* Сценарият е примерен. Всякаква прилика с реални марки и заведения за обществено хранене е напълно случайна
Сцена 1. Взимаш името на известна верига пицарии в центъра на София.
Сцена 2. Изписваш цялото име на кирилица, "вдъховяваш се" от Дон Домат и създаваш своя пица бранд. Отпечатваш листовки и ги пускаш по пощенските кутии.
Сцена 3. Листовка попада в грешната пощенеска кутия и собственикът на оригиналната марка те търси по законов път. Пред угрозата от тежки санкции решаваш да си смениш пола и "първото име".
Сцена 4. Уволняваш пластичния си хирург. Ако полът се сменя само с едни дамски обувки, то значи си станал просто травестит. Добре, че поне новото ти име показва недвусмислено на другите пицарии, че си необвързана.
Сцена 5. Звъниш на Мис Каприз и отивате на кафе в мола
Или как на Actavis им досвидя да направят истински клип.
Доста автентично, дори твърде автентично. Ама пък от друга страна... говорим за парацетамол...ъъ, макс. Нямам повече коментари. Все пак всеки от вас видял рекламата по телевизията е реагирал с... WTF!?! Но я е... запомнил ;)
Поздравления, Actavis! Отвратително добре ви се е получило, честно :)
Сякаш Kubeti надживя объркването на ранното детство и днес вече е марка насочила се в правилната посока. Не, че първите реклами на марката изглеждаха твърде неефективни, но пък изграждаха един леко порочен и размит бранд образ. Този период обаче остана в миналото - портфолиото беше развито и диверсифицирано, опаковките бяха променени и цялостната комуникация на марката стана доста по фокусирана и консистентна. Пакетаж, ТВ реклама и интернет сайт се обединиха в едно. Най-явен пример за това е следния промоклип:
Постепенно ТВ клиповете на марката добиха сравнително унифициран и различим стил. Слоганът също беше откоригиран и всичко това с единствената цел да се вдъхне идентичност на продукт, който сам по себе си е обикновен сухар с подправки.
Да, клиповете не са перфектни, но са различни и твърдо се отличават на фона на повечето реклами в ефира. Особено компютърната анимация е на доста добро ниво - а тя все пак е нещото, което интересува живо днешните ранни тийнове. Е да, вярно е, че по пътя към този цялостен образ на марката имаше известни недоразумения, но какво пък - всеки си има бъгове, както се казваше в една друга реклама :)
Глобул реши малко да избяга от влиянието на злите сили на сиртакито и насочи усилията си към борбата с младия Loop Skywalker, срещу който събра войските на Глобу Генерацията.
Малко виновно ще си кажа, че клипът е добър и в сравнение с гръцките рекламни издевателства е твърдо крачка в добра посока. Вярно е, достигнаха до ушите ми слухове, че както нерядко се случва в БГ рекламните среди, творческата концепция била взаимствана от чужбинска такава.
Друго е важното в този клип - автентичната атмосфера. В нея лесно могат да се разпознаят таргетираните младежи. Те имат всички причини да чувстват този клип близък до себе се, защото декорът на видеото е декорът на тяхното всекидневие. Топката най-накрая се върна в полето на Loop.
В днешния брой на рубриката "Продукти със специално предназначение" представяме една редова панацея - Alcohol Doctor.
Това епохално южно-корейско откритие от известно време е на българския пазар и от името става пределно ясно какво е предназначението му. Като цяло продуктът, в своята същност, е замислен с крайно хуманни подбуди. Това, което му отреди мястото в този блог, са следните хитови характеристики:
1. Името
2. Визията на пиянската двойка в центъра на композицията
3. 86 минутната магия, описана под спомената визия.
Днес на гости ни е Калин от TheMarketingBlog, който ни припомня за една марка, която днес можеше да е трън в очите на Дзън:
АстикА
Това беше бирата лидер в премиум сегмента в зората на демокрацията. Марката бира с пионерен за тогавашните стандарти маркетинг, който и изгради впечатляващ имидж. Концентрацията върху буквата “А”, която и в края и началото на името се изписваше с главни букви, знакът с пръсти пак под формата на тази буква, логото с двете халби, създаващи симетрия допълнена от формата на етикетите (основния и този около гърлото на бутилката) силният контраст в цветовете черно-бяло и всичко това на една ръка разстояние. В допълнение на премиум възприятието можем да сложим шикозният шрифт на надписа “Lux“ на етикета и рекламната чаша, силно издължена, акцентираща както пяната така и течността. Всичко това за началото на 90те години си беше впечатляващо, най-силният старт от всички марки бира. Тогава когато българина се запознаваше с “експириънса” да пие бира, след както години наред това бе пил от шишета които даже не са имали етикет дори, и когато едва ли си е мислил, че след около 20 годинитази емоция ще се превърне в изкуство. Самият факт, ще много хора сега на възраст към 26 години си спомнят за слоугана “на една ръка разстояние” и знака с пръсти говори колко разграничаващи и силни са били тези неща по онова време. Не може да пропуснем и невероятно култовата активност за насърчаване на продажбите за онова време, ако направиш знака ”А” с пръстите си в заведение да ти донесат безплатна Астика. След този силен старт развитието на марката спря и тя си остана една от многото обикновени марки на пазара без да изпъква по никакъв начин.Представете си ако беше хваната и продължена успешно тази силна стартова вълна къде щеше да бъде сега Астика, доста напред. Едно постоянно надграждане и развитие на марката ,в рамките на правилна маркетинг стратегия, за период към 15 години би натрупало изключителна стойност и да я превърне в много силна и водеща марка. Сега сигурно Загорка щеше да се бори с нея като марка в сегмента, дори и след тазгодишната емблематична в маркетингово отношение кампания “Дзън”. Колко много потенциал имаше в марката Астика, който ако беше разгърнат щеше да се отблагодари с високи марджини.Какво да кажем за комуникацията пак за онова време повече от добра, какво му трябва на мъжа да му е близо биричката, на една ръка разстояние. А жадното отпиване с произнасянето на звука “А” и след това изричането на името “Астика” ако не носи преживяване на потребителя здраве му кажи. Ранна постсоц марка спазваща повечето изисквания на не чак толкова възрастния по онова време и тачен от всички професор Котлър.
Добавка от лоКала:
Между другото знакът и слоганът на Астика не бяха умъртвени напълно. Те бяха принизени до едно позициониране-ширпотреба, както се случи и с пакетажа на марката. Така Астика от бира гордо носеща на етикета си надписа ''Bulgarian export beer'', се превърна ето в това:
