петък, 18 ноември 2011 г.

Паузирай почивката за сезона на дините.

Благо отново се включва, като автор в лоКала. Благодарско, за което. Enjoy!

Да сме подобни или напълно различни? Да подражаваме на конкурента или напълно да му се противопоставим? Ще кажете: "Второто", ама гледайки рекламните паузи, човек остава с противоречиви впечатления. Стига се до там, че всичките ни вафли са еднакви, често обикновени; всичките ни бири са традиционни и с подобни вкусови качества; прахът ни за пране пере еднакво добре (зле)... Като ядливите гъби и отровните им двойници - (почти) всяка реклама в ефира си има сестричка, всеки билборд - братче, всяко мото или слоган - братовчеди... Толкова ли са ограничени "криетив" средите, че не могат да измислят нещо различно и запомнящо се, без то да граничи с инфантилна простотия

Конкретният повод за моите вътрешни борби са еднакво различните послания в рекламите на две Фафли:

- Kit Kat - Дай си почивка, вземи Kit Kat



- Twix - Пауза по твой вкус



Мисля си, че логото и въобще брандът на всеки един продукт е само контейнер, който производителят (маркетинг отделът или рекламната агенция) пълни със смисъл и философия, придава заряд на посланието, а потребителят се сеща за това съобщение (и съответно за продукта), когато изпита съответната емоция. В идеалния случай, при тези условия, когато ти се яде, ще вземеш Snickers, защото "Не си ти, когато си гладен!"; когато ти е дошла в повече скуката в часовия пояс от 9:00 до 5:00, ще грабнеш My Motto (Live double!); когато решиш, че размерът има значение - Хипер (Вафла за Големи.); когато искаш нещо покрито с шоколад - Троя (Да се тункваме!), когато искаш нещо обикновено - Царевец (Супер обикновена вафла.), когато се чувсваш грозен - Lion (Грозен, но зверски вкусен.)... За последните две съм по-скоро ироничен.
Има толкова много варианти. Можеш да заложиш на вкус, цвят, консистенция, хранителна стойност, емоционален заряд (философия)... Нямаш оправдание да избереш качество, на което твой конкурент така явно залага.

Но стига с тия Фафли. Да си поговорим за бири. Доста се изписа за тях, затова ще бъда кратък. Става дума за Каменица и Шуменско. Тъй като има точно 1 година разлика от основаването на двете пивоварни, затова те смятат, че трябва да се борят на една и съща сцена - Традицията. Ако трябва да съм честен, "Рок бирата на България" ми допадаше повече на идейно ниво. Обаче, ако от Каменица бяха продължили в тази посока, логично трябваше да се откажат от производството на лимонада.

Между другото, не, че съм фен на кристалите:


... но поне са на бряг, противоположен на гръцкия:


В заключение - маркетинг фор дъмис в две лесни стъпки:
1. Избери си уникална философия и таргет/ниша;
2. Направи нещо смислено за тази група хора.

Чак, когато това бъде усвоено, ще си говорим вече за криетив и как да предадем конкретното послание.

Споделете вашите размисли в коментарите. Удачно ли е да търсиш ниша и разделение, когато продаваш стандартен (да не казвам първичен) продукт като вафли, хляб, сол... или е по-разумно да си в кюпа заедно с останалите?

Благо ми е,
Янакиев!

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

По-добре да си изкашлям дробовете...



Този клип за пореден път поставя въпроса за границите, които може или не може да бъдат престъпвани в рекламата. Като човек, който е пял тази песничка с пълно гърло в началното училище, бих определил тази реклама, като преминала границата. Това музикално произведение (наравно с много други) трябва да се третира, като неофициална национална светиня и със сигурност има важна роля в изграждането на възприятията на подрастващите за България. Но пък за Актавис "Високи сини планини" е просто детска песничка, чиито текст идеално се обръща на инфекция на горните дихателни пътища...

Така, че скоро вместо това:


...ще получаваме все повече от това:

неделя, 13 ноември 2011 г.

