Показват се публикациите с етикет вафла. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вафла. Показване на всички публикации
петък, 8 януари 2010 г.
Застрашителна перфектност
Осъзнах, че повратният момент в навлизането в България на т.нар. private labels е когато дори и бензиностанции "Петрол" си пуснаха собствена марка. Вафлата Perfekt e производство на захарния стожер "Престиж 96" (в смисъл, че е вафла като всяка друга) и според минитагът на опаковката, последната е безплатна, каквото и да значи това. Появата на подобни марки не е добра новина за "класическите" търговски марки. Още повече на фрагментирани пазари, като този на вафлите.
сряда, 21 октомври 2009 г.
Hello, Motto!
My Motto определено може да се нареди сред марките с най-културно лансиране през 2009 г., в общи линии по учебник, както го видях аз. Хранителното отроче на "Фикосота синтез" - "Италфууд Индъстри" - действа последователно и не се отклонява особено от наложената комуникационна формула "телевизия и всичко останало". За цвят добавя ясно позициониране, нетипичен за нашите ширини формат и опаковка на продукта и рекламен клип с небългарска визия. Последното се откроява, като запазена марка Италфууд. При брускети Maretti и сухарите Kubeti, a и вафка Franka, във всички реклами се търси небългарски имидж и внушение за вносен продукт на вносна марка. Това явление директно кореспондира с донякъде типичното прикланяне по чуждоземното, с което се харектеризира една не малка част от българското население.
Говорейки за My Motto не мога да отрека, че вафлата е добра на вкус, но този вкус нямаше да има тежест, ако не беше обвит в бунтарска анти-офис стилистика. Именно хомогенното послание на клипа и неговата визия позиционират ясно марката на едно качествено различно ниво в сравнение с другите вафли и шоколадови десерти, където с малки изключения всичко се върти около продуктовите характеристики, колко шоколад е добавен и как са слепени пластовете, и пр.
Рекламният клип всъщност се оказва част от цял музикален такъв, което само идва да покаже колко мащабно (за българска фирма) работи Италфууд. Изпипването на детайлите определено прави впечатление и е предпоставка за добър брандинг.
Ето ги и The Jacket Buttons:
За първи път ги чувам. Вокалистът малко ми прилича на Нуфри. Както и да е, музикален видеоклип, от който изкача реклама e така да се каже революционно за БГ... хмм, освен ако не се казваш Loop by Mtel, но да не забравяме, че My Motto е просто една вафла. Всъщност кой е първи?
Говорейки за My Motto не мога да отрека, че вафлата е добра на вкус, но този вкус нямаше да има тежест, ако не беше обвит в бунтарска анти-офис стилистика. Именно хомогенното послание на клипа и неговата визия позиционират ясно марката на едно качествено различно ниво в сравнение с другите вафли и шоколадови десерти, където с малки изключения всичко се върти около продуктовите характеристики, колко шоколад е добавен и как са слепени пластовете, и пр.
Рекламният клип всъщност се оказва част от цял музикален такъв, което само идва да покаже колко мащабно (за българска фирма) работи Италфууд. Изпипването на детайлите определено прави впечатление и е предпоставка за добър брандинг.
Ето ги и The Jacket Buttons:
За първи път ги чувам. Вокалистът малко ми прилича на Нуфри. Както и да е, музикален видеоклип, от който изкача реклама e така да се каже революционно за БГ... хмм, освен ако не се казваш Loop by Mtel, но да не забравяме, че My Motto е просто една вафла. Всъщност кой е първи?
вторник, 7 октомври 2008 г.
От мойта вaфла яж веднъж и нивга повеч не я дръж!
Дали е добра идея да напишеш на опаковката на импулсен продукт "Опитай само веднъж"? Дали това привлича клиенти или ги отблъсква, или просто прави производителя да изглежда несериозно в очите на всеки, който види абсурдния призив? Дали въобще мнозинството от хората се заглеждат в слогана на марката?петък, 29 февруари 2008 г.
Една Мура, моля! Вафла, десерт, шоколад или бисквита?
Не е нужно да си спец, за да се досетиш, че лидери на пазарa на шоколад са марките на Kraft с марките Своге и Milka. Интересно е какво тогава ще постигнат Nestle с новите си марки шоколад - промяна на статуквото или маргинално увеличение в приходите?
По данни на GfK от за периода 09.2004 - 09.2005 г., Kraft е лидерът, като марките им Своге, Milka и Фин млечен държат съответно 36,6%, 24,6% и 10% в стойност.
