Магазинът-двойник

Време е за грандиозно завръщане. Днес ще ви предложа най-добрите супермаркети в категорията "нагъл имитатор", които могат да бъдат срещнати по северното черноморие.

Жертва #1 - Дискаунтърът LIDL



Представям ви моята любимка и доведена сестра на LIDL в Балчик - LIDI+. За съжаление в нея няма и спомен от дискаунт наклонностите на брат й.





Трябва да се отбележи, че по неизвестни причини логата над мгазина бяха различни - на долния ред пишеше LIDI+ Balchik, а на горния - Albena.

Жертва #2 - Третата по-големина британска верига супермаркети - Sainsbury's



Българският й еквивалент може да бъде открит в Златни пясъци. Както е видно от снимката, тук е проявено творчество спрямо S-овете в двата края.



Жертва #3 - Международната дискаунт верига Aldi



Дали чужденците се хващат на абсурдната ситуация "дискаунтър в курорт"? В този случай логото е сравнително далеч от първоизточника, но пък оригиналът е с доста разнообразни превъплъщения в различните държави.





Жертва # 4 - Kaufland



В този случай, имитацията е тотално аматьорска, ама и магазинчето е по-скоро павилион.



Жертва #5 - Penny market - дискаунт веригата на собственика на Billa, REWE Group.



Докато от Penny от известно време, ха да отворят в България, ама все отлагат, нашенският жизнен и креативен ум вече им е намерил заместител в лицето на Рени...Не! Не е певицата.



Жертва #6 - Веригите Migros и Ramstore



Последният експонат, който е точно срещу прелюбимата LIDI+, дори не е сметнал за нужно да промени и една буква от името на първообраза си, освен ако не броите благозвучното market. За сметка на това лого заигравката е пълна, още повече, че Ramstore е част Migros.







***

Интересно дали създателите на тези магазини се заблуждават, че бизнесът им върви, защото имената им имитират имената на големите и познати на чужденците вериги? Според мен, да. За мен истината е, че на чужденците не им пука как се казва името на магазина, в който ще пазаруват през двуседмичната си почивка. Ритейл пейзажът по курортите е бедничък, всички търговци хитруват, а чужденците просто искат да се напият. Посмеят се малко на имитаторите и пазаруват от най-близкия. Освен това курортните цени, които не мен ми се струват безбожни, за чужденците са ниски - демек всеки магазин за тях в България е дискаунтър. И още нещо - за мен имитацията в байганьовската й версия е обречена на маркетингов неуспех... аман от хитряги в тая държава.

Леко с яйцата!

Една забавна забежка от проблемите на маркетинга в България. Интересно с колко евромонети тези потребители си отскубват количките пред магазина?


Awesome Ways to Grocery Shop - Watch more free videos

И настана Fornetti мания!!!

Да си призная, на мен Fornetti ми харесват на вкус, но това което ми харесва повече, е техният бизнес модел. За франчайза, като такъв, може да се прочете в предния брой на "Капитал". Аз обаче искам да обърна повече внимание на феномена от маркетингова гледна точка. Ще го направя, водейки се от резултатите от анкетата "Смятате ли, че комуникирането на собствена марка би се отразило добре на продажбите на закусвални, пекарни и дюнерджийници?".

7 гласа "Да". Eто моите 7 причини, защо:

1. Марката създава доверие. Доверие в продукта и неговите качества.

2. Марката дава сигурност на потребителите, защото те знаят какво могат да очакват от закупената храна.

3. Марката дава разпознаваемост, която прави избора на потребителя по-лесен.

4. На пазар, на който марките са особено слабо застъпени, популяризирането собствената марка е много по-лесно. Когато всички около теб са безименни, надписът над обекта ти, се превръща в ефективен билборд.

5. Марките на пазара за бързо хранене в България са елемент от бизнеса, който досега съм виждал донякъде застъпен единствено във веригата "Софийска баница". Появата на нова марка неизменно създава предпоставки за вълна от маркетинг от уста на уста.

6. Марката създава лоялност и възможност за по-безопасно увеличение на цените. Наскоро Fornetti повишиха цените си с близо 9%.

7. Марката създава култура на консумация. Потребителите се научават да търсят постоянно качество и да бъдат по-взискателни към храната, която консумират.

4 гласа "Не". Причини за негативизъм?

1. Българинът е известен с недисциплинираността си. Опасността франчайз партньорите да се издънят, като не спазят франчайз стандартите е съвсем обозрима. Това може да има силно негативен ефект върху имиджа на марката.

2. Потребителите са консервативно настроени към новостите и бързия успех. Чувал съм не малко мнения против Fornetti, просто защото се разпространиха с много добри темпове в последните месеци.

3. Хапването на мазни закуски със съмнителни съставки (плюс боза - optional) е стара традиция в България. Навиците се сменят трудно и процесът не е любим на никой. Затова има опасност растежът на Fornetti да се забави.

4. Създаването на марка е скъпа и важна стъпка за всеки бизнес. Грешните действия се заплащат прескъпо. Ако нямаш ресурс и желание да се развиваш, е по-добре да не се захващаш със самоцелното създаване на марка.

1 глас "Няма значение". Ако не ми пукаше...

1. Това са банички! Не им трябва марка. Трябват им олио и извара!

И така. От толкова мислене, моето гладко мозъче се умори. Отивам за форнетки със сиренце. Поздрави!

Кой е Знайко?

Защо, защо, защо??? Технополис си направи труда да създаде свой талисман и го убива, докато е още бебе. Лошото име е лошо независимо какво седи зад него. Вземете за пример различните творци, които изоставят своите рождени имена и се представят с псевдоним. Последният трябва да е запомнящ се и уникален. