"Детско порно"

Странно "животно" е марката Kinder в наши дни, предвид разклоненията, които се пръкнаха. Едно време беше лесно. Kinder Suprise беше мечтата на всяко хлапе на прехода (а предполагам и преди това, тъй като шоколадовото яйце отдавна е минало христовата вързаст). В последните няколко години захарните изделия под марката Kinder се намножиха. Две от разклоненията, обаче, леко ме узадачават - това са Bueno и Pingui



Телевизионната реклама на пингвинестия десерт стартира с края на лятото. Така чудесно се размина с кампаниите на сладоледените марки, срещу които нямаше да има шанс посред лято. Това беше хитър ход. Сега обаче остава друг въпрос - със захлаждането на времето, до каква степен един отговорен родител ще рискува да дава на детето си студени храни? Още повече, че алтернативно консумиране (на стайна температура) не се споменава. Разбира се глупостите за полезните вещества ще са коз за малките облъчени потребителчета при спор с мама и тати. А дали всъщност позиционирането, като една по-безопасна за гърлото алтернатива на сладоледа, нямаше да е по-добро за Pingui. Хубавото е, че с Pingui, Kinder поне показва последователността, която изисква досегашното комуникиране на марката. Нещата се обръщат с главата нагоре, като човек види рекламата на Kinder Bueno,



Как продукт, чието име означава "деца" прескача в света на възрастните без грам изменение в дизайна и цветовете, да не говорим за името? С явни сексуални препратки и лустросана визия спотът може да изглежда вкусно и сладострастно, но дали всъщност не руши вече създадения образ на марката Kinder в съзнанието на потребителя? На това му казвам да не спазиш своя brand promise.

Бояджийски танци

След като преди три месеца "Леко Gold" разтърси представите ми за лукс и бояджилък, наскоро най-накрая българската химическа промишленост (или по-скоро една от рекламните й агенции) създадоха прилична реклама на боя. Евала!



Без излишна претруфеност и с чудесно послание "Meгахим" и техният Dekorator печелят уважението ми. Още повече, че залагат на тангото, а не на чалгата. Единствената ми забележка е относно присъствието на хлапето и семейния мотив. Без тях щеше да се получи хомогенен и концептуално изчистен рекламен спот. Ама, това да им e кусура.

Поздрави и приятен уикенд!

Пици носи сервитьорката с големи ...

Ако случайно сте били пренебрегнати и не сте намерили в пощенската си кутия чифт женска гръд пробутваща пица, спокойно, аз съм насреща.



Този шедьовър на директния маркетинг е направен по поръчка (и идея, сигурно) на пицария "Дон Вито" и... е фантастично... просташки. Мисълта за чифт цици в пощенската кутия и то, без скъп абонамент, е направо възбуждаща.

Ако оставим шегата на страна, тази, между другото качествена като материал, картичка е пълна лудост и почти 100% загуба на пари. Понякога се чудя какво е маркетингът за болшинството български фирми. Изглежда сякаш смисълът му се изчерпва с похарчването на едни пари, които са предвидени за целта. А целта е да се отчете дейност.

Погледнете снимката. Дояжда ли ви се пица? Между другото на гърба има телефони, ако е отговорът е "да". Снимка в стил Polaroid (под нея изглежда е същата) и послание, което освен, че е сякаш е написано от "разгонена седмокласничка", е и със странно значение. Ако приемем, че идеята е на третия ред да седи думата "цици", защо госпожицата се кефи на "цици"? Лесбийка ли е? Улисан в триредовата изповед, човек лесно може и да не види, че дори има четвърти ред. А той нявява други помисли. Ако стимулът ми за посещение на дадено място са нечии цици, то едва ли ще ида там, за да се тъпча с тестени храни. По принцип храната помага на либидото, а не обратното. Извратена работа.

Един допълнителен щрих идва от поставянето на еротични картички в пощенските кутии на хората. Ако имате малки деца, готови ли сте за сериозен разговор с озадачения си шестгодишен син, който е взел пощата днес?

Бургас, морето и неговите маркетинг чудеса

Ето и трите топ открития на черноморския маркетинг, на които се натъкнах в краткия ми престой из южното крайбрежие.

Експонат 1 може да бъде определен, като най-близък до идеята за нормално стимулиране на продажбите. Става въпрос за следолед във фунийка и идеята да се хвалиш с клиентите никак не е лоша. Дано забитите пинчета са реални.