По данни на GfK от за периода 09.2004 - 09.2005 г., Kraft е лидерът, като марките им Своге, Milka и Фин млечен държат съответно 36,6%, 24,6% и 10% в стойност."Български, от Своге" - това гласеше рекламата на едноименния шоколад. Изключително запомняща се, тя беше проста и добре фокусирана върху качеството на един изцяло български продукт. Не си спомням за друг шоколад с такова ясно позициониране. Именно фокусът е най-голямото предимство на този бранд, който смятам, че не е загубил актуалност в потребителските предпочитания.
Лилавата крава. Според мен Milka създаде мита за млечната мощ на швейцарските крави. Tози бранд се появи, като ясна алтернатива на Своге, позиционирайки се, като вносен, от алпийско мляко и различен с опаковка в нетипичния наситен лилав цвят, в който е оцветена най-плодовитата крава, която някога се е раждала.
При две толкова ясни стратегии не се съмнявам, че двете марки и през 2007 г. продължават да държат първенството. Относно Фин млечен, бих казал, че той е продукт с история, не се рекламира, а се продава почти от самосебе си. Бих го определил като бюджетна марка, купувана главно от хора, които познават марката от едно време или търсят най-ниската цена за шоколад с добро качество.
Играещи ролята на преследвачи на шоколадовия пазар са Nestle. Техните основни бойни единици са/бяха LZ (което не е типичен шоколадов блок) и шоколад Nestle. Тези две марки имат съответно 6.7% и 5.2% според GfK за онзи период горе. Следователно може да се заключи, че през 2005 г., събрани заедно, двата основни бранда на Nestle трудно изпреварват иначе непретенциозния "Фин млечен".
В края на 2007 и началото 2008 г. промените в портфолиото шоколади на Nestle негласно признават, че нещата не са се подобрили през 2006 и 2007 г. Какво се случи? Nestle се отказа безславно от едноименните млечни шоколади. Освен това реши, че ще продава и луксозни шоколади!?!
Ако погледнем още по-детайлно, шоколадът Nestle беше заменен от млечен шоколад Мура плюс Кума Лиса. Появи се и шоколад Boss, който Nestle определят, като луксозен. Ако случайно някой още не го е видял, да, марката е същата, като тази на Делта. Въпросче: Само на мен ли изборът на имена и концепция ми се струва странен?
Какво е Мура??? За мен е вафла (както и за почти всички гласували в анкетата на Маркетинг лоКал), "Вкусната страна на нещата", продукт с дългогодишна история, продукт, за чиято популярност, като вафла, беше направено много. Сега, например, като иде човек в магазина ще трябва да се уточнява дали говори за шоколад или вафла Мура лешник. На пръв поглед това не е особено голям проблем, но определено показва тотално размиване на фокуса на марката, тъй като има и други продукти носещи марката Мура, различни от вафли (напр. десерти и бисквити). Изглежда Nestle разчитат, че познатото лого ще раздвижи продажбите. Както много специалисти са доказвали използвайки примери от практиката, подобна стратегия рядко води до дългосрочен успех. Според мен разширената продуктова линия на Мура, може да окаже негативен ефект върху марката, тъй като потребителят ще става все по-несигурен и объркан относно какво е Мура. С риск да прозвуча малко груб, не е учудващо, че именно Nestle в обявите си за работа в отдел маркетинг търси хора с "outside the box" мислене - определено имат нужда. Липса на смелост или креативност, или просто преопаковане на старите шоколади. Вероятно ярките цветове на опаковките на шоколад Мура ще привлекат детските очи, но в съзнанието на мама и тати графата млечен шоколад е отдавна заета. Не бих се учидил, ако Мура последва съдбата на поколадите Nestle. Дано, ако това се случи Nestle да пуснат нещо наистина ново за България, като Nestle Crunch, например.
За новата стара Кума Лиса ще спомена само един факт, който Nestle се правят, че им e обегнал. Кума Лиса беше марципан, а не млечен шоколад. Из интернет вече блуждаят всякакви мнения и има доста, които незаслепени от пост-комунистическата си носталгия, са забелязали разликата. Според мен с Кума Лиса Nestle oпитва да се противопостави на "Фин млечен". Тук може и да им се получи, но опитът им изглежда доста закъснял.
Дойде ред да кажа и няколко думи за шоколадите Boss. В този случай прехвърлянето на марката върху нов продукт изглежда по-безвредна. Шоколадът е с по-нестандартна форма с продълговати правоъгълни блокчета и предлага малко по-нетипични вкусове. Характерна е липсата на ядки. Вкусовете са 4. Въпреки че сладоледа Boss, от който произлиза шоколада, е един от малкото активно рекламирани сладоледи, не смятам че той е до такава степен популярен, че удължената продуктова линия да му навреди или да обърка клиента. При Boss основен момент е фактът, че сладоледът и шоколадът не могат да съжителства на един място. Тъй че за това нововъведение имам на най-оптимистични очаквания.
