позиционирането, като една по-безопасна за гърлото алтернатива на сладоледа, нямаше да е по-добро за Pingui. Хубавото е, че с Pingui, Kinder поне показва последователността, която изисква досегашното комуникиране на марката. Нещата се обръщат с главата нагоре, като човек види рекламата на Kinder Bueno,



Как продукт, чието име означава "деца" прескача в света на възрастните без грам изменение в дизайна и цветовете, да не говорим за името? С явни сексуални препратки и лустросана визия спотът може да изглежда вкусно и сладострастно, но дали всъщност не руши вече създадения образ на марката Kinder в съзнанието на потребителя? На това му казвам да не спазиш своя brand promise.

четвъртък, 16 октомври 2008 г.

OK срещу ОК - епизод 150 000

Защитата на търговската марка "ОК Супертранс" от негативните влияния на имитатори намеси КЗК в борбата за таксиметровия пазар в София. Макар и да смятам, че е най-добре сам да защитиш марката си, вместо да разчиташ на държавните регулатори, днешното решение на "Комисията за защита на конкуренцията", която наложи глоба от 150 000 лева на един от имитаторите на "ОК Супертранс", е важно събитие, което трябва да напомни на имитаторите, че не са недосегаеми. Въпросното решение, разбира се, повдига различни питанки у мен. Дали след една купчина обжалвания, имитаторът въобще ще си плати за нарушенията? Дали псевдо-ОКейките могат да чувстват страх от административни наказания или са вече толкова затънали в порочната си практика, че не се плашат от никой? Защо "ОК Супертранс" чака КЗК да спасява положението? Дали наистина са безпомощни в борбата за идентичност или нямат желание и възможности да се диференцират достатъчно добре със собствени сили?

снимка: Даниел Уайлдмън

сряда, 15 октомври 2008 г.

Да си безалкохолен не е грях

Вече няколко години "Каменица" предлага безалкохолна бира без особен успех. Учудващо е, че "Каменица 0%" (екс-"Каменица леко") не изчезна по време на чистката в "Каменица", когато си заминаха "Каменица екстра" и "Каменица червено", и "Каменица бяло". Едва сега осъзнавам, колко иновативни, но и припряни са били в пловдивската пивоварна.

Но да се върнем на основната идея. В българското поразделение на InBev най-накрая "измъдриха", че кампаниите за отговорна консумация (особено за шофиране в нетрезво състояние) могат да паснат идеално в комуникационния микс на "Каменица 0%". Ама що чакаха досега, така и не става ясно, защото именно сладникавата безалкохолна бира е единствената и първа реална алтернатива (достъпна и произведена в България), когато хем искаш да караш, хем да пиеш бира. Кампанията организирана от "Каменица" и промотираща "Каменица 0%" се казва "Алкохолът е лош шофьор", има подкрепата на СБА и КАТ, и е ненатрапчиво издържана в отличителния за безалкохолната бира син цвят. За целта е създаден и приятен сайт по темата на http://alcoholbaddriver.bg, на който се разказва за разлините активности по кампанията. Въобще за мен "Каменица" започват най-накрая да полагат основите на един силна марка, в каквато може да се превърне "Каменица 0%", когато му дойде времето и достатъчно много хора приемат алтернативата "безалкохолна бира".

П.П. Еднa идея подарък за "Каменица", ако вече не работят по въпроса: Бременните жени, за разлика от шофьорите, са истински орязани от към алкохол в диетата си. Ама облъчете ги, направете нещо за тях! И те са хора, и сред тях има фенове на бирата. Само може да спечелите.

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Креативност, отлична комуникация, опит

Във време, в което постоянно се говори, че има недостиг на работна ръка видът обявите за работа е от решаващо значение за привличане на най-подходящите кандидати. Обявата за работа е своеобразна реклама на свободната позиция (а и на работодателя) и трябва да провокира действие от страна на хората, които я прочитат. В този ред на мисли, колко ли специалисти по маркетинг и реклама може да привлече обява, която се състои от три (!3!) думи?


Кликнете на изображението, за да се уголеми!

вторник, 7 октомври 2008 г.

От мойта вaфла яж веднъж и нивга повеч не я дръж!

