Българският туристически деец е самоделец. Не откривам топлата вода, просто се отчайвам. Маркетингът е просто една чужда дума за тези хора. Няма значение дали става въпрос за хотелиерство или ресторантьорство. Следващите аматьорски фотоси потвърждават аматьорската действителност:
Баничарите са мили и оригинални. Някои трепят рибата просто...
...а други държат да знаете, че ползват маргарин
Пицарите, пък, залагат на апетитни визии на затлъстели хлапета. Плоскостта с момченцето с голямата глава служи едновременно за меню. рекламна визия и параван за тези, които пригoтвят пиците. Въобще, синергия в действие. Между другото имаха доста клиентела, може би защото продаваха цели по-малки пици, които се печаха на момента.
Морските предприемачи мислят, че са хипер оригинални, когато се стигне именуването на зведенията и хотелите.
Специално за феновете на Милан и Интер...
А когато хотелът ти се казва "Жасмин" съвсем "логично" е четерилистната детелина да е твоя избор номер 1 за лого.
А колко борд менюта са нужни за да напълниш празната площадка пред заведението си? Очевидно пет не стигат. Не че количеството им означава, че минаващите на минимум 20 метра пешеходци могат да разчетат нещо, ама то сигурно не е и нужно.
За финал. Тегличи. Няма как да не си мислите за тях, когато сте в Китен. Майната му на плажа! От къде мога да си намеря хубав теглич? Това е изконният въпрос, на който отговаря следния "рекламен" материал.
Така теглейки към продължение завършва краткият фоторепортаж от Китен. За щастие не е толкова извратен като северното черномориe миналата година. Във втори епизод малко размисли от Бургас, за щастие с не толкова селяшки привкус, въпреки че Китен се оказа град.
*** Бонус снимка за феновете на червените гяволи. Най-яко брандираната олдскуул джага с навес.