Пици носи сервитьорката с големи ...

Ако случайно сте били пренебрегнати и не сте намерили в пощенската си кутия чифт женска гръд пробутваща пица, спокойно, аз съм насреща.



Този шедьовър на директния маркетинг е направен по поръчка (и идея, сигурно) на пицария "Дон Вито" и... е фантастично... просташки. Мисълта за чифт цици в пощенската кутия и то, без скъп абонамент, е направо възбуждаща.

Ако оставим шегата на страна, тази, между другото качествена като материал, картичка е пълна лудост и почти 100% загуба на пари. Понякога се чудя какво е маркетингът за болшинството български фирми. Изглежда сякаш смисълът му се изчерпва с похарчването на едни пари, които са предвидени за целта. А целта е да се отчете дейност.

Погледнете снимката. Дояжда ли ви се пица? Между другото на гърба има телефони, ако е отговорът е "да". Снимка в стил Polaroid (под нея изглежда е същата) и послание, което освен, че е сякаш е написано от "разгонена седмокласничка", е и със странно значение. Ако приемем, че идеята е на третия ред да седи думата "цици", защо госпожицата се кефи на "цици"? Лесбийка ли е? Улисан в триредовата изповед, човек лесно може и да не види, че дори има четвърти ред. А той нявява други помисли. Ако стимулът ми за посещение на дадено място са нечии цици, то едва ли ще ида там, за да се тъпча с тестени храни. По принцип храната помага на либидото, а не обратното. Извратена работа.

Един допълнителен щрих идва от поставянето на еротични картички в пощенските кутии на хората. Ако имате малки деца, готови ли сте за сериозен разговор с озадачения си шестгодишен син, който е взел пощата днес?

Бургас, морето и неговите маркетинг чудеса

Ето и трите топ открития на черноморския маркетинг, на които се натъкнах в краткия ми престой из южното крайбрежие.

Експонат 1 може да бъде определен, като най-близък до идеята за нормално стимулиране на продажбите. Става въпрос за следолед във фунийка и идеята да се хвалиш с клиентите никак не е лоша. Дано забитите пинчета са реални.

Аз пък си мисля, че наистина си струва да се хвалиш с произхода на клиентите си, ако са дошли до България специално за теб. В показания вариант картата е по-скоро е информационно табло и повод за усмивки, и едва ли води до ръст в оборота.


С експонат 2 навлизаме в дълбоките води на креативната външна реклама. Рекламираният обект се намира на снимката под коментара. Очевидно грозни стърчащите табла не са особено скъпи, щом "Капана" е успял да си ги позволи. Последният е мощен ресторантски обект със само три вида брандирани чадъри и пластмасови столове. WTF? Интересно как премиум позиционирането на "Шуменско" се връзва с най-добрата цаца в града предлагана в най-невзрачната кръчма? Аз лично не бих държал на споменаването на бранда ми, ако бях на мястото на "Карлсберг България". И едно уточнение - "Капана" няма голям избор относно бирата, която може да предлага, тъй като "Карлсберг България" е ексклузивната бира на бургаския плаж.
















Експонат 3 оставям без коментар. Созополският масажист тръгна след мен с думите "Фото, фото!" след като щракнах рекламната му гордост.

Западняците има още много хляб да ядат, докато достигнат нашата ориенталска креативност! Смях през сълзи, да го ева!

От блог на блог, от уста на уста

Преди време попаднах на един интересен пост, който може да намерите тук.

Когато текстът започва с "Вчера открих най-прекрасното място в София...", човек няма как да не продължи да чете. И наистина прочетох краткия текст, и разгледах сайта на чайната, и въобще се образовах, че подобно място съществува.

Маркетинг от уста на уста, но в кибер вариант. И то с добре концентрирана крайна аудитория. Според мен блоговете от тип "лични дневници" са идеалното място за едно заведение (или какъвто и да е продукт или услуга) с нишова насоченост да се популяризира сред хората, които биха ги посетили. Вероятността редовните читатели на vaninavanini.com да харесат същото заведение, като автора на блога, е доста голяма. За да четеш редовно дадени лични размисли за живота трябва малко или много да споделяш неговия мироглед. В същото време подобни интернет отеквания са добра база за реален маркетинг от уста на уста, генериран от читателите. Въпросът е може ли подобни блог реакции да се насочат или манипулират финансово?

илюстрация: Bruce Wayne

Да мразиш марката си на инат

Две актуалнии решения как да накараш хората да не харесват твоя бранд.

На вашето внимание, предложение номер едно: "Нестле" отново се проявяват, като приятно нагли и решават, че е прекрасна идея заведение брандвано от горе до долу "Nescafe Frappe" да задръсти пешеходната зона до Народния театър. Я се свиите малко! Какво ще ми се ширите да ходите пеша - алъш вериж требе!!!

Някои ще кажат, че някой дебел общинар им е разрешил да го издигнат тоз монумент. И к'во?!? Това означава ли, че компанията не проявава арогантност набутвайки ти в лицето своята марка. Доста хора минават всеки ден покрай театъра - на колко ли от тях ще им се допие фрапенце и колко ще теглят една майна на тия, които са построили заведението точно на това място. За последните едно е сигурно - те не знаят кой е истинския собственик, но запомнят логото на продукта. Запомнят го с лошо! Само ме е яд, че човекопотокът не е достатъчно голям, че да се усети негативно в продажбите на марката.

