Black Ram не се предава и упорито се мъчи да излезе от графата BG уиски, където си му е мястото. Преди повече от две години засегнах по-пространно въпроса и нещата не са се променили особено. С тази разлика, че сега черният коч се опитва да се свързва с тъй британския спорт снуукър. Интересен/неочакван ход и до голяма степен безсмислен.
Ето как ги виждам аз нещата. Нормално е на пичовете от Black Ram да им се иска да не е така. Уискито не е просто една високо алкохолна напитка. Човек не пие само течността, "пие" се марката на бутилката и съответния произход, "пие" се и специално брандираната чаша, "пие" се историята. Дори в консумацията на един най-прост червен Джони има стил, статус, дълга история. Black Ram се опитва да изгради насилствено една несъществуваща митология на марката. Ами съжалявам, няма как да стане. Никога човек, който пие вносно уиски, няма да започне да пие Black Ram, просто няма как да сработи този бранд за хора, които по принцип пият, а не се наливат. Ей в тия последните е силата на Black Ram, ама пък на тия колко им говори Рони О'Съливан един господ знае.
Има цели продуктови категории, които са "запазена марка" на един регион или държава. Това важи в особена сила за високоалкохолните напитки. Хората с елементарна питейна култура знaят, че конякът е коняк, когато е френски. Узото е узо, когато е гръцко. Уискито е уиски, когато е шотландско/ирландско. Точно на илюзията за последното залага вече 5 години черния пръч а.к.а. Black Ram. A щом така упорито продължава да става все по-тюламорски, значи си има пиячите: 1. Лансиране
2. Напомняне
3. Тотално "ирландизиране"
Една лъжа казана 100 пъти... схващате. Визията и на трите клипа (особено третия) е меко казана страхотна и разбира се набългарска. Дали 5 години след старта на марката все е още е релевантно не знам, но трябва да се отбележи, че си остава подвеждането на зрителя за произхода на продукта (качествено еднакво "измама" с тази Узаки Зорбас или пък Брускети Марети). Има и важна разлика - главните герои в рекламата на Black Ram не обелват дума на престорен английски.
Успехът и налагането на черния пръч само доказват, колко е важно рекламата да си играе с фантазията на потребителя. Именно този, който не може да си позволи или се стиска за истинско вносно уиски. Този който иска да удари половин бутилка с разредител бира, а не 100 мл. с две кубчета лед и изворна вода. Black Ram представя легендата за овенa, но и изгражда парче по парче мита за ирландско-шотландско-българското уиски на приемлива цена и качество на Bushmills. Пазарът иска този мит и е готов да го приема с отворени гащи...
...и още по-широко зинали гърла
Интересно, но България не е без грам история в производството на уиски. Винпром Асеновград създава през вече далечна 1986 година марката "Дива коза". И в момента го продава и то на цена с над 50% по-висока от тази на Black Ram. Едва ли продажбите са сравними с тези на "натурализирания ирландец", но е интересно, че козичката не бяга от своя български произход и най-вероятно предлага по-добро качество. Животинския рогат елемент съвсем случайно присъства и при близо 20-години по-младия Black Ram. Според vinoto.com "Дива коза" e спечелил над 150 медала за качество по света, но това че чух за него съвсем случайно показва, колко е важен брандинга. Изкуството да си по-продавания, без обезателно да си по-добрия. Постигането на конкурентно предимство в съзнанието на потребителя без да има абсолютно предимство, когато докосваш небцето му.