Лилавата крава. Според мен Milka създаде мита за млечната мощ на швейцарските крави. Tози бранд се появи, като ясна алтернатива на Своге, позиционирайки се, като вносен, от алпийско мляко и различен с опаковка в нетипичния наситен лилав цвят, в който е оцветена най-плодовитата крава, която някога се е раждала.
При две толкова ясни стратегии не се съмнявам, че двете марки и през 2007 г. продължават да държат първенството. Относно Фин млечен, бих казал, че той е продукт с история, не се рекламира, а се продава почти от самосебе си. Бих го определил като бюджетна марка, купувана главно от хора, които познават марката от едно време или търсят най-ниската цена за шоколад с добро качество.
Играещи ролята на преследвачи на шоколадовия пазар са Nestle. Техните основни бойни единици са/бяха LZ (което не е типичен шоколадов блок) и шоколад Nestle. Тези две марки имат съответно 6.7% и 5.2% според GfK за онзи период горе. Следователно може да се заключи, че през 2005 г., събрани заедно, двата основни бранда на Nestle трудно изпреварват иначе непретенциозния "Фин млечен".
В края на 2007 и началото 2008 г. промените в портфолиото шоколади на Nestle негласно признават, че нещата не са се подобрили през 2006 и 2007 г. Какво се случи? Nestle се отказа безславно от едноименните млечни шоколади. Освен това реши, че ще продава и луксозни шоколади!?!
Ако погледнем още по-детайлно, шоколадът Nestle беше заменен от млечен шоколад Мура плюс Кума Лиса. Появи се и шоколад Boss, който Nestle определят, като луксозен. Ако случайно някой още не го е видял, да, марката е същата, като тази на Делта. Въпросче: Само на мен ли изборът на имена и концепция ми се струва странен?
Какво е Мура??? За мен е вафла (както и за почти всички гласували в анкетата на Маркетинг лоКал), "Вкусната страна на нещата", продукт с дългогодишна история, продукт, за чиято популярност, като вафла, беше направено много. Сега, например, като иде човек в магазина ще трябва да се уточнява дали говори за шоколад или вафла Мура лешник. На пръв поглед това не е особено голям проблем, но определено показва тотално размиване на фокуса на марката, тъй като има и други продукти носещи марката Мура, различни от вафли (напр. десерти и бисквити). Изглежда Nestle разчитат, че познатото лого ще раздвижи продажбите. Както много специалисти са доказвали използвайки примери от практиката, подобна стратегия рядко води до дългосрочен успех. Според мен разширената продуктова линия на Мура, може да окаже негативен ефект върху марката, тъй като потребителят ще става все по-несигурен и объркан относно какво е Мура. С риск да прозвуча малко груб, не е учудващо, че именно Nestle в обявите си за работа в отдел маркетинг търси хора с "outside the box" мислене - определено имат нужда. Липса на смелост или креативност, или просто преопаковане на старите шоколади. Вероятно ярките цветове на опаковките на шоколад Мура ще привлекат детските очи, но в съзнанието на мама и тати графата млечен шоколад е отдавна заета. Не бих се учидил, ако Мура последва съдбата на поколадите Nestle. Дано, ако това се случи Nestle да пуснат нещо наистина ново за България, като Nestle Crunch, например.
За новата стара Кума Лиса ще спомена само един факт, който Nestle се правят, че им e обегнал. Кума Лиса беше марципан, а не млечен шоколад. Из интернет вече блуждаят всякакви мнения и има доста, които незаслепени от пост-комунистическата си носталгия, са забелязали разликата. Според мен с Кума Лиса Nestle oпитва да се противопостави на "Фин млечен". Тук може и да им се получи, но опитът им изглежда доста закъснял.
Дойде ред да кажа и няколко думи за шоколадите Boss. В този случай прехвърлянето на марката върху нов продукт изглежда по-безвредна. Шоколадът е с по-нестандартна форма с продълговати правоъгълни блокчета и предлага малко по-нетипични вкусове. Характерна е липсата на ядки. Вкусовете са 4. Въпреки че сладоледа Boss, от който произлиза шоколада, е един от малкото активно рекламирани сладоледи, не смятам че той е до такава степен популярен, че удължената продуктова линия да му навреди или да обърка клиента. При Boss основен момент е фактът, че сладоледът и шоколадът не могат да съжителства на един място. Тъй че за това нововъведение имам на най-оптимистични очаквания.
Абонамент за:
Публикации (Atom)