понеделник, 30 март 2009 г.

За 50% по-голяма на заплата

Който учи, щял да сполучи. Така ми разправяха едно време и ме пазеха от жестоката истина. Крилатата фраза за пряко пропорционалната връзка между квалификацията и жизнения статус не е забравена. Езиковата школа Montfiz Lingua, доста наивно според мен, изтъкват нуждата от знания по английски в наши дни.



Грешно избраната длъжност (счетоводителите могат да минат и без реални познания по английски) и ненужно преувеличената заплата (и в двата и варианта заплатата е твърде висока за редови счетоводител) правят плаката на езиковата школа закачлив, но твърде детски в своята логика. Хората, които са му обърнали внимание може да се усмихнали, но едва ли са се убедили дори за малко, че имат нужда от английски особено в сегашната икономическа обстановка.

петък, 27 март 2009 г.

Белла и дебелла

"Умря циганката, дето те хвалеше" се казва в популярната поговорка. От "Белла" изкараха свой прочит на нещата, като се провъзгласяват за най-любимата българска марка. Но според кой и по какви критерии? Ама как кой? "БГ Бизнес Бюлетин", най-страшният кошмар на Marketing Magazine, Economist и Financial Times взети заедно. Един път ми е попадало това списание, беше изпратено в офиса без някой да го искал, разгледах го и да ви кажа толкова голямо впечатление ми направи, че едва го помня. Та същите тези стожери на икономическата журналистика подеха класация за избиране на любимите марки на българския потребител. Като изключим лекото копиране на Lovemarks концепцията на Saatchi & Saatchi, анкетата привлече завиден брой гласове и в крайна сметка свърши добра работа на БГБизнес, щом като "Белла" опряха до тяхната класация. И тук стигам до причината да пиша този пост... Престижно ли е да си в топ 3 на класация, която се организира за пръв път (единствено в интернет) и то от неизвестен за широката публика икономически субект? Безплатният PR и подобни самохвални речи говорят за ниско самочувствие или по-скоро увереност, че потребителите вярват на всякакви глупости. Вместо да се занимават с "БГ Бизнес" от "Белла" можеше да се похвалят с това, че са марка номер 1 в категория "Храни-общо" на Superbrands 2009 - класация с традиции и международно признание. Е да, там "Белла" не присъства в крайния Топ 20 и няма как да каже, че е най-любимата българска марка, но поне твърдението щеше да има някаква тежест. Сега очаквайте прессъобщения от "Загорка" (любима ниско алкохолна напитка, според БГ Бизнес), Coca Cola (любимо безалкохолно) и пр. Ама някак се съмнявам, че ще се случи. И още нещо - аз съм любимата марка на приятелката ми, не я познавате, ама тя ви гарантира, че съм супер готин!!! Вече имате друго отношение към мен, нали?

П.П. Оня ден кандидатствах за работа в "Белла". Дали ще ми се обадят, как мислите? I don't think so! :D

Промяна 01.04

От "Белла" ме поканиха на интервю. Фактът, че се случва на Деня на шегата е малко притеснителен...

сряда, 25 март 2009 г.

Анонсирай това!

Преди около половин година (колко бързо лети времето) се пръкна първият безплатен вестник, всекидневник. Списан за 19 мин, страниран за 19 мин, напечатан за 19 мин и четен от такива, които мислят по не повече от 19 минути на ден. Отчайващо начало си казах аз и зачаках моментът, в който този вулгарен и подмолен продукт ще спре да се предлага, поради отказът на отвратените рекламодатели да плащат за промотиране на продуктите си в едно толкова опасно издание със съмнително финансиране.

Междувременно "Икономедиа" влезе на ринга на авантата с големи амбиции и надеждата, че редовият софиянец прави разлика между журналисти и драскачи. До голяма степен "19 мин" и "Градски" така и не стигнаха до конкурентна битка. Двата продукта бяха толкова различни, че хората си взимаха и от двата или от който е останало на стелажите. Икономическата обстановка постепенно се влошаваше, а основният коз на безплатните вестници, тиражът, така и не проработи, и рекламодателите не се отпуснаха до толкова, че да има цели страници с реклама. И докато "19 мин" не е подвластен на нормалната бизнес логика, то "Градски" не започна да си възвръща инвестициите и в "Икономедиа" се стигна до смелото решение да се закрие вестника и да се извърлят на улицата тези, които го правеха.

