"Маркетинг лоКал" си има нов дом

Моля, следвайте указанията:

http://marketinglokal.blogspot.com ----> http://marketinglokal.blogspot.com ----> http://marketinglokal.com

***
Безплатното си има край..., защото когато е безплатно може да е big pain in the ass. Очаквам ви в обновения лоКал.

П.П. Моля, блогърите които линкват към досегашния лоКал, да рeзнат ненужния .blogspot. Така ще линквате към едно по-достойно място :)))

Ники блиц

Колко от вас вярват, че fame картичката с Ники Василев не е платен PR?


А дали неграмотността на режисьора на Survivor се отразява на/в шоуто? Снимката е на рубриката "Лицето" в бр. 41 на "Капитал LIGHT"

"Детско порно"

Странно "животно" е марката Kinder в наши дни, предвид разклоненията, които се пръкнаха. Едно време беше лесно. Kinder Suprise беше мечтата на всяко хлапе на прехода (а предполагам и преди това, тъй като шоколадовото яйце отдавна е минало христовата вързаст). В последните няколко години захарните изделия под марката Kinder се намножиха. Две от разклоненията, обаче, леко ме узадачават - това са Bueno и Pingui



Телевизионната реклама на пингвинестия десерт стартира с края на лятото. Така чудесно се размина с кампаниите на сладоледените марки, срещу които нямаше да има шанс посред лято. Това беше хитър ход. Сега обаче остава друг въпрос - със захлаждането на времето, до каква степен един отговорен родител ще рискува да дава на детето си студени храни? Още повече, че алтернативно консумиране (на стайна температура) не се споменава. Разбира се глупостите за полезните вещества ще са коз за малките облъчени потребителчета при спор с мама и тати. А дали всъщност позиционирането, като една по-безопасна за гърлото алтернатива на сладоледа, нямаше да е по-добро за Pingui. Хубавото е, че с Pingui, Kinder поне показва последователността, която изисква досегашното комуникиране на марката. Нещата се обръщат с главата нагоре, като човек види рекламата на Kinder Bueno,



Как продукт, чието име означава "деца" прескача в света на възрастните без грам изменение в дизайна и цветовете, да не говорим за името? С явни сексуални препратки и лустросана визия спотът може да изглежда вкусно и сладострастно, но дали всъщност не руши вече създадения образ на марката Kinder в съзнанието на потребителя? На това му казвам да не спазиш своя brand promise.

OK срещу ОК - епизод 150 000

Защитата на търговската марка "ОК Супертранс" от негативните влияния на имитатори намеси КЗК в борбата за таксиметровия пазар в София. Макар и да смятам, че е най-добре сам да защитиш марката си, вместо да разчиташ на държавните регулатори, днешното решение на "Комисията за защита на конкуренцията", която наложи глоба от 150 000 лева на един от имитаторите на "ОК Супертранс", е важно събитие, което трябва да напомни на имитаторите, че не са недосегаеми. Въпросното решение, разбира се, повдига различни питанки у мен. Дали след една купчина обжалвания, имитаторът въобще ще си плати за нарушенията? Дали псевдо-ОКейките могат да чувстват страх от административни наказания или са вече толкова затънали в порочната си практика, че не се плашат от никой? Защо "ОК Супертранс" чака КЗК да спасява положението? Дали наистина са безпомощни в борбата за идентичност или нямат желание и възможности да се диференцират достатъчно добре със собствени сили?

снимка: Даниел Уайлдмън

Да си безалкохолен не е грях

Вече няколко години "Каменица" предлага безалкохолна бира без особен успех. Учудващо е, че "Каменица 0%" (екс-"Каменица леко") не изчезна по време на чистката в "Каменица", когато си заминаха "Каменица екстра" и "Каменица червено", и "Каменица бяло". Едва сега осъзнавам, колко иновативни, но и припряни са били в пловдивската пивоварна.

Но да се върнем на основната идея. В българското поразделение на InBev най-накрая "измъдриха", че кампаниите за отговорна консумация (особено за шофиране в нетрезво състояние) могат да паснат идеално в комуникационния микс на "Каменица 0%". Ама що чакаха досега, така и не става ясно, защото именно сладникавата безалкохолна бира е единствената и първа реална алтернатива (достъпна и произведена в България), когато хем искаш да караш, хем да пиеш бира. Кампанията организирана от "Каменица" и промотираща "Каменица 0%" се казва "Алкохолът е лош шофьор", има подкрепата на СБА и КАТ, и е ненатрапчиво издържана в отличителния за безалкохолната бира син цвят. За целта е създаден и приятен сайт по темата на http://alcoholbaddriver.bg, на който се разказва за разлините активности по кампанията. Въобще за мен "Каменица" започват най-накрая да полагат основите на един силна марка, в каквато може да се превърне "Каменица 0%", когато му дойде времето и достатъчно много хора приемат алтернативата "безалкохолна бира".

П.П. Еднa идея подарък за "Каменица", ако вече не работят по въпроса: Бременните жени, за разлика от шофьорите, са истински орязани от към алкохол в диетата си. Ама облъчете ги, направете нещо за тях! И те са хора, и сред тях има фенове на бирата. Само може да спечелите.

Креативност, отлична комуникация, опит

Във време, в което постоянно се говори, че има недостиг на работна ръка видът обявите за работа е от решаващо значение за привличане на най-подходящите кандидати. Обявата за работа е своеобразна реклама на свободната позиция (а и на работодателя) и трябва да провокира действие от страна на хората, които я прочитат. В този ред на мисли, колко ли специалисти по маркетинг и реклама може да привлече обява, която се състои от три (!3!) думи?


Кликнете на изображението, за да се уголеми!

От мойта вaфла яж веднъж и нивга повеч не я дръж!

Дали е добра идея да напишеш на опаковката на импулсен продукт "Опитай само веднъж"? Дали това привлича клиенти или ги отблъсква, или просто прави производителя да изглежда несериозно в очите на всеки, който види абсурдния призив? Дали въобще мнозинството от хората се заглеждат в слогана на марката?

Башмайсторинг

Едва ли са много тези, които не са изпитвали тръпката от това да имаш майстор в дома си. Тази професионална прослойка дава всичко от себе си, за да бъде мразена, избягвана и презирана. Както става с таксиметровите шофьори, така и при домашните майстори малкото свестни се губят в тълпата от измамници и некадърници.Свръхтърсенето в последните години и въобще строителния бум спомогнаха всякакви бояджии, плочкаджии, шпакловчици и пр . да са затрупани с работа и да не им пука дали услугата, която извършват е качествена и обърната към нуждите и изискванията на клиента.

Въпрос на време е обаче кранчето да се позатегне, дали покрай глобалната икономическа криза или очаквания спад в строителството. Както често се случва на свободния пазар след растежа, следва спад. Точно тогава оцеляват само подготвените, силните и адаптивните.

Къде поради своята икономическа сивчестост, къде поради неграмотност, алчност и индивидуализъм, майсторите са най-често единаци със неизвестен опит и умения, които разчитат основно на препоръките на свои клиенти. При тази конфигурация на своя бизнес голяма част от гореспоменатите са уязвими спрямо всякакви промени в пазарната ситуация, тъй като им липсва гъвкавост и дългосрочно мислене. Зад създаването на сериозно име трябва да има стратегия, а не движение по течението. Трябва маркетинг!

Според мен създаването на организация предлагаща услугите на различни видове майстори обединени под една търговска марка, с гарантирано качество и надеждност в работните взаимоотношения с клиента, може да се окаже изключително успешна инициатива по различни причини. Ето част от тях:

* Сериозното и надеждно извършване на услугите дава увереност и спокойствие на клиента, че довършителните работи в дома му са в добри ръце. Това в повечето случаи би дало възможност за допълнителни парични постъпления за фирмата.

* Изграждане на марка, под която се извършва услугата и нейното популяризиране могат да спомогнат майсторите да се откъснат от зависимостта от препоръките на досегашните си клиенти.

* Един силен бранд може много по-лесно да се справи при утежнени икономически условия, отколкото сам човек.

* Организираният ремонтен бизнес може да постигне икономия от мащаба, съответно подобрена конкурентност.

* Силният бранд ще води не само повече клиенти, но и повече работници, които желаят да работят за фирмата.

Разбира се, това не е всичко. Като цяло башмайсторския бранд, според мен, може да е единствено положително нещо за крайния потребител на услугата. Проблемът е от другата страна - майсторите трябва да пожертват част от своите навици, които разбира се обичат - неплащането на корпоративни данъци, възможността за разиграване на клиента, хапването и пийването за сметка на последния, работата от позицията на по-силен ипр . Засега на майсторите едва ли им минава през ума да променят системата на работа, с която са свикнали от десетилетия. Дали обаче самодоволните им физиономии няма да увиснат, когато се окаже, че работата започне да намалява?

***
снимка: Вангелис Томаидис

Ти еднаквостта остави на нас!

Чалга, секс, мигачи, дини и тем подобни димни сигнали. Двете водещи марки мастика, според мен, много добре таргетират своите промоционални усилия. Има обаче един проблем, който далеч не е характерен само за битката между "Карнобатска" и "Пещера" - липсата на диференциация.

Ясно оформеният потребителски профил на двете мастики вижда на рафта в магазина два продукта със сходно цветово оформление на бутилките и може би еднакъв продукт (който рабира от мастика, моля да каже дали е така).

Тъй като не знам да има трета марка мастика, която да се мери с гореспоменатите две, бих оприличил тяхното съперничество на битката между Pepsi и Coca Cola. От последните два гиганта обаче, производителите на мастика трябва да вземат пример. Изключетлно близки във вкусово и ценово отношение двете коли залагат изключително на диференциация на ниво опаковка и маркетинг комуникация. Борбата е ожесточена на всеки пазар, защото пазарните дялове се извоюват, а не са получават по право. Не мога да си представя, че хората създали маркетинг стратегиите на "Карнобатска" и "Пещера" не осъзнават колко еднакви послания изпращат към потребителите. А може би не им пука, защото нямат конкуренция и се задоволяват с пазарното положение.

Смятам, че и без твърде големи забежки от чалга имиджа, мастиките могат да се диференцират една от друга. И двете марки залагат на антуража на Митьо Пайнера, когато може да се привлече най-големия му враг - Азис или пък да се вземе някой стожер на "сръбското", например. Още по-лесно е да се направи редизайн на етикетите, да се промени ценовото позициониране (в момента цените са до голяма степен еднакви) или да се фокусират кампаниите върху някаква специфична характеристика на продукта, различна от пиянско сексуално приискаване. Сигурно не е толкова лесно, колкото звучи и затова не го правят. Дали?

снимка: Ирум Шахид

Пистамаркетинг

Нинджи, 30 минутни миксирани изпълнения, малко парчета, недостатъчно за албум (или поне така изглежда), уникален звук, анонимност. Със сигурност пропускам нещо, но Пистамашина са революционни (поне за България) в поне две направления. От една страна музикално, от друга - маркетингово.



Ето я и Пистамашина, вилнееща по 4-те P-та:

Продукт - уникална смесица семпли и живо изпълнение, поне за мен без аналог. Група нинджи, без имена, излиза на сцената, свири половин час и си тръгва, няма здрасти, няма чао, няма бис. Култово!

Пласмент - може да се вържат с почти всякакъв музикален стил появил с последните 15-20 години. Въпреки това не звучат клиширано, дори за момент.

Цена - засега няма издаден материал на някакъв носител, тъй че говорим единствено за живо изпълнение. Цената е повече от приемлива, особено ако се пресметне отделно за тяхното изпълнение, като част от общото време на едно събитие.

Промоция - ей тука е май е най-забавно. Промотирането идва феновете, абсолютно безплатно. Без мейджър зад гърба, без телевизия, в общи линии нищо. Word of mouth в чиста форма.

Ей на това се казва ударно начало!