Показват се публикациите с етикет майстори. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет майстори. Показване на всички публикации

петък, 10 април 2009 г.

Петъчна поща

В петъчен маниер, леко лежерно, днес ви представям два образеца на директния маркетинг, който задръства истинската ви пощенска кутия. Някои биха го нарекли спам, но аз винаги обръщам подобаващо внимание на хартийките, които намирам в пощата си.

Започваме с по-лекомисленото и не чак толкова лошо, предвид услугата, листче на башмайстора Йордан Попов.

Освен, че може буквално всичко, г-н Попов е заложил на невероятен слоган в стил ранна демокрация, леко напомнящ на "Елате вие, за да не дойдем ние!". Предвид башмайсторската природа на листовката, не бих се учудил да си намери някой и друг нов клиент. Виж, ако случайно си търсите счетоводител, в пощенската си кутия се молете да откриете:



Изглежда шаблоните в "рекламната агенция" на Данчо и Деси не са много. Двамата все пак са успяли да заложат различни, основно като височина, черни акценти в своите рекламни композиции. За мен лично е напонятно, кой уважаващ себе си и работата си бизнесмен би доверил счетоводството си на счетоводител, за който е научил от пощенската си кутия. При все това г-жа Иванова е добавила по-добрия си мейл адрес. С него може би тя засвиделства топлината и нежността, с която е готова да обгърне своите клиенти.

Според мен г-жа Иванова си дава парите на вятъра. Дано й взимат евтино поне.

сряда, 1 октомври 2008 г.

Башмайсторинг

Едва ли са много тези, които не са изпитвали тръпката от това да имаш майстор в дома си. Тази професионална прослойка дава всичко от себе си, за да бъде мразена, избягвана и презирана. Както става с таксиметровите шофьори, така и при домашните майстори малкото свестни се губят в тълпата от измамници и некадърници.Свръхтърсенето в последните години и въобще строителния бум спомогнаха всякакви бояджии, плочкаджии, шпакловчици и пр . да са затрупани с работа и да не им пука дали услугата, която извършват е качествена и обърната към нуждите и изискванията на клиента.

Въпрос на време е обаче кранчето да се позатегне, дали покрай глобалната икономическа криза или очаквания спад в строителството. Както често се случва на свободния пазар след растежа, следва спад. Точно тогава оцеляват само подготвените, силните и адаптивните.

Къде поради своята икономическа сивчестост, къде поради неграмотност, алчност и индивидуализъм, майсторите са най-често единаци със неизвестен опит и умения, които разчитат основно на препоръките на свои клиенти. При тази конфигурация на своя бизнес голяма част от гореспоменатите са уязвими спрямо всякакви промени в пазарната ситуация, тъй като им липсва гъвкавост и дългосрочно мислене. Зад създаването на сериозно име трябва да има стратегия, а не движение по течението. Трябва маркетинг!

Според мен създаването на организация предлагаща услугите на различни видове майстори обединени под една търговска марка, с гарантирано качество и надеждност в работните взаимоотношения с клиента, може да се окаже изключително успешна инициатива по различни причини. Ето част от тях:

* Сериозното и надеждно извършване на услугите дава увереност и спокойствие на клиента, че довършителните работи в дома му са в добри ръце. Това в повечето случаи би дало възможност за допълнителни парични постъпления за фирмата.

* Изграждане на марка, под която се извършва услугата и нейното популяризиране могат да спомогнат майсторите да се откъснат от зависимостта от препоръките на досегашните си клиенти.

* Един силен бранд може много по-лесно да се справи при утежнени икономически условия, отколкото сам човек.

* Организираният ремонтен бизнес може да постигне икономия от мащаба, съответно подобрена конкурентност.

* Силният бранд ще води не само повече клиенти, но и повече работници, които желаят да работят за фирмата.

Разбира се, това не е всичко. Като цяло башмайсторския бранд, според мен, може да е единствено положително нещо за крайния потребител на услугата. Проблемът е от другата страна - майсторите трябва да пожертват част от своите навици, които разбира се обичат - неплащането на корпоративни данъци, възможността за разиграване на клиента, хапването и пийването за сметка на последния, работата от позицията на по-силен ипр . Засега на майсторите едва ли им минава през ума да променят системата на работа, с която са свикнали от десетилетия. Дали обаче самодоволните им физиономии няма да увиснат, когато се окаже, че работата започне да намалява?

***
снимка: Вангелис Томаидис