И тогава си помислих: Е сега общественото мнение остава в ръцете на "19 мин", често пълен със хвалебствени слова за хора, като Емилия Масларова. Идват избори, реклама няма, добри думи за триглавата ламя се намират и бизнес с безплатни вестници се прави, ама в други държави. Отчаянието ми от скоропостижната смърт на един едва проходил пазар беше прекъснато преждевременно тази седмица, когато в ръцете ми попадна втори брой от нов безплатен вестник със скучноватото име "Анонс".

Седмичник, в цели 24 страници и ... реклама!?! Шах! Оказа се, че зад него стои сериозна белгийска медийна група, екипът е малък, а съдържанието е приятно, неполитизирано и ненатоварващо. Вторият брой на "Анонс", който държа в ръцете си е добре зареден с реклама и най-различни начини, чрез които издателят може да генерира приходи. Изглежда така сякаш, че от "Анонс" са заложили на стратегия, в която рекламните постъпления се натрупват от много и различни пера, като се набляга на по-голямо количество реклами, но от по-малки рекламодатели. Похвална адаптация към икономическата обстановка. Похвално е разбиването на статуквото на пазара. Двата продукта, които досега са присъствали на пазара на безплатните вестници заложиха на актуалността (единият повече от другия) и новинарството. От "Анонс" са решили да не повтарят чуждите неуспехи и очевидно са добре запознати с факта, че правенето на всекидневник изисква значително по-големи ресурси (както човешки, така и финансови) от направата на седмичник. Ето защо не мога да не поздравя белгийците за полагнето на основите на един силен маркетинг микс, който надявам се ще докаже, че в България могат да се изкарват пари от безплатен вестник и то по светъл начин.

П.П. За да не се мине без забележки и в унисон с възмущението на Свилен относно неправилното използване на снимков материал от много български медии, бих попитал "Анонс" следното: Защо под нито една снимка няма автор/източник, а текстовете не са подписани? Това са 19 минутни похвати. Не бъдете, като тях. Грозно е.

понеделник, 23 март 2009 г.

2+1 и поздрав за страньора

Реших тази седмица да я започна по-полека. Малко разнопосочоно и закачливо, в схема 2+1. Предварително се извинявам за качеството на изображенията и кофти форматирането. Така ще е, след като съкратих целия предпечатен отдел :)

*



Започваме с тайното партньорство между китайски р-т "Пекин" (гр. Плевен) и Олимпийските игри в едноименния град. Как точно поставянето на талисмана на игрите допълва манюто с безалкохолни, засега остава загадка.

*
*
*
*
*
*


Второто предложение за деня идва от един от най-богатите центрове за красота със звучното име Beauty (написали са го правилно, да не повярваш). Та тези стожери на промоцията са привлекли за свои рекламни лица трите вече бивши гаджета на Хеф - Кендра, Бриджит и Холи. Невероятно нали? Особено, като се има предвид, че студиото за красота е в една маза.

*

***

И тъй като обещах 2+1, последното включване от вече познатите ни рекламодетели от design.bg, които продължават да не се интересуват от вида на рекламите и все така упорито ги пускат сбъркани във facebook. Ето и новото предложение:

*
*

петък, 20 март 2009 г.

Целият съм в ушна мида

Покрай случая с онази "отвратителната реклама" се замислих колко е важен звукът/мелодията за налагането на една марка. Бързо се сетих за добри попадения и реклами, които нямаше да имат половината от ефекта си, ако не бяха конструирани с акцент върху звука.





