Гъзария до шия

Anal care бизнесът нещо се разбужда. Ама на двете крайности на тоалетната чиния.

За нуждите на днешния паралелен анализ имаме следните клипове:





Първото, което се вижда е, че идвата клипа са били със скромни бюджети за заснемане.

В този на Zebra, обаче, парите са похарчени с ясна концепция какво има да се каже. Изложена e верига от ползи за потребителя. Вижда се целенасочен опит за диференциация спрямо Milde, Емека и Zewa, които боядисват и парфюмират без да обръщат специално внимание на класическия тоалетен формат. Така остава свободна ниша. В Zebra са напипали тази (може би златна) жилка. И така в техния клип всичко е явно подчинено на бялото, за тежест е използван авторитет в лицето на дерматолога, остойностяването на марката е логично практическо (който познава Жан Мари Флош ще се сети за какво говоря). Пакшотът ни прави чеклист обобщение на рекламата + класическа щампа "Изберете българското" за по патриотичните задници. За черешка удрят и слогана "Грижовно бяла", който макар да звучи, като нещо вече чуто, тотално пасва на клипа и философията на продукта. Рекламата на Zebra White няма за цел да забавлява, а и не е нужно. Тя има ясен пазарен сегмент, който преследва и ако той наистина е недооценен, марката може успешно да се наложи.

Обръщаме се към Туфи. Или по добре да започнем с "Добре дошли в 1995 година!". Тия хора тотално не са знаели какво правят. Просто са искали да бъдат по телевизията. Не, че е лошо. Искали са с една реклама да рекламират 20 различни по употреба продукта и то в стихотворна форма, и със смехотворна визия. На помощ са дошли класически тоалетни клишета, бяло куче вместо голяма панда и покъртителни кадри, сякаш случайно заснети, за да напомнят старата поговорка за меренето преди рязане. Трудно е да се изкарат ясни конкурентни, камо ли диференциращи ползи на бранда. Получил се е клип, който е опитал да се закача с Емека и финиширал, като клип, който ще вдигне продажбите по време на излъчването на реклама. Хората ще опитат. Ако е достатъчно евтино, ще повторят, но това няма да създаде бранд, който има на какво да стъпи, за да продължи нагоре.

United States of Lidl

Новото brand equity на Lidl е супер приятно. Като се започне от музиката, мине се през актьорите и се свърши с цялостното усещане, което придава. Със сигурност целите са ясни. От една страна да се тушира усещането на някои хора, че веригите са зли, щото продават само вносни продукти. От друга страна трябва да се вдигне имиджа в посока парадоксалното за много хора "евтино и хубаво", което въпреки добре заснетата реклама си остава твърдение с парадоксален привкус.

Интересно е и паралелното излъчване на промо клипове, което подсказва сериозна промяна в подхода на веригата към предлаганите продукти.



Междувременно за седмица се въртя и този клип, който тотално скапва идеята за "Най-доброто от Европа", както и качествените вносни клипове на компанията.



Клипът опитва да осмее американските (рекламни) клишета, но основно подкопава работата, която вършат предните два клипа. "Умелата" употреба на stock (щок) фотографии може тотално да обърка човек тоя Lidl оня Lidl ли е.

Final verdict - евалата с елементи на "избягвайте щок криейтив".

4 грешки повече за пловдивската маса

Мии, как да ви го кажа, Каменица? Тази кампания ви е абсолютен fail още с тийзъра, който е накарал много хора да се зачудят каква е тая зелена Ариана? Последната положи основата на четиримата бирени приятели преди повече от 5 (ПЕТ!) години и междувременно я развиха много над тъпите кръчмарски свалки. В началото на 2013 вие сте като bTV Cinema, които пускат 20 годишен филм и се скъсват да пищят "Премиера за България!". Каменица е марката, която в последните години е най-непоследователната и предполагам девалвираща своята стойност. С подобни кампании на парче всяка година марката дори и с временно надути продажби (от раздадени няколко стотин HTC-та) в дългосрочен план няма да има стойността на Ариана, щото тази година ще бъдат тези 4 карикатурни образа, в края на сезона ще видите, че са сработили колкото и предната ви рекламна кампания и догодина пак ще смените курса. Жалко.

Audi RDS

Да използваш стандартни рекламни канали по нестандартен начин (особено в България) винаги заслужава вдигнат палец. Знам, че това е презентационно клипче, ама можеше да скриете надписа Rover върху радиото. Няма значение, имате си силна номинация за ФАРА.

КоиЛовци убиха мечката?*

Гледахте една аудио-визуална китка от реалност и кошмар с мотиви на много говорене без да се разбира за какво иде реч (буквално и преносно). Но да започнем от цялостното усещане. Действителният случай, по който уж се е развила историята, е превърнат в компилация от актуални и класически клишета, гарнирана с мешана салата от всички български диалекти, за които са успели да се сетят копирайтърите, събрани заедно, но не и използвани в чист вид. Коиловци е плевенско село и като израснал в този край мога ви уверя, че хората не говорят така. Главният пехливанин е кръстен Бойко. Каква идейност, какво чудо. Търсен е хумор и изпъкване от редовия рекламен блок и не мога да кажа, че не са съвсем намерени. Все пак, идеята на редовия БГ зрител за нестандартно е доста селска. Прекаленото заиграване с диалектите май повече вреди, отколкото помага за доброто представяне на продукта и марката. Оригиналните френски натрапници са заменени от японци, следвайки клишето за българското кисело мляко, за което в Токио се редят на опашки. Междувременно Veda Bulgarica иска да се разбере, че e иновативна/пробиотична и пр. Говори се за така модерните пробиотици и дори продуктът се предлага под формата на капсули, което логично конотира лекарство. Селско-оборният мотив пък принизява иновацята до ниво "кисело мляко". В крайна сметка рекламата се опитва да бъде повече острумна, отколкото информираща, което за предполагаем продукт от ново поколение, изглежда странно. Имате нещо важно да кажете за себе си - ами кажете го ясно и разбираемо. Преиграването застрашава възприетата стойност на марката и продукта ви преди хората да са разбрали за какво иде реч.

