В държава, като България, широката публика не познава понятието флашмоб, което означава, че марките, които искат да се пробват в тази насока, трябва да правят странни упражнения предварително.
Първо снимаш и пускаш по телевизията клип, който играе ролята на инструктаж. Това не е режисирано,... почти.
Пишеш в описанието, че е флашмоб, което автоматично означава, че си направил флашмоб. Междувременно пускаш платени публикации, за да подготвиш хората за мястото, часа и песните, които ще бъдат изпълнени.
После се надяваш, че хората ще разпознаят мелодията от рекламата и ще са чели прессъобщението, когато ги посетиш в града им. Така ще си сигурен, че ще познаят кой организира оркестъра без име.
Макар цялото упражнение да отразява добре назадналата родна действителност и да е все пак опит за образоване на публиката, думата флаш спокойно могат да не я споменават. Това трудно се квалифицира дори и за просто моб.