Сервира Цанко

Цанко е сервитьор на средна възраст, силно мургав, с голямо бирено шкембе. Писах му персонално 6, подобни оценки писах и по останалите въпроси. Оценките и настроението ми се вдигнаха само при вида на анкетна карта. Дали Чинарите са винаги на ниво нямам наблюдения, но наличието на анкетна карта направи голямо впечтление на мен и компанията. Провинцията очевидно има на какво да научи софийските ресторантьори! Като стана въпрос, вие колко пъти сте били питани за мнението ви в софийско заведение, било то и по неформален начин?

Long Burgas Nice Tea

Има и предприемчиви ресторантьори обърнати към доброто изкарване на своите клиенти. Неслучайно всеки път, като ходя в Бургас посещавам поне едно от следните кафета: Silver, Broadway или Cocktails & Dreams. Защо ли? Ами заради например, промоции като :

Отдавна искам да ги похваля тия хора, ама все го отлагах. Листовката е стара и най-вероятно крайна неактуална, но показва нагледно част от отношението към потребителите на изброените заведения, които са ми казвали, че имат един и същ собственик. Промоцииките (веднъж с два коктейла ни подариха 10 шота безплатно :) ) са едно на ръка. Обслужващият персонал и изключително дисциплиниран, почти винаги усмихнат и не закръглят сметката. Качеството на напитките също е такова, каквото трябва да е. Истинско мохито, куба либре и т.н., винаги в бая големи чаши :) Въобще евала! Доволните клиенти са най-добрата реклама за едно заведение и който трябва се е усетил. Фактът, че изписах тези редове така хвалебствено подсказва колко съм бил впечатлен на фона на общата ХоРеКа картина. Довечера ще сънувам коктейлчета на площада в Бургас...

Технополис, имаш поща!

Старият лоКал отдавна затвори врати, но пък коментари все още могат да се пускат без проблем. Така от нищо един от първите ми постове (близо две годишен) се сдоби с нов коментар, който ми се стори удачно да препечатам и тук без промени и съкращения:

"Анонимен каза...

Знайко е добро хрумване, хубаво е, че поне някои хора от тази верига магазини искат да работят. Личното ми мнение за Технополис, обаче претърпява драстични промени напоследък:
Преди дни си търсих си ютия, която да работи и в САЩ, и в БГ, бях на щанда за ютии и трябваше СПЕЦИАЛНО да търся служител и да питам за някой, който да ме обслужи. Извикаха момичето, продаващо ютии, което ми показа кои ютии са туристически, НЕ ЗНАЕШЕ какъв точно е тока/W, на който трябва да работят в САЩ, нито желаеше да демонстрира работата на Филипс ютията, защото ако махнела хартийката-кой ще я купи?! Чудя се как един продавач не знае нищо за стоката си! Докато разглеждах избраната от мен ютия мадамата, заедно с около 4-5 колежки обсъждаше как вечерта ще ходи на фризьор, на козметик за кола маска и скубане на вежди, маникюр и педикюр! Незнам на работа ли беше, или на кафе с колежки, къде е подхода за продажба към клиент-все пак тя наистина ме загуби и не осъществи продажба спрямо мен, може би мислеше, че нямам пари и само си разглеждам...
Днес пък ходихме за климатик-на входа спряха приятеля ми с думите "Само чантата..". Приятелят ми подаде чантата си, но охраната само посочи кабинките за заключване на багаж. Тръгнахме си и съвсем любезно попитах за какво е охрана, за какво са им камерите вътре и за какво са им датчиците, които пищят ако изнесеш открадната стока-при което той се развика по мен с думите "не ми викай, ма, ходи си кат' не ти харесва" и с удоволсвтие си тръгнахме!Как си изкарват заплатите тези хора-без продажба на стока и без процент от печалба?
А за изгубена и открадната вещ не носят отговорност- ако лаптопа му изчезне - няма да получи нов с цялата база данни с клиенти, продажби и договори!

П.С. Само за статистиката-охраната бе в Люлинския Технополис, 10.01.2010г, сутринта, със златна обица на ухото.

Един добър потребител и ценител на техника, но ВЕЧЕ не и от Технополис!"

Неспособността на българските търговци да се грижат за клиентите си в магазина си остава пословична.  Дори и кризата не може да им "помогне" с маркетинга на взаимотношенията. Изглежда приходите им не са паднали достатъчно, че да започнат да обгрижват клиентите си, както става в нормалните държави. A и болшинството от клиентите са свикнали с наложеното скотско отношение.