Дали е добра идея да напишеш на опаковката на импулсен продукт "Опитай само веднъж"? Дали това привлича клиенти или ги отблъсква, или просто прави производителя да изглежда несериозно в очите на всеки, който види абсурдния призив? Дали въобще мнозинството от хората се заглеждат в слогана на марката?

сряда, 1 октомври 2008 г.

Башмайсторинг

Едва ли са много тези, които не са изпитвали тръпката от това да имаш майстор в дома си. Тази професионална прослойка дава всичко от себе си, за да бъде мразена, избягвана и презирана. Както става с таксиметровите шофьори, така и при домашните майстори малкото свестни се губят в тълпата от измамници и некадърници.Свръхтърсенето в последните години и въобще строителния бум спомогнаха всякакви бояджии, плочкаджии, шпакловчици и пр . да са затрупани с работа и да не им пука дали услугата, която извършват е качествена и обърната към нуждите и изискванията на клиента.

Въпрос на време е обаче кранчето да се позатегне, дали покрай глобалната икономическа криза или очаквания спад в строителството. Както често се случва на свободния пазар след растежа, следва спад. Точно тогава оцеляват само подготвените, силните и адаптивните.

Къде поради своята икономическа сивчестост, къде поради неграмотност, алчност и индивидуализъм, майсторите са най-често единаци със неизвестен опит и умения, които разчитат основно на препоръките на свои клиенти. При тази конфигурация на своя бизнес голяма част от гореспоменатите са уязвими спрямо всякакви промени в пазарната ситуация, тъй като им липсва гъвкавост и дългосрочно мислене. Зад създаването на сериозно име трябва да има стратегия, а не движение по течението. Трябва маркетинг!

Според мен създаването на организация предлагаща услугите на различни видове майстори обединени под една търговска марка, с гарантирано качество и надеждност в работните взаимоотношения с клиента, може да се окаже изключително успешна инициатива по различни причини. Ето част от тях:

* Сериозното и надеждно извършване на услугите дава увереност и спокойствие на клиента, че довършителните работи в дома му са в добри ръце. Това в повечето случаи би дало възможност за допълнителни парични постъпления за фирмата.

* Изграждане на марка, под която се извършва услугата и нейното популяризиране могат да спомогнат майсторите да се откъснат от зависимостта от препоръките на досегашните си клиенти.

* Един силен бранд може много по-лесно да се справи при утежнени икономически условия, отколкото сам човек.

* Организираният ремонтен бизнес може да постигне икономия от мащаба, съответно подобрена конкурентност.

* Силният бранд ще води не само повече клиенти, но и повече работници, които желаят да работят за фирмата.

Разбира се, това не е всичко. Като цяло башмайсторския бранд, според мен, може да е единствено положително нещо за крайния потребител на услугата. Проблемът е от другата страна - майсторите трябва да пожертват част от своите навици, които разбира се обичат - неплащането на корпоративни данъци, възможността за разиграване на клиента, хапването и пийването за сметка на последния, работата от позицията на по-силен ипр . Засега на майсторите едва ли им минава през ума да променят системата на работа, с която са свикнали от десетилетия. Дали обаче самодоволните им физиономии няма да увиснат, когато се окаже, че работата започне да намалява?

***
снимка: Вангелис Томаидис

понеделник, 29 септември 2008 г.

Ти еднаквостта остави на нас!

Чалга, секс, мигачи, дини и тем подобни димни сигнали. Двете водещи марки мастика, според мен, много добре таргетират своите промоционални усилия. Има обаче един проблем, който далеч не е характерен само за битката между "Карнобатска" и "Пещера" - липсата на диференциация.

Ясно оформеният потребителски профил на двете мастики вижда на рафта в магазина два продукта със сходно цветово оформление на бутилките и може би еднакъв продукт (който рабира от мастика, моля да каже дали е така).

Тъй като не знам да има трета марка мастика, която да се мери с гореспоменатите две, бих оприличил тяхното съперничество на битката между Pepsi и Coca Cola. От последните два гиганта обаче, производителите на мастика трябва да вземат пример. Изключетлно близки във вкусово и ценово отношение двете коли залагат изключително на диференциация на ниво опаковка и маркетинг комуникация. Борбата е ожесточена на всеки пазар, защото пазарните дялове се извоюват, а не са получават по право. Не мога да си представя, че хората създали маркетинг стратегиите на "Карнобатска" и "Пещера" не осъзнават колко еднакви послания изпращат към потребителите. А може би не им пука, защото нямат конкуренция и се задоволяват с пазарното положение.

Смятам, че и без твърде големи забежки от чалга имиджа, мастиките могат да се диференцират една от друга. И двете марки залагат на антуража на Митьо Пайнера, когато може да се привлече най-големия му враг - Азис или пък да се вземе някой стожер на "сръбското", например. Още по-лесно е да се направи редизайн на етикетите, да се промени ценовото позициониране (в момента цените са до голяма степен еднакви) или да се фокусират кампаниите върху някаква специфична характеристика на продукта, различна от пиянско сексуално приискаване. Сигурно не е толкова лесно, колкото звучи и затова не го правят. Дали?

снимка: Ирум Шахид

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Пистамаркетинг

Нинджи, 30 минутни миксирани изпълнения, малко парчета, недостатъчно за албум (или поне така изглежда), уникален звук, анонимност. Със сигурност пропускам нещо, но Пистамашина са революционни (поне за България) в поне две направления. От една страна музикално, от друга - маркетингово.



Ето я и Пистамашина, вилнееща по 4-те P-та:

Продукт - уникална смесица семпли и живо изпълнение, поне за мен без аналог. Група нинджи, без имена, излиза на сцената, свири половин час и си тръгва, няма здрасти, няма чао, няма бис. Култово!

Пласмент - може да се вържат с почти всякакъв музикален стил появил с последните 15-20 години. Въпреки това не звучат клиширано, дори за момент.

Цена - засега няма издаден материал на някакъв носител, тъй че говорим единствено за живо изпълнение. Цената е повече от приемлива, особено ако се пресметне отделно за тяхното изпълнение, като част от общото време на едно събитие.

Промоция - ей тука е май е най-забавно. Промотирането идва феновете, абсолютно безплатно. Без мейджър зад гърба, без телевизия, в общи линии нищо. Word of mouth в чиста форма.

Ей на това се казва ударно начало!

сряда, 24 септември 2008 г.

НОВО!!!

Има-няма пет години и най-авангардните продукти идват и в България. Според мен следващата вълна козметични продукти, която се развилнява на запад трудно ще се задържи там, още по-малко на консервативен пазар, като българския. Ето няколко примера от публикация на datamonitor за новите продукти в категория personal care:

1. Душ-гел, шампоан и паста за зъби, всичко това в едно. Натъркваш си задника и продължаваш към устата. Гениално!

2. Крем 20 в 1, с който можете да се мажете в общи линии навсякъде. Навсякъде ли казах?

3. Хапче със звучното име "Помощ аз имам главоболие" (Help I Have a Headache). Как ги продават с подобно име просто не мога да си обясня. Отиваш в аптеката и казваш: "Имам нужда от помощ имам главоболие"... "Пийте аспирин!", ще е милият аптекарски отговор.

4. KONA ORGANIC GREEN COFFEE BEAN EXTRACT!?! Това е името на спрей с екстракт от зелени кафе зърна, който незнайно как ти спестява кофеинизиращия ефект на изпеченото кафе. Не става ясно как се консумира/използва.

5. Черешката на тортата от AVON. Хартийки във формата очички, напоени с грим, които слагаш върху клепачите, потъркваш и воала - сенки... за секунди!

илюстрация: Крис ДеРоод

вторник, 23 септември 2008 г.

Риалити войни

Снощи станах свидетел на тежък риалити сблъсък. За една вечер "Нова телевизия" успя да нанесе силни маркетингови крошета едновременно на bTV и "Диема".

Първият удар отиде в посока Danсing Stars с бруталното (според мен нережисирано) припадане на една от уникалните участнички. По-голямо риалити от това здраве му кажи, макар че ми дойде малко неприятно, като изживяване. Ама на народа зрелища му дай. Запис на случилото се ТУК.