Аз пък си мисля, че наистина си струва да се хвалиш с произхода на клиентите си, ако са дошли до България специално за теб. В показания вариант картата е по-скоро е информационно табло и повод за усмивки, и едва ли води до ръст в оборота.


С експонат 2 навлизаме в дълбоките води на креативната външна реклама. Рекламираният обект се намира на снимката под коментара. Очевидно грозни стърчащите табла не са особено скъпи, щом "Капана" е успял да си ги позволи. Последният е мощен ресторантски обект със само три вида брандирани чадъри и пластмасови столове. WTF? Интересно как премиум позиционирането на "Шуменско" се връзва с най-добрата цаца в града предлагана в най-невзрачната кръчма? Аз лично не бих държал на споменаването на бранда ми, ако бях на мястото на "Карлсберг България". И едно уточнение - "Капана" няма голям избор относно бирата, която може да предлага, тъй като "Карлсберг България" е ексклузивната бира на бургаския плаж.
















Експонат 3 оставям без коментар. Созополският масажист тръгна след мен с думите "Фото, фото!" след като щракнах рекламната му гордост.

Западняците има още много хляб да ядат, докато достигнат нашата ориенталска креативност! Смях през сълзи, да го ева!

Kubeti с вкус бира - ние знаем как да се напием

Специално за всички junk food фенове е днешният пост. Темата е Kubeti и бира и главно Kubeti.

Първо малко видео:


Ако не сте в ранните си тийнейджърски години, тази реклама най-вероятно ще ви подразни. Но ако сте разгонен пубер с революционно-анархичен дух, Kubeti говорят на вашия език. До голяма степен това прави рекламата добра. Позиционирането е на шессс - имаме си евтин продукт стимулиращ слюноотделянето, обилно количество младежи, които не се интересуват от същността на това, което слагат в устата си. На всичко отгоре казваме "майната им на правилата". Магия! Продажби! Колкото и противно да ми изглежда изглежда ефективно.

Но Kubeti не спря до едното "Живеем, както си искаме!":


С този спот неща малко се объркват според мен. За начало Kubeti се обвързва с консумацията на един силно сезонен продукт, като бирата, което може да е полезно за летните продажби на сухарчетата, но може да им изиграе лош номер през останалите месеци, особено ако марката няма достатъчно силни позиции в съзнанието на младия потребител. За капак нещата отиват към поощряване на употребата на алкохол сред непълнолетните, защото "с Kubeti бирата върви повече, мнооого повече". Участниците и в двете реклами са със съмнителна възраст, което още повече навява на подобна мисъл. Така съвсем целенасочено (но не официално, разбира се) Kubeti подкрепя младежта в употребата на слабоалкохолни напитки и плюе с паничката на пивоварите и тяхната борба за активна саморегулация в маркетинг комуникациите. В крайна сметка пивоварите едва ли ще надигнат глас, защото бирата в рекламата е на Kubeti e... наливна, пък и за консумация иде реч. Да не забравяме, че всичко е бизнес.

Живо предаване, мъртва реклама

Да прием, че вие сте заклет фен на даден спорт, Формула 1 например. В казуса може да се използват и други спортове, в които действието е по-забързанко. Гледате с интерес и напрежение, но идва време за реклама. По Канал 1 не идва, да речем, но там няма много желаещи да рекламират. За целта взимаме БаТВ. В кофти момент тръгват рекламите, а великодушната телевизия отрежда на живото предаването едно миниатюрно квадратче в долния десен ъгъл. Там долу, докато вървят рекламите, стават доста важни за крайния резултат неща. Аз сега реклами ли да гледам или спорт? Бтв не ги бърка, че облъчваният зрител не може да се съсредоточи нито върху рекламата, нито върху живото предаване. Телевизията си взима парите. Рекламодателите, обаче, са странна порода - понякога изглеждат твърде задръстени. От пет рекламни клипа, колко мислите, че ми привлякоха вниманието и изгледах без да гледам минимум 70% от времето в малкото квадратче... ЕДНА! За много хора, може и толкова да не е броят. А колко ли са псувните отнесени от страна рекламодатели и телевизия? Аз, ако бях рекламодател, бих предпочел да не ме кълнат за това, че съм си купил рекламно време. Въобще вероятността рекламите да не докоснат изстрадалото потребителско сърце е особено голяма. А после някои се съмняват в ефективността на телевизионната реклама - май имат право. Понякога се чудя, дали рекламните бюджети не трябва просто да се похарчат за симулиране дейност.

снимка: Cars Z @ sxc.hu

И значи наистина не съществувам!?!

Едно отроче на метрорекламата смущава от няколко седмици пътуването ми до работното място. Типичен баш майстор държи мистрия и ми се хили от рекламните табла. Явно епилиран и внимаващ да не наруши правилата за строга дезинфекция, той има хирургическа ръкавица и странна сянка.

Бизнес субектът, който седи зад потресаващата визия е INFOrmator.bg. Бизнес справочник с безвкусна визия и високо самочувствие (ако се съди по интернет страницата), който не заслужава много внимание, но според мен показва как НЕ ТРЯБВА да общуваш с потенциалните си клиенти... доколкото е възможно да ги намериш в метрото. "Ако те няма в INFOrmator значи наистина не съществуваш!", казва бизнес справочникът. Освен, че индивидът на снимката едва ли ще привлече вниманието дори и на себеподобните си, рекламодателят в прав текст казва на тези, които иска да му станат клиенти, че те не съществуват. Освен това може и съвсем да спрат съществуват, ако не се примолят на INFOrmator да им вдъхне живот. Ама тези хора какво очакват? Рекламата не трябваше ли да резултира в полза за компанията? В продажби например. Признавате, че потенциалните ви клиенти не съществуват и затова ги обиждате. Какво очаквате да стане след това?

Трябва да се отбележи, че има и втори вариант за замисъл на рекламата, до който стигнах след дълго взиране. Може би идеята е да се стимулира крайният потребител да използва услугите на справочното издание. В този случай нещата не изглеждат по-добре. Рекламното послание по някакъв крайно извъртян и със сигурност забавен за създателя си начин казва, че едва ли не в INFOrmator са всички съществуващи фирми. Ако случайно схване, потребителят може да погледне надолу и да види какво чака. Гениално!!!

К'во diriш? Тук не е информация!

"Тук не е информация". Там не е информация. Дири.бг не е информация. Прост пример: пробвайте търсене "uefa euro 2008". Получавате два резултата (!!!). С добрия стар Google - само 10,5 МИЛИОНА.

Но нека оставим на страна функцията на сайтът със звучното позабравено, да не кажа селско име "дири". Да, ясно че има закачка с dir.bg, но звучи грубо и определено ниско технологично. Защо за бога ще правиш търсачка през 2008 г.??? Какво ново предлагаш? Странична лента с картинки? Освен това, ако предлагаш нещо ново, революционно, как предполагаш, че хората ще разберат какво е, като не им казваш/показваш. След като 100-ина пъти съм се взирал в недоумение що за човек ще плати, за да рекламира сайт на билборд, отварям дири.бг и виждам бял екран с поле за търсене по средата. Това е в общи линии. Поне рекламата не заблуждава, че ще попаднеш на значително откритие за човешката раса.

Същият този он-лайн продукт се радва на масирана метро реклама (и аутдоор предполагам), даже и на двусекундно появяване в рекламния блок по време на новините на бТВ. Да кажа, че ми е странно, че интернет сайт се рекламира така масово в off-line вселената, ще излъжа, просто ми е абсолютно непонятно. Разбирам да рекламираш продукт, който има физически измерения, а сайтът му има спомагателна функция, но в случая рекламираш интернет търсачка в метрото. ОК, веднага вадя лаптопа, докато чакам влака и влизам в дири.бг. Да, да! Както казва Данчо от Пощенска банка. Ако ще и една буква да е името на сайта, трябва да има психотронни оръжия в билборда, за да очакваш някой да влезе в интернет сайт дори пет минути, след като е видял неговата външна реклама. Просто хората са затрупани от толкова много рекламни послания, че само това остава - да се налага да ги помнят, докато стигнат до персоналния си компютър. Или греша? Може би целта не е хората да купят (в случая посетят) продукта, който рекламираш, а само да се чудят защо на стената на метростанцията не е информация?

Съжалявам, няма други студени кафета

Колко често купонясвате по светло? А колко често го правите с кафе вместо с алкохол? А пиете ли кафе фрапе?
Ако не пиете редовно то със сигурност сте опитвали поне един път. Не е лошо на вкус, особено ако е приготвено грамотно. Ако искате алтернатива на фрапето в общи линии нямате избор. Затова и се продава добре. А може и да греша? Може да се продава заради добрата комуникация? Тази, с която Нестле се опитва да налага Нескафе фрапе. Мога да се обзаложа, че много хора дори и не са си помисляли, че фрапе може да се прави с кафе различно от Нескафе.
По мои наблюдения комуникационната стратегия на Нескафе доста логично търси пълна окупация на пазара. Първо чрез парти имидж и второ чрез образоване на потребителя за начина на приготвяне на фрапето.
В интерес на истината първите реклами на Нескафе фрапе насочени към стимулиране на консумацията основно в хорека канала не бяха никак лоши. Ориентирани към младите потребители, оформени с модерен парти имидж и приятна лятна морска визия.





Въобще cool напитка. Но за Нестле това не беше достатъчно и се обърнаха take home пазара. Още от началото се правеха опити да се пропагандира приготвянето на домашно фрапе с промопакети с пасатор, но този сезон изглежда идеята за фрапе в къщи е първа цел. И се пръкна следния клип: (за съжаление без оригиналните реплики)



Какво не му е наред ще каже някой? Представя се един купон, на който основната напитка е кафе. Интересно това как се вписва в статистическите изследвания, според които българските младежи обичат да си пииват доста алкохол. Според мен цялата концепция на този рекламен спот е странна и не съответства на българската действителност. Обаче съм сигурен, че доста хора са си купили промопакети с чашки. Не, за да си правят фрапета, а просто защото е на прИмоция. И консумацията на фрапе със сигурност ще се вдигне и това лято, ама не защото спотът е супер убедителен, а защото потребителят почти няма алтернатива на Нескафе фрапето. Ей, на това му викам изкривяване на данните за ефективността на рекламата. Други мнения?

Креатив?

В този пост ще се отделя за малко от анализите и размишленията върху деянията на маркетинг гурутата наоколо и ще се опитам да се поставя на тяхно място. Ще представя една идея за рекламна кампания върху МПС-тата на градския транспорт.

Продукт: Прах за пране

Място: Превозни средства на масовия градски транспорт

Идея: Знаeте как автобусите не са особено чисти, най-вече през зимата и есента, и се получава една кално-прашна линия от пода на автобуса до към прозорците. И така. Автобусът се брандира със стикери, но от един условен край на мръсната част нагоре до покрива. Горната част е съвсем чиста, а самият винил е в наситен цвят. По цялата дължина на чистата част върви с огромни букви "Харесвате ли прането си наполовина чисто?".

продължение 1: Надписът е само от едната страна на МПС-то, а от другата винилът покрива изцяло и е чист, и има надпис от рода "Ние НЕ! "марка Х".

продължение 2: Въпросът и мръсотията са от двете страни, а марка не се споменава. Така автобусите се движат в продължение на 2-3 седмици, след което целият автобус блесва и върху него седи само логото и името на марката. Или пък се прилага продължение 1.

продължение 3: След като мръсните автобуси (по възможност стари) с въпроса се движат така известно време, се облепват други изцяло чисти нови автобуси името и логото на бранда. Стилът и цветовете на винилите си приличат, така че да се знае, че са свързани с мръсните.

Условия към автобусите: Линиите се подбират така, че по един и същ маршрут да се движат и нови и стари автобуси, ако е продължение 3 например. Във всички случаи автобусите трябва да обслужват жилищни комплекси със преобладаващо работещи хора, които ходят на работа с градски транспорт. Линии, като 94, 280, 84 или 284 изглеждат неудачни.

Какво ще кажете? Боклук или попадение?

снимка: Скот Лидел at morguefile.com

ЛЕКО к'во?!?

Помните ли това:


Тази реклама беше една от първите на боите "Леко" и дава добър поглед върху търсения от тази марка имидж. Макар и да ми се струва странно ATL комуникацията на бои определено има смисъл предвид това, че "България се намира във фазата на ремонтите". Последното го твърди шефа на "Практикер", а бурната експанзия на строителните хипермаркети и позамогналия се българин го потвъждават. При така развилите се пазарни условия производителите на бои потриват доволно ръце, като таксиджия по време на порой.

"Оргахим" лансира "Леко" през 2000 г. и като цяло досега комуникацията изглеждаше насочена към масовия потребител, тип домашен майстор. Наскоро обаче се появи някаква тайнствена боя с името "Леко Gold", която щяла да промени представите ни за красота. И не става въпрос за обикновена боя, а за луксозна боя. Луксозна? Боя? Интересно в съзнанието на колко потребители и особено тези, към които досега е таргетирана "Леко" съществува словосъчетанието "луксозна боя". Да, някой ще каже, че "Оргахим" го въвежда, но като разширена продуктова линия на "Леко"? Има нещо крайно сбъркано в този продукт, защото се оказва, че е толкова луксозен, че не се прелага в цвят различен от бяло. То, че бялото е модерно особено за големи джипове и други неща ОК, но какъв е смисълът да промотираш толкова усилено продукт, като боя, който оставя потребителя без избор. В същото време си личи някакво старание в изготвянето на визията, изчистеност и опростеност, особено във външната реклама. Хубаво, но за друг тип продукти.

И преди да откажа повече да си блъскам главата със странностите на "Оргахим" ще добавя, че имат отчайващо дразнещ, но бляскав сайт, който започва с безкрайно интро и посреща посетителя с непрекъснато въртяща се реклама на "Леко Gold", на която не може да и се спре поне звука (поне аз дълго търсих и не намерих от къде). И за финал извадка от секцията "Цветови тенденции": "Автомагистралите и природата около тях са вдъхновяващ източник за избор на цветове при обзавеждане и декориране на дома."

В перефраза на една банкова реклама: "Не става само с пари, трябва и акъл!"

Тук има място само за...

Изглежда тази седмица е тръгнала на автомобилна тематика (почти бел. авт.). Една чудесна идея на маркетинга на "София франс ауто" от 10-ина дни краси интернет картите на bgmaps. Проста концепция, която дава много добра видимост на новата мини баничарка на Пежо, наречена с веселото име Bipper. Мигащата точка се появява при всяко търсене на адрес и определено предизвиква поне любопитство от страна на потребителите на сайта. Когато курсорът на мишката бъде прекаран през нея, излиза съобщението, което виждате на снимката. Според мен тази акция е доста полезна за имиджа на мъника, тъй като изтъква неговото основно качество, а именно компактния размер. Въпросът е какъв брой потенциални купувачи посещава сайта и въобще може ли да се говори за някакъв "buzz", който да резултира в реални продажби.

Рекламно трансформиране

Когато си закачлив е доста вероятно и с теб да се закачат. Когато Ситроен С4 се появи, той получи уникалната (тогава) трансформърс реклама.



Мина се известно време и се намери кой да отговори на нахакания робот и то по доста хитър и забавен начин.



Да си твърде технологичен често е проблем, а Авео е просто удобен и несложно устроен. Посланието е ясно и камъните са в градината на по-скъпия и нестандартен С4. Ако счетем, че С4 е в по-висок клас, то атаката е към Ситреон, като цяло. Дали въпросното представяне на Авео е сравнителна реклама е доста спорно, но пък в доста страни тя е разрешена... за разлика от България. В този ред на мисли, едва ли ще я видим по нашите телевизии.

Манипулаторката Мери

В последните десетина дни новата телевизионна рекламна кампания на водка Mary Jane показва как може да рекламираш водка в следобедните часове без да може, който и да е регулатор да ти каже "копче".
Стъпка 1: Пускаш една съвсем редовна реклама на водка, която се върти в късните часове и не показва бутилка, течност, пиене и прочие. Рекламата изглежда така:



Стъпка 2: Променяш козметично рекламата и пускаш, по което време си искаш. Не споменаваш думата "водка", но за сметка на това показваш бутилката, чаши и наливане. На пръв поглед това е незаконно, но проблемът е решен съвсем лесно с елегантния и показващ се за кратко надпис (mixed drink). Бутилката има идентична форма с тази на водката, а освен кратко задържащия се надпис, нищо друго не говори, че не става въпрос за водка. За съжаление най-вероятно смятайки разликата за незначителна, никой юзър на vbox7 не е качил ревизирания вариант.

Тези две стъпки изглеждат особено добре премислени. Визията е привлекателна за младите алкохолици, които сменят чалгата с долнопробен хаус, има ясно сексуално послание и показва клубната среда, която тергетираните пиячи на БГ водка свързват със свалки и напиване. Първо рекламираш водката явно. След това - скрито. С гореизброените промени елегантно заобикаляш закона и не чак толкова елегантно всякакви кодекси и харти за отговорна търговска комуникация. Дали в крайна сметка печелиш, ще покажат продажбите, до информацията за които, нямам достъп... за съжаление... засега.

"Респект!", ама друг път

Промотирайки Holsten, Carlsberg България заложи на изпитаната и вече крайно банална, и изтъркана комуникация на традицията и качеството. Тази пивоварна мантра е очевидно ефективна, но нак-малкото в случая се припокрива с формулата дала сила на Шуменско да стане основен бранд на пазара. До голяма степен Holsten e това, което е Kаiser за Загорка. Лицензна марка с имиджово значение. За щастие на старозагорската компания, техният бранд има добре избрано име, което носи определени исторически асоциации, а и визията на продукта е доста отличителна, както в стъклена бутилка, така и в PET разфасовка.

Доколкото си спомням Holsten не стартира особено забележително в продажбите си през сезон 2007 г. Усилията на компанията-майка според мен са малко безсмислени предвид същността на марката. Рицарските мотиви са крайно чужди за българина по чисто исторически причини. Спомняте си Балдуиновата кула, предполагам? След нейното "основаване" пресечните точки на българите и рицарите приключват. Това, разбира се, e доста преди реално съществуващия закон за качеството на пивото от 1516 г. (който между другото не се споменава никъде на международния сайт на марката, може би защото е валиден за всички немски бири). В допълнение през 16-ти век сме били много далеч от мисълта за рицари и бира. Oсвен това и Holsten не е съществувал тогава, тъй като пивоварната е основана през 1879 г. В крайна сметка рицарите, които защитават името на добрата бира седят крайно неестествено, сравнени с комуникацията на останалите брандове на пазара. На пазар, на който диференциацията е всичко, да си различен не задължително е плюс.





След барманчето с отрязаната ръка и преведената реклама, която си е съвсем българска (Noble Graphics), последва телевизионно затишие и билбордове, от които стърчат рицари. Наскоро обаче косматият железен човек (за съжаление без някоя милейди) се завърна, за да каже "Респект!" и да въведе новата PET бутилка на Holsten от 1л.





Я, пак? От кога беше законът за качеството? 1516 г.? Наслушал съм се на ужасно много мнения на хора, които пият бира, че вкусът на пивото в PEТ бутилка е по-лош от този в стъклена бутилка. Пазителят на добрата бира ми предлага пластмаса? Сега на кой трябва да му се режат ръцете? И как се отваря пластмасова бутилка с ръка-отварачка? Просто не всяка марка е подходяща за всеки пазар. От толкова марки, с които разполага Carlsberg в портфолиото си, точно Holsten ли е най-подходяща за българския пазар?

Леко с яйцата!

Една забавна забежка от проблемите на маркетинга в България. Интересно с колко евромонети тези потребители си отскубват количките пред магазина?


Awesome Ways to Grocery Shop - Watch more free videos

Слави + Globul = запустяващ Mtel

Помните ли, когато Слави Трифонов беше, като осиновен от Mtel? Музикални албуми, турнета и телевизионни спотове, като този:



Мина се време и се стигна до развод. Globul, може би не толкова учудващо, нае известния водещ и сега, когато запазването на мобилните номера вече e факт, Слави Трифонов се появи в телевизионна реклама за новата опция пред потребителите на мобилна телефония.



Избирайки точно Слави Трифонов Globul уцелват два заека с един куршум. Хем използват популярно лице, което все още има влияние върху мнението на голям брой хора, хем удрят индиректно Mtel, от които реално може да се откраднат нови клиенти. След доста години под шапката на Mtel Слави Трифонов се явява с най-човешкия си глас и повежда хората към зеления светофар на Globul. Трифонов пита потребителя, дали му е писнало от тази и онази нередност в заобикалящата го среда. Всъщност думите му звучат, като изповед относно причините, заради които е приключил договорните си отношения с дългогодишния си спонсор. Посланието е повече от силно - на Слави му писна от простотиите на Mtel, на вас ви е писнало също. Това, което досега ни е задържало (номерът) вече не е пречка. Хайде масово да се преместим. Просто и умно. Браво, Globul!

