петък, 26 декември 2008 г.

Фенки, фенки!

Докато повечето българи работят против имиджа си по празниците, под масите, някои по-напреднали в личния брандинг вече впрягат и facebook в услуга на личния си имидж. Небезивестният PR спец Максим Бехар не само, че има почти 300 (!) фена във facebook, ами си е платил и за реклама на личната си страница, както е видно от снимковия материал. Не мога да не похваля самото усилие, като доста добър ход, чийто плодове могат да са доста финансово сочни в дългосрочен план. Все пак проверих и две други личности с къде по-голяма популярност. Сергей Станишев го няма никакъв, освен ако не броим групата "Обзалагам се, че мога да намеря 5 000 души, които не харесват Сергей Станишев", а Бойко има 360 фена, страницата му е занемарена, ако въобще е създадена от него де. При Максим Бехар положението е доста по-активно, има видео и се обновява често. Изглежда за политиците е рано да се напъват, докато за хора, като Бехар е важно да си на гребена на вълната. Все пак клиентите му могат да го сменят по всяко време, а няма да чакат да му изтече мандата.

вторник, 23 декември 2008 г.

Лукс по корейски?

Вярват ли си сами от Ratola, като започват подстраницата с ценоразписа (!) от сайта си по такъв несериозен начин. Моля да вдигнат ръка всички, които се сещат какви модели произвежда Ssang Yong. А колко от вас смятат, че корейските имитатори се вписват в каквито и да е представи за премиалност? Противоречието и самозалъгването по-добра стратегия ли са от приемането и пълноценното използване на фактите (основно "ниска цена") за изграждането на силна марка? Корейски още дълго време ще е равно на евтин,непретенциозен и всичко друго, но не и премиален. Марки, като Hyundai и Kia се стараят доста в последните години и според мен имиджът им се подобрява. Въпреки това те не все още не се възприемат за равни на наложените западни марки. В случая на Ssang Yong пък нещата са на доста жалко ниво - недодялан, дори грозноват дизайн, копиране на Мерцедес и БМВ. Единствено изключение е може би Rexton, за което говори и фактът, че се среща по улиците значително по-често от останалите модели. В последните две години от "Ратола" продават по около 300 нови корейчета , а тази година едва ли ще продадат и толкова (до края на ноември за продали 209 броя). Въпросът е следният: да вървим срещу течението на потребителските нагласи или да ги яхнем, приемайки истината? При положение, че всички знаят що за стока е продукцията на Ssang Yong, колко ли време и усилия ще са нужни, за да се преобърнат потребителските представи?

За десерт може да се размечтаете с една корейска рекламна феерия!

петък, 19 декември 2008 г.

Смъртоносен стикер a.k.a. Burn After Reading



В духа на уличната рекламна идилия, която заля блогa през седмицата, предлагам на вашето внимание стикера (приблизителен размер 15 на 7 сантиметра) на най-опасните екстерминатори из нашите земи. Самоопределят се като наемни убийци и са едновременно кошмара и мокрия сън на всяка българска хлебарка.

Винаги съм се чудел колко нови клиенти носят разлепените по стени и колони стикери от този тип. Да, регистрирам го и толкова. Каква е вероятността да търся решението на проблема си с вредителите, взирайки се в стените на околните сгради?

четвъртък, 18 декември 2008 г.

DJ Блу лайЪн



Рекламните материали, с които ресторант "Синьото лъвче" придърпва парти пипъл за праниците. Двата "плаката" са гордо лепнати до входа. Логиката на СДС-арите, може би, изисква всички да знаят какво седи зад абревиатурата DJ, а в комбинация с "куверт"  може да значи:

1. Ще има DJ в ресторанта за празниците, платете куверт!

2. В куверта е включен DJ?

3. Кувертите се казват DJ

4. Кувертите са само за DJ-и. Ако съм на мястото на Карл Кокс, ще гледам да не изпускам този шанс.

5. DJ-ят e най-свестната част от куверта (щом само него изтъкват)

Предполагам, че и други значения могат да се намерят, но не това е въпросът. Има ли смисъл да се излагат подобни А4-ки с безмислено съдържание и объркани конкурентни предимства? Може би барманът трябва да бъде оставен да си сипва пиенето, а не да разлепва промоционални материали. Поне дизайнът е изчистен... от всичко смислено, май.

сряда, 17 декември 2008 г.