Малко се отплеснах с пример 1, затова накратко пример 2: Пицария "Джепето" (тази на Гурко) има незаконен обслужващ персонал - хлебарки!!! Имайте го предвид следващия път, когато се чудите къде да хапнете. Жалко, че от управата на заведението го нямат предвид. Интересното при "Джепето" е, че не за първи път ми правят лошо впечатление. По-странно е обаче каква голяма разлика има между заведенията на ул. Гурко, Граф Игнатиев и Люлин. Това на Графа е почти перфектно, но другите две са ужасно занемарени. Тъй като излезе, че твърдя, че нещо не е наред и с "Джепето" в Люлин, ето случая - събота, хубав слънчев ден, 11:30, влизам в пицарията, посрещаме една госпожица, която с тъжен глас ми съобщава, че още не е отворено. Ми, добре, си казвам аз и излизайки поглеждам работното време... отворено от 10:00 пишеше.
Ако този, който управлява тези пицарии иска и да печели от тях дългосрочно, по-добре да им смени имената. Няма никакъв смисъл да казваш, че имаш верига, в която няма нищо верижно. Марката трябва да бъде еднозначна и предвидима. Като влизам във пицария"Джепето" ми се иска всички да са като тази на Графа. Ще си остана само искането предполагам.
Нещата опират до доброто старо клише за отношението към клиента и неговия БГ вариант - клиентът винаги има право... да си плати. Останалото са задължения.

снимка към казус 1 : авторът
снимка към казус 2: sideshowmom@morgueFile.com

Да продаваш преживявания

В днешно време за да имаш успешен продукт, трябва да продаваш повече от физическа единица, трябва да продаваш преживяване. Нещо от този род бях чел преди време. Сетих се за това твърдение посещавайки веригата Happy неколкократно в последните два месеца.

Какво представлява Happy Bar & Grill ? Външният вид не е нещо велико, храната не е нищо особено, цените са малко високи за непреливащия ми джоб. Но в Happy улавят един нюанс от ресторантьорството, който убягва на всички останали масови ресторанти, пицарии, бирарии и пр., в които съм бил (в България) - те продават преживяване.
А как протича преживяването с марка Happy? Посрещане от широко усмихнат салонен управител, настаняване, сервитьорки ухилени до уши и обучени да те карат да мислиш, че ти си човекът, който определя всяка следваща стъпка. Сред купчината въпроси за предпочитанията и мнението за храната се притеснявам следващият път да не ми предложат да си сготвя сам. От сервитьорката, която се преставя с малко име до пожеланията за приятна вечер от всички служители, покрай които минаваш на път за изхода, не съжалявам за нито един лев, който съм похарчил в Happy, а можеше и да не е така. Асортиментът от ястия не ми допада, няма нито една от любимите ми бири, шумно е и масите понякога ми се струват доста струпани една до друга. Но... с нетърпение ще ида отново, ще си вляза с усмивка и ще си изляза без да съм я свалял.
Точно тази теория за преживяването напълно отговаря на това, което правят марки, като iPod, Philips Aurea или Absolut Vodka да речем. В тези случаи, ако преживяването с марката може да се изчисли в пари, човек определено минава тънко.

А на вас коя марка ви продава преживяване?

Илюстрацията е любезно предоставена от: www.goodexperience.com

Техномаркет или Технополис? Има ли значение?

Очевидно и за двете компании няма много значение от коя потребителят ще закупи техниката от която се нуждае. По мои наблюдения диференциацията между двете търговски марки клони към нула, а нулата не е кръгла, защото в последната година се забеляза някакво раздвижване, което бе по-скоро символично и незначително. Основните точки по които се размърдаха двете фирми бяха в измислянето на два семпли девиза в лицето на "Колко много техника" на Техномаркет и "Лесно е да избереш" на Технополис. Последните се напънаха още малко и се измислиха талисман - миловиден маймуноподобен робот, чието име още е under construction. С тези два напъна разликите приключват. А не би трябвало.

С почти десет години забавяне в появата (по данни на компаниите Т-маркет датира от 1992 г., а Т-полис от 2001 г.), логиката говори, че Технополис са имитаторите. То няма и особено значение кой от кого. Определено нито едно от двете Технота не са си направили труда да да търсят и грам диференциация. И при двата техномагазина получаваш сгради в синкави нюанси, червени лога, заиграващи се с буквата "О" в "техно" и обслужване със съмнително качество (или никакво). В крайна сметка ползваш тези, които са ти най-близо.
Какви са целите и каква точно е разликата в продажбите на двете е фирми не е ясно, но изглежда на тях положението им допада. Липсата на разлики не може да е случайна, но противоречи на всякаква бизнес логика, ако някой има амбицията трайно да увеличава пазарния си дял. Според мен, ако Техно? имат желание да бъдат лидер, трябва да репозиционират марката си, като коренно променят облика и поведението си. И докато водаческите позиции на двете компании могат да се вържат със закона за двойнствеността (в дългосрочен план всеки пазар се превръща в състезание между двама играчи), то борбата им за надмощие(ако има такава) изглежда доста нережисирана, след като те не искат да бъдат различавани.
Заглеждайки се в двата ТЕХНОманиака се сещам за чичко Котлър и неговите натяквания за дългосрочната стойност на лоялните клиенти. Не е ли време българските компании да започнат да гледат по-далеч от носа си?