неделя, 21 август 2011 г.

Metro Cash&Carry FAIL


Допълнение от 22/08/2011, 21:30. Генералният мениджър на Метро добави един изненадващ коментар, които доведе в до монтирането на зелен WIN върху илюстрацията. Извиненията са приети, г-н Абаджиев. Това, че написахте коментар е изключително достойна и адекватна на днешните времена постъпка. Вярвам, че сте бил искрен и че всъщност това, което споделих, е част от поне малък натиск за промяна, която трябва да се случи навсякъде, а не само в Метро.


Това е нещо като отворено писмо до управляващите Metro Люлин, както и централната администрация на веригата. Не очаквам никаква реакция, а и не ме интересува - просто трябва да се споделят безценните преживявания с българските търговци. Ако КЗП или някой държавен орган сметне за нужно, да вземе да звънне на Metro да ги пита как е минала днешната неделна утрин или по-скоро какво те са направили, за да накарат хората да се чувстват, като нещо различно от добитък.

Тази сутрин, 21/08/2011, с моето семейство (включително и 4 месечната ми дъщеря) решихме да посетим Metro Cash&Carry, да поизхарчим немалко пари. Повече от час пълнехме количката, докато не дойде време за тръгване. И тогава пазаруването направи интересен завой. На господата от Metro им се беше претаковала системата и касите не работеха (без една, ама повечето хора не го знаеха това). Започнаха да се натрупват хора пред всички каси с пълни колички и ние решихме да не се бутаме, а да пообиколим още магазина - така де, случват се бъгове, ще го оправят хората. Разхождахме се още близо час и чак тогава някой каза, че каса 19 всъщност работи. Бебето беше започнало да става неспокойно и се принудихме да помолим хората да ни пуснат да минем - отнесохме няколко псувни, подвиквания, предложения да изпратя майката с количката на жегата отвън и "най-милите" погледи, но не и рабиране. Но това не беше изненадващо - къде се бяхме набутали културни хора в селския хоремаг. В крайна сметка зарязахме количката пред касата със стока за поне 200лв, теглихме им една майна и си тръгнахме с опънати нерви (всъщност не си спомням в последните последните две-три години така да ми е била вдигана нервата). Неделният предиобед беше чудесно оползотворен.

И тук да изредя какво да не очаквате, ако нещо в Метро се пре**е, докато пазарувате и то по вина на търговеца. През цялото време докато хората се трупаха и негодуваха не се случиха следните неща:

- Никой от управата на магазина не застана пред хората да обясни за проблема
- Никой от управата на магазина не се извини на хората за сериозното неудобство, което им беше създадено.
- Никой от управата на магазина не сметна за нужно времето на хората да бъде компенсирано по какъвто и да е начин
- Никой от управата на магазина не си напъна гъза да помогне първо поне на майките с колички и малки деца да излязат (не бяхме само ние)
- Никой не сметна за нужно да бъде отворена каса, като изход, а трябваше да се търси някой нещастник от охраната, който седи до някоя каса и той да благоволи да стори път.

След като се прибрахме си спомних, че им бутнах цяло левче в количката на тия побългарените шваби. Халал да им е, това ще е последното левче, което ще видят от мен. Знам, че им е през оная работа, ама все пак.

Живял съм малко при "тъпите" американци и там за къде по-малки проблеми в къде по-малък магазин се правеха компенсации на клиентите в момента на издънката. Metro могат да са сигурни, че недволният клиент (не само в мое лице) ще разкаже на достатъчно много свои прятели и познати за неворятния CRM, който едва ли е адаптиран от Германия. Дано някой ден усетят недоволството и по джоба си, че да вземат да ценят клиентите си.

неделя, 7 август 2011 г.

Ideas vs. Budget

Хубаво е, когато глобален бранд вземе да се пречупи и даде кинти за създаването на facebook кампания специално за България. Иде реч за Ruffles и кампанията, която тръгна скоро на http://www.facebook.com/rufflesbulgaria.



Очевидно бюджетът на активността е бил бая скромен, тъй като на моменти приложението е леко user unfriendly.

За да не стане наистина забавно, ги няма логичните ежедневни клипове. Old Spice бая ни разглези в тази насока, но Ruffles Challenge все пак е някакво начало и опит за следване на глобална тенденция. Евала за избора на олигрофените за главните роли. Малко им мина времето, ама така и не се появиха нови олигофрени, които да ги заместят.

Мога да споделя какво ми липсва в изпълнението:
- Като потребител не ми става ясно какво търси журито, нито пък кога ще се заснемат и пуснат в циркулация предизвикателствата.
- Вътре в приложението ми липсва клипът, всичко седи твърде статично
- Ако си пуснеш предизвикателството и не го напънеш да се популяризира, после успех да си го намериш в купчината с предизвикателства два дни по-късно, примерно.

Като цяло идеята ми харесва, аман от кампании в стил "качете снимка на бебето си по бански и съберете най много лайкове" за all inclusive в Хисаря.

събота, 6 август 2011 г.

Драйфи

Благо Янакиев, скрит лоКален агент, тая вечер ми пусна ей това:



Трудно издържах цялото нещо, ама за науката се налагаше.

Препратката към Magnum Mojito/Cuba Libre може би не е търсена, ама им се е получила добре.

Текстът е уникално безмислен и плосък (особено припевите на дамата, гримирана като Кейти Пери). Доста е съмнително къде точно позиционира марката.

Raffy са избрали кофти момент/начин за напън в retail канала.

Ако идеята им е била да го докарат, като Magnum, то това е брутална грешка. Може да не съм фен на Nestle, ама ми е ясно, че директен сблъсък с такава машина е обречен тотално, освен ако не се казваш Kraft.

Иначе, като качество, горепоказаните 3:44 минути отразяват изключително добре нивото на българската поп песен. Моите извинения, но вече и Митьо Пайнера изкарва по-качествени аранжименти и модерно звучене. Латиното отдавна му мина времето.

Със сигурност ще има една немалка група от интелектуално затрудени индивиди, която ще се припознае чудесно в този клип. Дали ще се припознаят и в марката е един доста различен въпрос.