Асиметричен по рождение



Красотата е симетрия. Или така им се иска на индивидите, които се подлагат на процедурите на пластичните хирурзи. Склонен съм да призная, че макар и кичозна, и повърхностна като послание, тази реклама изглежда ясно позиционирана. И макар да нямам преки впечатления от таргета, си мисля, че последният е на 99% съгласен с вижданията на рекламодателите от "Симетрия". Последните не са посмяли да избягат от посредствените представи за красота и най-вероятно ще генерират някакво маргинално популяризиране на марката си. Единствено, ако приемем, че мутресите все пак слизат от Q7-ците и посещават Flo Cafe и Happy на "Света неделя".

П.П. Визията на билборда е тотално Асиметрична.

П.П.П. За нуждите на поста приех, че относителният дял на хората прибягващи до услугите на пластичната хирургия по реконструктивни причини е значително по-малък от този на пластичната и естетичната.

вторник, 16 декември 2008 г.

Кафе любов така жадувана

Откриването на първия обект на Starbucks преди по-малко от месец протече така както от "Маринополус Груп" само могат да са мечтали - c безплатна и мащабна медийна и блог реакция. Все едно Господ слезе на Земята и даде на безброй неверни души тема за разговор. И докато в "Капитал" сякаш брояха секундите до отключването на райските лате порти, след отварянето на заведението собствениците на много блогове дадоха безплатна обратна връзка, чиято изчерпателност и искреност едва ли може да бъде постигната от която и да е изследователска агенция.

Смесицата от положителни и отрицателни блог реакции, маркетингът от уста на уста и повсеместното медиино отразяване доведоха до това, че много от тези, които не харесват кафе веригите опитаха поне веднъж, а феновете се нахъсаха още повече и съвсем идеализираха най-известната кафе верига.

Откриването на Starbucks в София остави на заден план фактът, че американците, натиснати от кризата, закриха през лятото няколкостотин заведения по целия свят. Това, че Starbucks дойде толкова късно в сравнение с конкурентите със сигурност е смекчило и усещането на излишно скъпо кафе. Тълпите студенти-бригадири и активните млади хора, които са опитвали Starbucks в чужбина, в последните години ставаха все повече, с което и предварително облъчените, емоционално свързани с марката, потребители достигна благоприятен брой. Освен това медийте отразяваха всяка стъпка от похода на Starbucks към свидната татковина, с такива подробности, че навлизането на марката придоби статут на основополагащо събитие за приобщаването на България към западната цивилизация - по подобие на откриването на първия мол, първото "Метро" или първия концерт на "Металика". Все случки отекнали и в най-потайните кътчета на родината. Да живеят PR-чо и buzz-чо!

***

снимка: Zsuzsanna Kilián

петък, 12 декември 2008 г.

Премерена наглост или опасна лакомия

[caption id="attachment_377" align="alignright" width="280" caption="Лакомията не е лесна работа."][/caption]

На 1-ви декември Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби Globul с мизерните 150 000 лева за играта "100 на 100". В отговор мобилният оператор не само, че не прекрати играта, а и добави още един бонус Mercedes, по-луксозен и по-скъп от досегашните. В средата на миналата година GSM оператора беше глобен с други 150 000, тогава за томбола само с един автомобил, но отново несъобразена със Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Миналата зима пък, милият Mtel беше на вълна 88 VW-та за 88 дни и КЗК си даде тон с първите автоМобилни 150 000 лева. за 2008 г.

Трите споменати случая са крайно аналогични и опират до двe нарушения на ЗЗК. На изискването за необвързаност на участието в играта с покупка на продукта и максималната стойност на наградите (10 минимални заплати или 100 пъти стойността на продукта). И на петокласниците им е ясно, че глобите на КЗК не плашат мобилните оператори (и не само тях), влизането им в сила се протака, а промоционалните игри си продължават и официално незаконно злоупотребяват с потребителската наивност и жажда за лесна награда.

Концепцията на краткосрочното стимулиране на продажбите и доенето на клиентите с подобни суператрактивни игри не е лишена от логика, но и не изглежда особено рентабилен начин за постигане на потребителска лоялност и стимулиране на потреблението в дългосрочен план. Това най-вероятно не е и целта, но трябва да се има предвид. От една страна са потребителите, които просто си плачат да бъдат използвани - наивни са, слабо информирани инезаинтересувани от условията на игрите, в които се включват неподготвени. Компаниите планират игрите, знаейки че ще прекрачат закона, но и знаейки, че приходите ще надминат значително разходите, включително глобата от КЗК . Изглежда не ги плаши и недоволството на клиентите им, когато си видят сметката - при все това, че вече има възможност за смяна на мобилния оператор със запазване на телефонния номер.