Всъщност май шоуто на bTV си е умряла работа още преди да е набрало сила. Думата "звезда" е със странно значение в България, а един бърз поглед върху танцуващите участници разкрива за каква жалка картинка говорим.

И докато в първия случай се сблъскаха характеристиките на два продукта, то във втория "Хванати в изневяра" просто получи тежък господарски шамар, целият омазан в черен PR. Не, че не беше заслужено. Казусът "Хванати в постановка", на който Батман обърна внимание доста преди телевизията (браво, за което), само разкри колко силно конкурентно предимство може да бъде предаване, като "Господари на ефира". А за "Диема" какво да кажа? Ами те очевидно подцениха както конкуренцията, така и зрителя. Какво се случи при господарите може да видите ТУК.

Снимка: Дан Шърли

сряда, 17 септември 2008 г.

Ай, стига толкова!

С този пост мисля за известно време да прекратя коментара на разни имитации, които креативният български ум е успял да измисли. Става, като някакво deja vu, което доскучава. На принципа "Няма да измисляме топлата вода!" една купчина български фирми мислят, че са надхитрили тези, които имитират. До колко това е продуктивен начин на мислене, само времето ще покаже.

Ето я и днешната градация:

Австрия 1976 г.---->България ок. 1993 г.---->България ок. 2007 г.

петък, 12 септември 2008 г.

Бояджийски танци

След като преди три месеца "Леко Gold" разтърси представите ми за лукс и бояджилък, наскоро най-накрая българската химическа промишленост (или по-скоро една от рекламните й агенции) създадоха прилична реклама на боя. Евала!



Без излишна претруфеност и с чудесно послание "Meгахим" и техният Dekorator печелят уважението ми. Още повече, че залагат на тангото, а не на чалгата. Единствената ми забележка е относно присъствието на хлапето и семейния мотив. Без тях щеше да се получи хомогенен и концептуално изчистен рекламен спот. Ама, това да им e кусура.

Поздрави и приятен уикенд!

сряда, 10 септември 2008 г.

Тези плейбой барове, барове...



В Албена видях една от многото стъпки, с помощта на които марката Playboy си изгради в България тотално различен образ от това, което е в родния си САЩ. Не е нормално да има кобрандиране между може би най-евтината и народна енергийна напитка и един от символите на бохемския и попкултурно изтънчен (а не байганьовски) начин на живот. Playboy зайчето е твърде близо до устата на питбула и по доста извратен начин символизира това, което се случи с марката Playboy в България. Тя беше сдъвкана и изплюта побългарена.

Сега като гледам назад във времето осъзнавам, че Playboy се провали тотално в България. Ако въобще са имали някакви намерия освен да получават пари за това, че едно парцаливо списание с постоянно западащо като качество съдържание, използва името им.

От машината за пари в САЩ до България е стигнало само логото. Посредствено списание, една купчина заведения представящи се за Playboy барове, пълен набор от продукти менте, окичени със заешки глави. Всички тези проявления на една от най-разпознаваемите световни марки показват, че не е нужно да създадеш собствена марка, за да печелиш. От една страна причината да се стигне до такава уродлива пазарна ситуация, е самата компания-майка, която е пренебрегнала българския пазар и не го е образовала при първа възможност. От другата страна е самият пазар, който до някъде все още не е готов "да бъде" Playboy... за съжаление.

понеделник, 8 септември 2008 г.

Мобилното безличие


Безличието при търговците на елекроника сякаш е заразно. Както "Технополис" и "Техномаркет", така и търговците на мобилни телефони (с частични изключения) изглежда не се напрягат, за да изградят силни марки.

Според последната анкета на "Маркетинг лоКал" двата "любими" цвята на търговците на мобилни телефони са черното (42%) и оранжевото (26%). Разбира се със само 26 гласа анкетата е далеч от представата за представителност. Ако приемем, че посетителите са базирали избора си на цвят, на палитрата, която търговците са комуникирали, то 2Be трябва да са доволни, а останалите трябва да се позамислят.

