Показват се публикациите с етикет 19 минути. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 19 минути. Показване на всички публикации

сряда, 25 март 2009 г.

Анонсирай това!

Преди около половин година (колко бързо лети времето) се пръкна първият безплатен вестник, всекидневник. Списан за 19 мин, страниран за 19 мин, напечатан за 19 мин и четен от такива, които мислят по не повече от 19 минути на ден. Отчайващо начало си казах аз и зачаках моментът, в който този вулгарен и подмолен продукт ще спре да се предлага, поради отказът на отвратените рекламодатели да плащат за промотиране на продуктите си в едно толкова опасно издание със съмнително финансиране.

Междувременно "Икономедиа" влезе на ринга на авантата с големи амбиции и надеждата, че редовият софиянец прави разлика между журналисти и драскачи. До голяма степен "19 мин" и "Градски" така и не стигнаха до конкурентна битка. Двата продукта бяха толкова различни, че хората си взимаха и от двата или от който е останало на стелажите. Икономическата обстановка постепенно се влошаваше, а основният коз на безплатните вестници, тиражът, така и не проработи, и рекламодателите не се отпуснаха до толкова, че да има цели страници с реклама. И докато "19 мин" не е подвластен на нормалната бизнес логика, то "Градски" не започна да си възвръща инвестициите и в "Икономедиа" се стигна до смелото решение да се закрие вестника и да се извърлят на улицата тези, които го правеха.

И тогава си помислих: Е сега общественото мнение остава в ръцете на "19 мин", често пълен със хвалебствени слова за хора, като Емилия Масларова. Идват избори, реклама няма, добри думи за триглавата ламя се намират и бизнес с безплатни вестници се прави, ама в други държави. Отчаянието ми от скоропостижната смърт на един едва проходил пазар беше прекъснато преждевременно тази седмица, когато в ръцете ми попадна втори брой от нов безплатен вестник със скучноватото име "Анонс".

Седмичник, в цели 24 страници и ... реклама!?! Шах! Оказа се, че зад него стои сериозна белгийска медийна група, екипът е малък, а съдържанието е приятно, неполитизирано и ненатоварващо. Вторият брой на "Анонс", който държа в ръцете си е добре зареден с реклама и най-различни начини, чрез които издателят може да генерира приходи. Изглежда така сякаш, че от "Анонс" са заложили на стратегия, в която рекламните постъпления се натрупват от много и различни пера, като се набляга на по-голямо количество реклами, но от по-малки рекламодатели. Похвална адаптация към икономическата обстановка. Похвално е разбиването на статуквото на пазара. Двата продукта, които досега са присъствали на пазара на безплатните вестници заложиха на актуалността (единият повече от другия) и новинарството. От "Анонс" са решили да не повтарят чуждите неуспехи и очевидно са добре запознати с факта, че правенето на всекидневник изисква значително по-големи ресурси (както човешки, така и финансови) от направата на седмичник. Ето защо не мога да не поздравя белгийците за полагнето на основите на един силен маркетинг микс, който надявам се ще докаже, че в България могат да се изкарват пари от безплатен вестник и то по светъл начин.

П.П. За да не се мине без забележки и в унисон с възмущението на Свилен относно неправилното използване на снимков материал от много български медии, бих попитал "Анонс" следното: Защо под нито една снимка няма автор/източник, а текстовете не са подписани? Това са 19 минутни похвати. Не бъдете, като тях. Грозно е.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Черен PR срещу обективност

Интересен задочен (засега) сблъсък се случва на софийския вестникарки пазар. Бойците са "Икономедиа" ("Капитал", "Дневник" и пр.) и в. "19 минути". Последният се приема притеснително добре от мнозинството от софиянци, което не говори добре за информационните нужди на средностатистическия българин. "Икономедиа" пък е в една морално трудна позиция - едновременно е медийна група с име и известна обективност, хем за нея "19 минути" е бъдещ конкурент, който става много силен. Ето защо вниманието, което безплатния вестник получава е рискован ход, който според мен, ще срещне крайни подръжници и крайни противници. Аз съм по-скоро от първите. За два месеца смущаване на сутрешното ми пътуване до работа, "19 минути" си изгради в съзнанието ми образ на учебник по черен PR. Между другото "Икономедиа" не започват първи закачките - "19 минути" вече писа за един от собствениците на медийната групировка - Иво Прокопиев - и то в рубрика със звучното име "Олигарсите". В тазседмичния "Капитал" се говори за атаките на безплатния вестник спрямо някои от най-големите български банки, което им е навлекло гнева на БНБ (съвсем закономерно). Едно уточение: за два месеца този вестник почти не е имал реклами в себе си. Появяват се прикрити PR публикации. Два любопитни факта около двама от малкото рекламодатели: 1. "Булбанк" известно време купуваше последната страница. След като спря, в рубриката "Олигарсите" влезе Левон Хампарцумян (Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на "Булбанк") 2. Един път засякох листата с промоциите на Kaufland в "19 минути" - не се задържа дълго вътре, но след като веригата махна промоционалните си оферти, на първа страница лъсна заглавието "Кауфланд продава опасни стоки". Сами си правете изводите.

***

снимка: sanja gjenero