* Популярна игра на думи в региона на двете съседни села Коиловци и Мечка.

69 problems but the smell ain't one

O, Рефан, о, музо!



Значи каквото и да си говорим/пишем, тия хора очевидно изкарват достатъчно пари, за да си позволяват сериозни рекламни бюджети. Не знам как го правят, пазаруващите парфюми изглежда имат някакъв много извратен начин на мислене, щом като Азис, в различните му агрегатни състояния, им действа така. Тоя път е нещо с почти мъжки дрехи, нежен глас и умопомрачителен италиански.

Италианският ми не е силен, ама основните познания по латинските езици ме карат да си мисля, че много субтитър, малко дума или най-малкото казва едно, пише друго. На мен лично ми е трудно да следя субтитрите при толкова емоционално заредената актьорска игра, особено преди Оскарите. А да си кръстиш парфюма 69 и да говориш за първа среща е култово. Но най-силното е повтарянето на числото 69 на италиански вместо слоган. Респек!

П.П. Най-логичната миризма на новия прафюм не е ли тази на гениталии?

Грам-отата

И победителят е...

Уважаеми лоКалци, първото издание на експеримента, който ми се въртеше из главата от началото на миналата година, завърши. РАХОВЕЦ на годината 2012 отива в посока улица Шипка 7 с техния носталгичен прочит на порно дублажа от 90-те години на миналия век.



Убедителната победа на тази кампания с почти 34% одобрение спечели на ДДБ и агенционния приз БАХУР на годината. Пълните резултати може да намерите тук.

Иначе избирателната активност, изразяваща се в 201 гласа, може само да ме радва и да ме кара да мисля, че евентуалното второ издание може да събере още повече гласове. Благодаря на всички, които помогнаха с промотирането на конкурса, всички номиниращи и, разбира се, на всички гласували.

Сега следва да се подготвя с "наградите", които поне ще нося само на един адрес - грамота за титлата РАХОВЕЦ и едно кило първокачествен бахур, логична награда за БАХУР на годината. Ще ви държа на течение.

РАХОВЕЦ2012 exit poll #4

Ето го и финалният exit poll за гласуването за РАХОВЕЦ на 2012 година. Време не остана. На 2-ри февруари ще бъдат оповестени резултатите. Временният лидер губи малко по малко преднината си, но едва ли ще загуби лидерството до края. За момента гласовете са над 150. A ето и една разбъркана графика на дяловете от гласовете. Идеята е да видите съотношението на силите без да разберете кой кой е. Тъпа идея, като цяло.


П.П. Ако още не сте гласували, урната е отворена до полунощ на 31/01. Благодаря ви предварително.

Особености на тракийската реклама

Дерони са нещо, като Белла-та и Фикосота-та на лютеницата. Твърде големи са за местна компания и задушават по-малките, доколкото въобще ги има. Рекламите на Дерони, обаче, имат един характерен "стил", с който другите не могат да се сравняват. Дерони са силно облагодетелствани от факта, че конкуренцията им е (финансово) слаба. Продуктите им са хубави, а рекламите са, като цяло, смешни. Има един детски привкус в сценариите и заснемането. Видяли са от някъде нещо, но патосът в стил прогимназиална учителка по литература, тотално убива тръпката. Малко са на принципа "Няма лоша реклама". Няма да обръщам внимание на всички клипове с танцуващи старозагорски кифли с касетки с чушки, а ще обърна внимание на два от последните клипове на компанията.



Няма такава манджа от мотиви. Първото изречение, основната част и финалният слоган са уникално безсмилена комбинация. Аз съм живял в тежката заблуда, че тия мижави 32 секунди трябва да са създадени, за да предадат едно ясно, фокусирано съобщение, в което няма излишни елементи. Пък племето, пък градините, та накрая изкуство. Бравос, идеално ви се е получило. Добре че нямате конкурент с реален рекламен бюджет. За конкретни кадри няма смисъл да говорим. Похвално е, че се опитват да използват едно и също "семейство" (като при спагетите), което да седи на масата изкривено към камерата.



И минаваме към една по-нова клонка в рекламното портфолио на Дерони. Тодорка реално залага на познатия патос, но в обожаваната от средния българин патриотична нотка. Разбира се, остават да висят някои въпроси. Кой прави лютеница накичен с пендари? Защо бърка лютеницата, като огън отдолу няма? Междувременно слоят лютеница е по-дебел от филията и детето не може да си отвори устата толкова, но за съжаление това е нужен похват. Все пак рекламираният продукт трябва да е по много.

В крайна сметка рекламите на Дерони са обгърнати в една посредственост, може би търсен ефект или просто следствие от спецификата на продукта. Все пак пътят с по-малко съпротивление е на принципа "това е просто лютеница". Когато няма рекламиращ конкурент това е и най-безопасният и безобиден път. И все пак може и по-добре. Приятен апетит!