Точно както болшинството от хората не правят разлика между "Технополис" и "Техномарект", към подобна участ са се запътили и търговците на мобилни комуникации:

Germanos - Яко вързана за Cosmote, гръцката верига беше един от пионерите във "верижната" продажба на мобилни телефони, но загубиха от своя блясък с наводняването (размиването) на пазара с нови играчи. Магазините се губят в гъсто населеният комуникационен пазар. Кучето (помиярчето) в рекламите им дразни достатъчно много хора и отдавна трябваше да е в някой приют. Донякъде това, че Germanos е имигрант (вързан за гръцката си майка) орязва крилцата на веригата, защото изглежда сякаш се променя твърде бавно.

Handy - оранжеви и безлични. Купуват си телевизионно време, а рекламите им промотират всичко друго, но не и самите магазини. Намазват Мтел и производителите на телефони.

FonBox - Тук изглежда има потенциал. Видът е свеж, логото нестандартно и различно. Липсата на по-масирано популяризиране може би действа негативно на развитието на марката и тя бива задушаванa в морето от конкуренти.

Internity - Макар и френска тази верига залага на изпитаната стратегия с мобилен оператор кръвопиец на гърба, в случая Globul. Но Internity има кръв и за Kaufland и Billa. Зеленее, червенее и синее, та накрая нe прилича на себе си.

Global Net Solutions - Стар приятел на Globul, синьо-червени, като Internity, да не повярваш. Продават високи технологии, а дори нямат активен интернет сайт. Срамно, но факт.

М Свят - Сини, като... ФК Левски? Като реверанс към Мтел изглежда малко. Освен чистото синьо, която не моменти идва в повече М Свят също като мнозинството от конкурентите си залага на връзката си мобилен оператор повече, отколкото е здравословно.

Моbi Max - Малка, но стегната верига, която доказва, че може да си в бизнеса и без да си се вързал на въдицата на хищните мобилни оператори. Ако покажат постоянство в позициите си и наемат свестна рекламна агенция, могат да объркат нечии сметки в дългосрочен план.

Jeff - старо куче, на което му липсва енергия и идентичност. Отпуска се в обятията на Vivatel, вместо да търси пълната независимост.

2be - може би веригата, която единствена успява да измести партньорството си с мобилен оператор на заден план. Златната рибка стана хит и като цяло комуникацията на марката се отличава с постоянство и разпознаваемост, която до голяма степен се дължи на умелото използване на звуковия фон за диференциране на рекламите на веригата.

***
В заключение бих казал, че веригите за мобилни комуникации имат определен набор от детски болести. Кобрандингът с мобилните оператори определено им пречи, а броят магазини е изтъркан трик за мерене на пазарната мощ. Тези, които не осъзнаят, че най-голямото предизвикателство е да накараш клиентите да се връщат при теб, ще го закъсат, когато пазарът се насити и манията по телефоните угасне.

До известна степен проблемите с липста на силна идентичност, според мен се дължат и на дисбаланса между броят на търговците и броят на операторите, като последните разполагат със сериозна власт, от която не пропускат да се възползват. Това пречи на самостоятелното развитие на марките на веригите.

Потребителите трябва да са готови да предпочетат твоя магазин, дори и да не продаваш най-изгодните оферти в ценово отношение. Ето тогава може да се каже, че имаш истински силна марка.

***
снимка: sanja gjenero

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Времето - дъждовно в НИМХ, слънчево за Sinoptik.bg


Държавната собственост и маркетинга в България съвсем не са приятели. Или поне така изглежда, ако се сравнят сайтовете на "Национален институт по метеорология и хидрология - НИМХ" (weather.bg) и Sinoptik.bg.

Преди по-малко от година започнах да ползвам информацията за "времето в момента" на страницата на НИМХ weather.bg (кофти име предвид лошите познания по английски на българите). Макар и не особено удобен като източник, аз използвах този сайт доста редовно в продължение на няколко месеца, докато не открих, че мога да бъда информиран за времето по съвременен и приятен за окото начин - от sinoptik.bg. Поредният сайт на "НетИнфо АД" дава подробна и подредена информация за времето, данните за която взима от... НИМХ. В смиъл, че информацията за времето в България на двете споменати страници е еднаква във всеки един момент. С основната разлика, че в сайтът на държавната НИМХ трябва положа много повече усилие, за да стигна до желания резултат, а за sinoptik.bg почти не си мръдвам пръста.