Време за промяна

Крайно време беше да попроменя блога, че изглеждаше толкова 2008. Поизчистил съм някои елементи и съм тръгнал към очаквания хайп на 2012 - tumblr. Именно на микроблогинг платформата трябва да напомня новият дизайн. Предполагам, че остават някои финални корекции, но като цяло, така ще изглежда Маркетинг лоКал в следващите месеци. Благодаря ви за подкрепата и приятно четене.

П.П. В последните две седмици добавих LinkedIn бутон, горе, дясно, така че заповядайте да се свържем в професионалната мрежа.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Кристианеее

Топлата b2b комуникационна връзка Рим-Димитровград.



Една дума - ЪМЕЕЕЙЗИНГ

П.П. По-ритмичният вариант - Кристиан ъф Враца а.к.а. bust0 FTW

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Да се бодваме



Имах малко по-надуто мнение за Happy. И предните им реклами не бяха върха на кинематографичното изкуство, но "бодвам" е бая ниско профилен глагол за верига с претенции, но пред кризата всички сме равни. В същото време въпросният призив прави клипа доста по-запомнящ се от масовия потребител.

На много интернет люде, кoито стоят достатъчно далеч от масовия вкус, рекламата ще се стори супер тъпа. В своята същност в това се крие нейната посредствена гениалност. Да, сценарият е крайно безидеен и тривиален, но пък използването на телевизионни образи е супер стар и изпитан прииом, които продължава да е популярен на запад. Това, което може би обърква рекламата са трите изключително разнородни типажа, които сядат на една маса. Дали това показва едно ясно или размиващо се позициониране, е трудно е да се каже. Но, като цяло, не е важно какво мислим ние, защото бърз поглед върху коментарите под клипчето във vbox показва едностранната народна любов.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Свободата, Санчо...

Следва един чудесен пост от един от най-активните фенове на Маркетинг лоКал във Facebook. Браво, Благо и мерси.

Свободата, Благо, е като салама киселото мляко... Салама! Киселото мляко! Салама! Киселото мляко! ... В тази сложна главоблъсканица ме хвърли концепцията на Кисело мляко Freedom.



Очеваден е стремежът на производителя да се докопа до място в поста "Топ 9 бг имена на млека" на The Marketing Blog. Криетивът навярно е плод на общите усилия на Бор Чвор и Герма-95, две компании, които не са непознати на българския млекоядец.



Щастливи косатки и вторачени сурикати красят кофичката на този уникален маркетингов и стандартен хранително-вкусов продукт. Зад дъбоката идея явно се крие скрита кампания на WWF или Animal Planet за опазване на биоразнообразието. Очаквайте Айрян Freedom с кенгуру, сирене Freedom с мравояд и кашкавал Freedom с коала.












Трудно ми е да си представя къде е връзката между млякото (кравата) от една страна и косатката и сурикатите от друга; между Балкана от една страна и окена и саваната от друга. Може би нещо ми убягва. Очаквам вашите идейни разяснения в коментарите.

Благо ми е,
Благо Янакиев

сряда, 26 октомври 2011 г.

Довери се на розовото или...

В последно време все ми се набиват в съзнанието дразнещи и откровено тъпи реклами. Тъпотатата сама по себе си също е добър похват да бъдеш запомнен и управляващите Vanish очевидно знаят това. Следователно от известно време ни пробиват мозъка с "Доверете се на розовото" и някаква налудничато изглеждащо жена показва как се прави ръчен зуум, бутайки розова туба на преден план. Има и другия доста страшен момент - редовата домакиня изглежда има нужда от тези елементарни команди, което може и да е самата истина.

В момента се върти бруталния клип под надслов "Каква приятелка е тя, че не ми връща блузката?". Всичко се крепи на неопетнимата логика, че приятелството е, като една блузка - едно леке и до там. В същото време някаква очевидно чужда жена, която целогодишно ходи по розова тениска, почва да ти дава акъл какво да правиш, за да ти върви живота нормално. От Vanish трябва всеки божи ден да се благодарят, че нямат реален конкурент в категорията си, който да хвърли някой лев за телевизия, че току виж тая розовата ще напълни розовите си гащи до границата на непочистваемото. Но реалния проблем на Vanish не е, че клиповете са поредната проверима реклама, а че ситуациите са изсмукани от пръстите, крайно преекспонирани в комбинация с нарочно фалшив сценарии и актьорска игра.