Merci и Bonduelle са две марки, които особено много разчитат на звука в комуникацията си с потребителя и това, сигурен съм, им се отплаща. Болшинстовото големи марки имат основно аудио лого, като "М-тел, това е твоят глас" или "Wallmark - здраве в семейството", което изгражда едно постоянство в представянето на марката и не на последно място напомня на зрителя чия е рекламата. Най-хубавото на аудио брандинга е това, че не изисква вниманието на респондента. Със сигурност има някакво въздействие на подсъзнателно ниво, което помага да се насажда марката в ума на потребителя. На запад дори има фирми, които са се специализирали в аудио представянето на марките. Един от специалистите в областта, Ноел Франус, подчертава успеха, които някои марки постигат използвайки интензивно звука в бранд комуникацията. Като добър пример той изтъква I'm lovin' it на McDonalds. След представянето на този аудио елемент от веригата за бързо хранене са усетили доста добри финансови резултати. Тъй, че звуковите усилия доказано работят за стойността на марката, за което говори и новата реклама на Bonduelle, която отново залага на симпатични анимирани зеленчуци в комбинация с песничка в стила на тази от първата реклама. Просто постоянството в представянето на една марка е важен елемент, който трябва да се спазва. Звучи логично, но въпреки това много марки се предстяват странно разнопосочно. Едва ли е и толкова лесно...

Ето го и новия Music Idol грах:

сряда, 18 март 2009 г.

Он лай, он не лай

Засега съм принуден да се уча от грешките на другите. Днешният урок, който научих е следният: Когато рекламираш, винаги проверявай (доколкото е възможно), дали рекламата ти изглежда, така както е трябвало да изглежда. Иначе може да се стигне до дискредитиращи резултати и изядени букви. Днес една от заглавието, утре може и цялото.

понеделник, 16 март 2009 г.

Вестоносец куца ми насреща

"Нетинфо" се преименува на "Вести"... Защо?!? Имат и нов дизайн, който със сигурност е по-добре от предния, но все пак е странен... добре де, грозен е и хората си го казват в анкетата в дъното на дясната колона. Манджа от шрифтове, излишен въздух между елементите, липса на цвят и стил. Като цяло неочаквано зле.

Но да се върнем на името. "Вести" е една донякъде остаряла дума за "новина" и ми напомня на някой районен вестник от рода на "Плевенски вести", а не на водещ интернет новинар. "Нетинфо" макар и не "върха на сладоледа" беше толкова наложено и релевантно име за най-големия новинарски сайт в България. Сега се преминава към едно безлично и доста скучно "вести". Да, по-късо е, ама това не спасява нещата.

Смяната на името на една наложена марка без видима причина ми изглежда странен ход. Тъй като от "Нетинфо" не считат за необходимо да обяснят на потребителите си защо си сменят името (един нов дизайн не е достатъчна причина), единственото за което се сещам е желание за разграничаване на името на медийната група от името на основния сайт. Ама пак ми се струва недостатъчно.

За щастие интернет дава възможност за лесно прехвърляне на всички, които напишат 'netinfo" в браузърите си, към "vesti.bg". Toва предпазва от обърквания и загубени посетители, поне първоначално. Но идва въпросът "Какъв е смисълът от преименуването, ако хората ще продължат да си пишат "netinfo" и за себе си за знаят, че са в "Нетинфо", а не във "Вести"??? Цялото нетинформиращо упражнение засега остава загадка. Дано потребителите я разгадаят, иначе конкурентите могат да намажат от изтеклия медец.

снимка: Стив Уудс

петък, 13 март 2009 г.

Тази на олиото Бисерно беше отвратителна*

Говорещите бройлери може да се забавни, ако си 40 годишен мъжага, но домакините, които трябва да се истинският таргет, нещо не им се кефят. И не може да ги вини човек за тази им реакция.



Клипът не изглежда никак евтин, но е доста циничен и гнусен особено в пилешката част. Пилетата са симпатични с пера и глава, но не и когато чакат термична обработка. Гледайки рекламата и слушайки песента си мисля, че нейната идея е дело на мъжки мозък, който е забравил на кой трябва да говори. Иначе в рекламата има все пак някакво настроение, което идва от песента и то във втората половина на клипа. Ама толкова. За мен нещата са изначално сбъркани.

Сетих се хора на веселите прасета.



Макар, че забавната реклама на "Бони" също беше груба и на ръба на пълния цинизъм, тя показа забавна визия, свежа идея и добър слоган. Сигурно създателят на рекламата на "Бисер" би я направил с истински прасета, пази Боже!