Сайтът на НИМХ изглежда както изглеждаха сайтовете преди 10 години, когато за пръв път влязох в мрежата. Трябва да минеш през няколко клика плюс привеждане на българското време към Гринуич. От първото ми влизане до сега, на страницата седи един хилав рекламен банер, на който реклама така и не видях. Абе въобще user unfriendly сайт, който можеше и сам да се издържа и развива, ако беше в ръцете, на някой, който има стимул да работи и мисли. Защо смятам така ли? Основно две причини - първата е, че НИМХ е първоизточникът на информацията, а това би бил силен довод пред потребителите, че weather.bg е сайт, на който може да се довериш. Втората причина е учудващо добрият SEO, с който weather.bg излиза пред всички при search дума "времето" например.

... Ама и аз какви ги говоря. По-лесно е да харчиш парите, отколкото да се опитваш да ги изкарваш. Особено, ако си на държавна издръжка.

илюстрация: Lynne Lancaster

вторник, 2 септември 2008 г.

Анкетно цветоусещане


Понякога идва време за избори. Поредната анкета, резултатите от която ще бъдат полезни за мен и надявам се интересни за вас разглежда следния въпрос:

Кой е "любимият цвят" на търговците на мобилни телефони?

Моля кликнете своя глас в урната!


снимка: Gabriel Del Castillo

О.К. кофти шанс

Днес от "О.К. Супертранс" официално обявиха алтернативен номер, на който клиентите да си поръчват такси и ми напомниха, че от доста време замислям да пиша за тях. Първо за новия номер. Използването на набиране на база дума е нещо, като новост за българския пазар (спомням си, че май представителят на Мини имаше нещо подобно) и е свежа идея. Дано само редовият потребител я схване, защото вече видях, как представители на по-старото поколение опитват да пишат SMS-и със съдържание 1TAXI. Нововъведението е похвално и смятам, че ще подобри имиджа на компанията и удобството за клиентите й. Посоката, в която "О.К. Супертранс" трябва да се понапъне още е диференциация на ниво автомобил.

Предполагам вече усещате на къде бия. Ако сте ползвали такси в София, знаете, че "О.К. Супертранс" са едни от задоволително надеждните таксита в София. Ето защо са доста търсени. Също така познавате и техните извратени имитатори от рода "С.К. спокойствие и комфорт", "О.К. Автошанс/Автотранс" и прочие недобросъвестни обирджии. Докато за имитаторите, които са дребни риби (такива и ще останат) подобна стратегия е задоволителен начин на препитание, "О.К. Супертранс" трябва да се бори за тяхното изкореняване, защото те не само уронват престижа на компанията, лишават я от приходи, но и изправени пред риска да се качат при измамници, със сигурност има и хора, които избягват "О.К. Супертранс" и неговите подобия. Вместо да се мисли за нови начини, по които потребителят да може да поръча дистанционно такси, компанията трябва да направи целенасочени усилия да образова хората спиращи такси на улицата, как да различават истинските от фалшивите ОКейки и разбира се, да въведе диференциращи елементи в автопарка си. Също така, трябва да се вдигне малко повече шум на медийно ниво, защото алтернативен изход от проблема е фалит на имитаторите, който неминуемо ще ги сполети, когато хората започнат да ги разпознават по-лесно.

Иначе О.К. Супертранс са типичен пример за таксиметрова компания с амбиции и административни качества, и в повечето случаи кофти шофьори. За да се преборят с последното ще помогне едно повишено потребителско търсене на услугите на компанията. Това ще я направи по-търсена и от шофьорите. Сред повече желаещи ще се намерят и повече хора, които имат капацитет и култура да обслужват потребителите на високо ниво.

събота, 30 август 2008 г.

Злият брат близнак

АИКО стана на 15 вчера. Аз обаче съм млад потребител и чак сега обърнах внимание (не без чужда помощ) на една логоприлика. Май този път не преувеличавам.

четвъртък, 28 август 2008 г.

Пици носи сервитьорката с големи ...