За ваше и мое съжаление, не намерих въпросния клип. Намерих един по-стар но не по-малко дразнещ. Още веднъж се моля това да е търсен ефект.



И тъй като не мога да се нагледам на рекламите на Vanish, прилагам една международна подборка от розови клипове.

Индия или нещо такова


Майне бесте блузе


При чехите даже розовият вестоносец е мъж


Британската версия на майне бесте блузе


Бразилската розова леко се кара даже


Между другото има и някои не така банални реклами на Vanish. За съжаление тук получаваме както винаги второ качество, дори и от рекламата.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Поразяващо...

Тя беше. Вафла Хели, вече са вафли Хели. Забелязва се лек ребрандинг. Отначало. Забелязва се промяна в логото на продукта, който е почти фокус на новата реклама. Забелязва се и липсата на промяна в пилотния хит на врачанското вафлено чудо. За пореден път вафла Хели оспорва градени с десетилетия закони на брандинга и рекламата.



То е сюжет, то е актьорска игра, то е сценарии, па и афтър афтърпакшот и консистентно появяване на кифлата вафлата от първата реклама. Накратко, благодаря ти вафла Хели, че внасяш разнообразие в нашето рекламно битие. Честно, първият клип беше реално по-добър.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

ТОП 6 извратени реклами на храна

Компилация от 6 реклами, в които организмът, който ще бъде изяден изразява своето щастие от своята (и на свои себеподобни) гибел или както е в случая на Granini, оргазнимът пие кръвта на своите сокоизстискани братя.



Не забравям хора на веселите прасета, които са весели, щото ще ги правят на луканка.



Оставайки на месна вълна отдавам почест на пилето, което очиства други пилета и се гордее с това.



С не по-малко притеснителни наклонности е и грахчето на Bonduelle.



Доста по-скромен в своята извратеност е боб Крина. Развълнуван е, но поне не говори.



Завършвам с този мазен епос на безвкусната реклама.

вторник, 4 октомври 2011 г.

130 годишният пшеничен гларус

Тазгодишният бирен сезон май няма да свършва, поне на телевизора. Не е нужно да разполагаш с три висши и свидетелство за дипломиран бирен технолог, за да сетиш, как се разви рекламната (а и предполагам пазарната) битка. Шуменско обра основната част от овациите, Ариана си продължи старата песен, Загорка тотално се обърка, а Каменица? Каменица постави рекорд за най-много клипове в ефир (промоционалните се броят, сори). Да, Каменица е темата на този пост, в които ще може да се види нагледно, че тази марка за 130 години не е открила себе си.

С известно закъснение (в сравнение с другите) започнаха с това:



После си пуснаха нова бутилка с форма подобна на Загорка, но малко по-ръбато мъжкарска. И за нея имаше някакво тагче, ама вече не съм сигурен. Сигурен съм, че когато следващият клип се завъртя за пръв на домашната Опера, жена ми възкликна "А, нова реклама на Шуменско!". И понеже ми е хоби да знам коя българска пивоварна кога е открита й отвърнах "Ах, колко си глупава. Това е Каменица, нищо че ти прилича на Шуменско."





Не, не се повтаря клипа, бе! Казвам ви, има разлика - на 40-42 секунда е. И двата клипа се завъртяха по телевизията. Подизпълнителят с анимацията сигурно се е забавил. За съжаление на Каменица, Шуменско ги изпревари с ретро визията. Ако беше обратното, сега щях да пея друга песен.

После дойде и пшеницата и филтъра, не, без филтъра.



Към пшеницата добавихме и лимон, за да се получи истинската фанта ечемик. Само не разбрах какви са тия щурци на плажа посред бял ден.



HTC промоклипът ще го пропусна. Той само потвърждава разнопосочността в комуникацията на марката. Каменица сякаш не е наясно със себе си. Носител на ново мислене, традиционна, бунтар, гларус, здрава истинска бира или натурален сок? Сякаш всеки клип е сам за себе си. Да, продуктите са различни и трябва да се усеща в рекламата, но не трябва ли да се следва някаква обща посока? Посока, която да изгражда един ясен и отличим образ на целия бранд. Добре, че поне зарязаха рок напъните.