П.П. За протокола, досега единствено в MULTIRAMA (и от части в Техномаркет) ми се е случвало да попадна на относително компетентен продавач-консултант и все пак или се молиш да дойде, или не може да се отървеш, ако искаш само да разгледаш.

снимка: thadz

О.К. кофти шанс

Днес от "О.К. Супертранс" официално обявиха алтернативен номер, на който клиентите да си поръчват такси и ми напомниха, че от доста време замислям да пиша за тях. Първо за новия номер. Използването на набиране на база дума е нещо, като новост за българския пазар (спомням си, че май представителят на Мини имаше нещо подобно) и е свежа идея. Дано само редовият потребител я схване, защото вече видях, как представители на по-старото поколение опитват да пишат SMS-и със съдържание 1TAXI. Нововъведението е похвално и смятам, че ще подобри имиджа на компанията и удобството за клиентите й. Посоката, в която "О.К. Супертранс" трябва да се понапъне още е диференциация на ниво автомобил.

Предполагам вече усещате на къде бия. Ако сте ползвали такси в София, знаете, че "О.К. Супертранс" са едни от задоволително надеждните таксита в София. Ето защо са доста търсени. Също така познавате и техните извратени имитатори от рода "С.К. спокойствие и комфорт", "О.К. Автошанс/Автотранс" и прочие недобросъвестни обирджии. Докато за имитаторите, които са дребни риби (такива и ще останат) подобна стратегия е задоволителен начин на препитание, "О.К. Супертранс" трябва да се бори за тяхното изкореняване, защото те не само уронват престижа на компанията, лишават я от приходи, но и изправени пред риска да се качат при измамници, със сигурност има и хора, които избягват "О.К. Супертранс" и неговите подобия. Вместо да се мисли за нови начини, по които потребителят да може да поръча дистанционно такси, компанията трябва да направи целенасочени усилия да образова хората спиращи такси на улицата, как да различават истинските от фалшивите ОКейки и разбира се, да въведе диференциращи елементи в автопарка си. Също така, трябва да се вдигне малко повече шум на медийно ниво, защото алтернативен изход от проблема е фалит на имитаторите, който неминуемо ще ги сполети, когато хората започнат да ги разпознават по-лесно.

Иначе О.К. Супертранс са типичен пример за таксиметрова компания с амбиции и административни качества, и в повечето случаи кофти шофьори. За да се преборят с последното ще помогне едно повишено потребителско търсене на услугите на компанията. Това ще я направи по-търсена и от шофьорите. Сред повече желаещи ще се намерят и повече хора, които имат капацитет и култура да обслужват потребителите на високо ниво.

Клиента винаги има право...

... да си купи мед. Да, има и малки магазинчета изключително силно ориентирани към потребителя. Тази сладурска табела седи на прозореца на едно миниатюрно магазинче за мед до "Плиска". Каква е вероятността човек да изпадне във внезапна нужда от мед (напр. посред нощ), е друг въпрос.

Да продаваш преживявания

В днешно време за да имаш успешен продукт, трябва да продаваш повече от физическа единица, трябва да продаваш преживяване. Нещо от този род бях чел преди време. Сетих се за това твърдение посещавайки веригата Happy неколкократно в последните два месеца.

Какво представлява Happy Bar & Grill ? Външният вид не е нещо велико, храната не е нищо особено, цените са малко високи за непреливащия ми джоб. Но в Happy улавят един нюанс от ресторантьорството, който убягва на всички останали масови ресторанти, пицарии, бирарии и пр., в които съм бил (в България) - те продават преживяване.
А как протича преживяването с марка Happy? Посрещане от широко усмихнат салонен управител, настаняване, сервитьорки ухилени до уши и обучени да те карат да мислиш, че ти си човекът, който определя всяка следваща стъпка. Сред купчината въпроси за предпочитанията и мнението за храната се притеснявам следващият път да не ми предложат да си сготвя сам. От сервитьорката, която се преставя с малко име до пожеланията за приятна вечер от всички служители, покрай които минаваш на път за изхода, не съжалявам за нито един лев, който съм похарчил в Happy, а можеше и да не е така. Асортиментът от ястия не ми допада, няма нито една от любимите ми бири, шумно е и масите понякога ми се струват доста струпани една до друга. Но... с нетърпение ще ида отново, ще си вляза с усмивка и ще си изляза без да съм я свалял.
Точно тази теория за преживяването напълно отговаря на това, което правят марки, като iPod, Philips Aurea или Absolut Vodka да речем. В тези случаи, ако преживяването с марката може да се изчисли в пари, човек определено минава тънко.

А на вас коя марка ви продава преживяване?

Илюстрацията е любезно предоставена от: www.goodexperience.com