Дали обаче етичните взаимоотношения между доставчик и потребител не са по-добра стратегия към изграждането на твърдо ядро от лоялни и активни потребители на мобилни услуги? Дали потребителите са с толкова къса памет, че да забравят бързо неколегиалното отношения на операторите? Дали в условията на икономическа криза доставчиците на мобилна телефония имат допълнителния ресурс да играят на котка и мишка с разочарования потребител, чието доверие и без това е занижено от настроенията на макрониво? Дано мобилните оператори добре да са преценили ситуацията, защото в противен случай ги чака тежка година.

***

снимка: Walter Groesel

понеделник, 8 декември 2008 г.

Фен на бременността?

Ако не сте били на изоставен остров в последните 2-3 години, значи сте гледали рекламата на Surecheck.



Според мен една от най-добрите български реклами - едновременно забавна, евтина, вирусна и информативна.

Като собственик на акаунт във facebook съм попадал на много страници на продукти, където потребителят може да стане фен на марката/продукта. Въпросните страници биват два вида - създадени от потребителите и от собствениците на марките. Във втория случай компаниите имат възможност да контролират (до известна степен) представянето на марката си във facebook и така да допълват и подкрепят търсения си имидж. При най-популярните потребителски продукти има доста добри примери (Red Bull е показателна марка в това отношение) за активно използване на facebook за промотиране на марката. При българските марки до днес не ми се беше случвало да видя продуктова страница създадена от собственика на правата върху марката. Именно тестовете за бременност Surecheck се оказа си имат продуктова страница, която очевидно е направена от българското представителство на марката. Гледам на това явление, като на първото кокиче изникнало от разтапящия се мартенски сняг. Във своята частност от случаят на Surecheck, обаче, е доста спорен. Да бъдеш фен на Coca Cola е еднозначен факт, но какво означава да си фен на тест за бременност? Особено във facebook, където всяка стъпка на потребителя е видна от приятелите му. Именно този странен проблем, може би, е причината за скромната фен база на Surecheck от само 14 души. Въпреки така описаната специфика наличието на продуктова страница на теста за бременност е добра идея, макар и ефектът, който могат да постигнат подобни страници при нормални обстоятелства да е много по-голям. Дано скоро се появят повече такива страници, които да покажат, че социалните мрежи не са само място за мотаене в работно време, а комуникационен канал с нарастващата важност за българските маркетолози.

П.П. По неизвестни причини името на фирмата, която представя/произвежда/дистрибутира Surecheck не се опоменава на официалната страница на продукта, нито пък става ясна от повърхностно гугълване. Някой да има инфо на какво се дължи тази мистерия?

петък, 5 декември 2008 г.

Натурално кисели

Тази седмица се очертава, като седмица на киселото мляко. Но в този пост, за разлика от вчерашния, няма да възхвалявам, а по-скоро ще се отвращавам.

Българският потребител е странно и извратено същество, когато става дума за кисело мляко. Иначе няма как да се обясни съществуването и просперитета на млекари, като "Гавра" и "Бор Чвор". И в двата случая погледът се ококорва още с имената на фирмите. И докато "Бор Чвор" се преглъща, може би защото е по български самобитно, "Гавра" едва ли щяха да са в бизнеса, ако бяха посмяли да кръстят някой от продуктите си с името на компанията. Самите млечни разновидности се предлагат в безброй разцветки и разновидности, и изглежда се приемат добре от веригите, където се предлагат често на ексклузивен принцип. Върхът за мен е върхът - "Черни връх", буквално черният етикет на млечните продукти. Но стига гаври - едноименната фирма очевидно добре се погажда с търговците, пък и внася широко портфолио от чужди марки. А между другото само на мен ли логото на "Гавра" ми прилича на ГБС?
На дървения фронт нещата на мен ми изглеждат много по-зле. "Бор-Чвор" има сайт, чието интро може да ти докара очни проблеми, но това е нищо в сравнение с култовото кисело мляко "Хипноза" - с естествени психотропни добавки, сигурно. Ключовата дума в описанието на киселите млека е "калций", както и други баналности, които малко издават "Бор-Чвор", че всъщност продуктите им са си едни същи, ама те се опиват да ни убедят, че не е така. При именуването и визията на марките на чвора, самобитното народно творчерство сякаш e превзели мисленето на маркетолози и дизайнери. Остава един въпрос: кой уважаващ себе си българин ще си купи кисело мляко с хипнотизиращи име и вид, освен ако не са евтини???