Тъпи съобщения за тъпия консуматор

Да, времето е кът тия дни и затова накратко ще изкажа моето учудване от следните рекламни измишльотини:


1. 3 в 1. Уотевър. Идеята с Ъпсурт беше убиец, но бранд мениджърът или е уволнен, или е получил силен удар пo главата. Какви са тия три псевдо 3D анимационни герои? Освен, че са отвратително нарисувани, говорят без да си отварят устата, комуникират с мравка, която е по-скоро Баба Мравка, предстедател на домсъвета на мравуняците и за капак единият пич гаврътва цялата чаша с "кафенце" и пробутва празна на мравунякообитателите. Леж!


2. Вивател предлага златна тарифа напълно в съзвучие с мюзик идолските промивки на мозъци. Уличен музикант се радва на вниманието на група японски туристи (такава група на мен не ми се е мяркала, ама пък се говори, че много ни посещавали) и някакъв чичко му задава дебилния въпрос "А не искаш ли да промениш нещо в живота си?" След отрицателния отговор на къпещия се в любовта на целокупния японски народ, чичката се качава на едно лимо и..А! Изненада! Той бил на Томи Мотола брадчет. Тъпо трябва да му е на младежа с китарката. Увереният глас от рекламата ти напомня да не изпускаш златните възможности. Да благодарим на Вивател, че ни обяснява какво е най-важното в живота!


3. Ариана + пустите братя Прошек. Никога няма да го повярвам туй твърдение. Марката да била с такава светла история и никой да не я знае до преди няколко години. Срамота!

***
Рядко противно е една компания да комуникира с потребителите си на ниво дебили и да се опитва да им налага някакви стереотипи и рекламни измислици. Това може да е било ефективно през 60-те, днес - едва ли. Или аз надценявам потребителите?

снимки:
хттп://www.sxc.hu
хттп://morguefile.com

Не можах да си кажа: "Стига!"

Едно свежо решение от страна Danone. Голяма видимост и ненатрапчивост. Знакът на "Активиа" инкорпориран в стълбите на метростанциите. Дори и да не си го видял от достатъчно далеч, ти става любопитно какво образуват жълтите точки.

Комбинацията с печатните реклами във влаковете и по стените, ясно предава посланието за прокарващия ефект на въпропосното кисело мляко. Жалко, че цялата патаклама е за пропагандиране на глупавата инициатива, за хапване на Активиа и ако тя не действа, Danone ти връща парите. Преди година един уважан от мен блогър си направи труда да я види тая работа с връщането на парите и нещата се оказаха не толкова розови както ги представят в рекламата.

Та да се върнем на въпросната стрелка. Метрореклама или както там се казва изглежда отскоро са разкрили възможноста да лепиш ваденки и по стълбите, защото доскоро такива рекламни послания липсваха. Така освен "Активиа" по междинните спирки на стъпалата на метростанция Сердика се появи новата бутилка на Загорка.

Аз обаче смятам, че акцията на "Активиа" определено има по-голям потенциал поне по две причини: 1. В метрото се возят повече жени, отколкото мъже. Не питайте от къде знам. Просто лични наблюдения. А пък насиращото млекце се фокусира именно върху жените. 2. На междинни спирки, на каквито съм виждал жълтата стрелка, трафикът не е толкова концентриран колкото на Сердика и вероятността да се загледаш в стъпалата пред теб ми изглежда по-голяма от тази на Сердика, където винаги е юруш при спирането на влака и човек се настройва по-скоро да не бъде смазан от тълпата от колкото да се заглежда в странични неща. Тук има един тънък момент: на Сердика навалицата сутрин закрива рекламата на стъпалата. На другите спирки се качваш по стълбите вечер, а с теб се качва съвсем малка част от пътниците. Тази малка подробност според мен донякъде обезмисля загорката на Сердика, въпреки големия трафик там.

За съжаление не съм запознат с подробности по тези рекламни активности, тъй че може и да не съм съвсем прав в заключенията си. В крайна сметка, идеята с превръщането на стъпалата в билборд е определено по-свежа от традиционните рекламни табла. Друг е въпросът, дали покриването на всички площи от метрото с реклама, не се превръща във фикс идея на рекламодатели и рекламопродаватели.