Ако случайно сте били пренебрегнати и не сте намерили в пощенската си кутия чифт женска гръд пробутваща пица, спокойно, аз съм насреща.



Този шедьовър на директния маркетинг е направен по поръчка (и идея, сигурно) на пицария "Дон Вито" и... е фантастично... просташки. Мисълта за чифт цици в пощенската кутия и то, без скъп абонамент, е направо възбуждаща.

Ако оставим шегата на страна, тази, между другото качествена като материал, картичка е пълна лудост и почти 100% загуба на пари. Понякога се чудя какво е маркетингът за болшинството български фирми. Изглежда сякаш смисълът му се изчерпва с похарчването на едни пари, които са предвидени за целта. А целта е да се отчете дейност.

Погледнете снимката. Дояжда ли ви се пица? Между другото на гърба има телефони, ако е отговорът е "да". Снимка в стил Polaroid (под нея изглежда е същата) и послание, което освен, че е сякаш е написано от "разгонена седмокласничка", е и със странно значение. Ако приемем, че идеята е на третия ред да седи думата "цици", защо госпожицата се кефи на "цици"? Лесбийка ли е? Улисан в триредовата изповед, човек лесно може и да не види, че дори има четвърти ред. А той нявява други помисли. Ако стимулът ми за посещение на дадено място са нечии цици, то едва ли ще ида там, за да се тъпча с тестени храни. По принцип храната помага на либидото, а не обратното. Извратена работа.

Един допълнителен щрих идва от поставянето на еротични картички в пощенските кутии на хората. Ако имате малки деца, готови ли сте за сериозен разговор с озадачения си шестгодишен син, който е взел пощата днес?

вторник, 26 август 2008 г.

Магазинът-двойник

Време е за грандиозно завръщане. Днес ще ви предложа най-добрите супермаркети в категорията "нагъл имитатор", които могат да бъдат срещнати по северното черноморие.

Жертва #1 - Дискаунтърът LIDL



Представям ви моята любимка и доведена сестра на LIDL в Балчик - LIDI+. За съжаление в нея няма и спомен от дискаунт наклонностите на брат й.





Трябва да се отбележи, че по неизвестни причини логата над мгазина бяха различни - на долния ред пишеше LIDI+ Balchik, а на горния - Albena.

Жертва #2 - Третата по-големина британска верига супермаркети - Sainsbury's



Българският й еквивалент може да бъде открит в Златни пясъци. Както е видно от снимката, тук е проявено творчество спрямо S-овете в двата края.



Жертва #3 - Международната дискаунт верига Aldi



Дали чужденците се хващат на абсурдната ситуация "дискаунтър в курорт"? В този случай логото е сравнително далеч от първоизточника, но пък оригиналът е с доста разнообразни превъплъщения в различните държави.





Жертва # 4 - Kaufland



В този случай, имитацията е тотално аматьорска, ама и магазинчето е по-скоро павилион.



Жертва #5 - Penny market - дискаунт веригата на собственика на Billa, REWE Group.



Докато от Penny от известно време, ха да отворят в България, ама все отлагат, нашенският жизнен и креативен ум вече им е намерил заместител в лицето на Рени...Не! Не е певицата.



Жертва #6 - Веригите Migros и Ramstore



Последният експонат, който е точно срещу прелюбимата LIDI+, дори не е сметнал за нужно да промени и една буква от името на първообраза си, освен ако не броите благозвучното market. За сметка на това лого заигравката е пълна, още повече, че Ramstore е част Migros.







***

Интересно дали създателите на тези магазини се заблуждават, че бизнесът им върви, защото имената им имитират имената на големите и познати на чужденците вериги? Според мен, да. За мен истината е, че на чужденците не им пука как се казва името на магазина, в който ще пазаруват през двуседмичната си почивка. Ритейл пейзажът по курортите е бедничък, всички търговци хитруват, а чужденците просто искат да се напият. Посмеят се малко на имитаторите и пазаруват от най-близкия. Освен това курортните цени, които не мен ми се струват безбожни, за чужденците са ниски - демек всеки магазин за тях в България е дискаунтър. И още нещо - за мен имитацията в байганьовската й версия е обречена на маркетингов неуспех... аман от хитряги в тая държава.