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Мечок с безсъние

Имало едно време един мечок (който не обичал да спи зимен сън), който захранвал невръстните българчета с млечни продукти (вместо с мед). Този специален мечок учел децата от ранна възраст на така модното разклонение на българския език - чатерицата. Освен това му харесвало да си противоречи, изтъквайки съмнителни причинно-следствени връзки, като свои предимства пред останалите киселомлечни мечоци (вж картинката).

Като изключим гореспоменатите пропуски (даже пропуски е силно казано, щото аз съм заядлив) за маркетирането на детското кисело мляко "Сердика" са се погрижили доста добре, дори иновативно на фона на останалите производители на кисело млякo. Според мен Ме4о се цели точно в таргет групата на Danonino. От Danone представят продукта си с нежното име фреш чийз (демек млечен продукт, който не е съвсем кисело мляко), но потребителите едва ли го възприемат и наричат с официалното название. Но да се върнем на Ме4о - той е хитър мечок, който хубаво е напипал тенденциите сред днешните майки. Поне според мен те са информирани, еманципирани и все по-малко се доверяват на рекламите, особено ако са на продукти на големи корпорации, като Nestle, Kraft или Danone. Ме4о не е като последните - той е интерактивен и отворен към съвременната майка, пък и баща. Не бяга от форумите, а ги насърчава. Създава удобство за родителите, като предлага безплатни игри, песнички и картинки за оцветяване на малчуганите. Освен това мечокът е детски символ много по-познат на българина... за разлика от кродила на Danonino. Въобще нa мен ми се вижда, че във "Фама" (производителят на детско кисело мляко "Сердика") залагат на стратегия, в която натуралното и българското, като вид и вкус, кисело мляко е издигнато на пиадестал.



Така в рекламния спот се натъртва, че млякото е бяло (за разлика от ароматизираните конкуренти) и децата са българчета, които говорят на български, а не дублирани мами от чужди земи. Съвсем целенасочено, разбира се, в рекламата главните герои покриват възрастовия диапазон на целевата група (или поне тази част, която може да говори). Клипът е цветен и думичките на децата почти им излизат естествено. Елементът на детските игри се припокрива с Danonino, ама няма как - за децата става въпрос. Ако съдим по фактът, че близо 4400 са регистрираните потребители във форума на Ме4о, то във "Фама" поставят основите на едно силно продуктово представяне. Само малко ме притеснява фактът, че така описаното кисело мляко изглежда сякаш има характеристиките на всяко друго на пазара. Трябва да се опита и да се види един мечок потребителската крава може ли да я издои.

вторник, 2 декември 2008 г.

Първият месец

Наскоро обновеният "Маркетинг лоКал" навърши един месец. Още не е 100% готов, но се надявам скоро да си получи запланувания нов header. Посещенията през месеца бяха далеч от нивото, което беше достигнато, когато публикувах материалите през blogger, но с времето нещата ще се нормализират. Така или иначе съм наясно, че тесния фокус на лоКал-а стеснява неговата публика. През изминалия месец с малка преднина но все пак на първо място по посещения застана публикацията за войната на безплатните вестници - "19 мин" срещу БНБ и "Икономедиа". От написването на "Черен PR срещу обективност" досега, "19 мин" продължава да е все така пропаганден и немалко опасен за всеки PR мениджър, чиято компания попадне в полезрението на вестничето. Вече не го следя толкова редовно - просто няма развитие.

За ноември най-коментирана стана публикацията за ТПК "Михалково" - "Марка на фокус: Михалково". Както се случва нерядко спорът в коментарите малко заби в една тясна насока - в случая беше стъклената бутилка на ТПК-то. Според мен стана интересно разискване, което ме радва. Между другото ТПК "Михалково" влезе не само в моя блог през ноември. Малката буилираща компания се оказа от една от компаниите, които сезираха КЗК, за да бъде глобена най-голямата бутилираща компания - "Кока Кола ХБК България". Сега се моля и мен да не подгонят.

***

снимка: Hilde Vanstraelen