* Цитат от коментар в bg-mamma

сряда, 11 март 2009 г.

Colt на четворна цена плюс безплатно Pajero

Buy 1 Get 1 Free промоция с неочаквани размери пусна "Балкан Стар" тази седмица. Купуваш Pajero и получаваш Colt безплатно. Плащаш една кола с цена между 77 000 и 108 000 лева и взимаш без пари едно малко бижу за 20 000. Звучи яко, ако колата, която трябва да платиш не беше Pajero. Онзи SUV от детските ми спомени, който беше първият "джип" любим на момчетата с дебели вратове. От тогава обаче изтече много вода, а въпросните момчета с много пари се преориентираха, а и се появиха доста по-добри алтернативи на Pajero. Кога за последно сте видяли Pajero по улиците? Може да сте видяли някой стар модел, но от последната генерация аз, който доста се заглеждам по коли,  не съм виждал.

Mitsubishi сякаш не смогват с темпа на конкуренцията, що се отнася до големи SUV-та. Пред българските им потребители изглежда не помага и успешното представяне в замиращия Париж-Дакар и новите му разновидности. Виж, по-компактният SUV Outlander се котира добре. Като цяло "Взривопасното предложение" ме навежда на следните мисли:

- вносителите на автомобили стават все по-отчаяни (снощи гледах реклама на Toyota Verso с 20%/10 000 лева намаление!)

- "Балкан стар" имат залежали бройки Pajero, които са непродаваеми по редовния начин. Това подсказва, че моделът не е особено търсен.

- Colt е много симпатична малка кола (страшна предница!), която всъщност е по-привлекателна от Pajero. Това да я раздаваш, като подарък може да повлияе негативно на стойността и качеството й в очите на потребителите. Дано не стане практика.

Друг вариант е от "Балкан Стар" да са сигурни, че Colt се харесва на потребителите достатъчно, за да е двигател за разкарване на Pajero-тата. В идеалния случай вносителят на Mitsubishi се отървава от Pajero, а по улиците започват да се движат повече Colt-ове, което би трябвало да е полезно да продажбите на последните.

понеделник, 9 март 2009 г.

Като ти говоря, ще ме гледаш между краката!

Бях обещал нещо специално. Нещо, което трябва да е на видно място в твърде често срамната история на българската реклама.

От създателите на клиповете за Lepten GL, LF whatever мазила идва едно видео с участието на Гала и... чаталa/задникa й.

Клипът е от 2004 г., което съм склонен да приема за леко извинение - не е била непреднала техниката още, а Гала изглежда е била в момент на умопомрачение. Създателят на видеото е филмовият гигант Dynamic Arts и за съжаление не става ясно, кой е идейният индивид измислил копито. Аз лично не бих се хвалил с подобно произведение. Не така мисли режисьорът Станислав Дончев, който гордо отчита в биографията си и продуцирането на спотовете на Lepten. После какво да си мисля за факта, че не е отбелязал създаването на нито един клип след въпросните два през 2004 г?

петък, 6 март 2009 г.

Февруари - къс, но съдържателен

Още един месец си отиде, а следващият вече набира сила. Февруари беше доста "луд", както в личен, така и в блогърски план. Тези, които не сa започнали да ме четат от онзи ден, забелязаха трансформацията във външния вид на "Маркетинг лоКал", а постът, с който отбелязах новите дрехи получи завиден брой уникални посещения, а освен това стана и най-коментираният за февруари.

Първенец по посещения обаче стана публикацията за палавите наденици "Чико барбекю" - една от най-лошите реклами, които могат да се видят по нашите ширини. По този въпрос обаче скоро планирам да ви дам причина за размисъл.

Тройката на февруарските писания завършва спорният пост за рекламната стратегия на Carrefour в България, за която Пламен ме убеди, че не съм съвсем прав. Хвала на таквизи активни читатели!

Ами това е за февруари. Март започна, а аз не започвам по същество. Малко нямам време, а и сили, в последните дни. Обещавам да се реванширам още в понеделник.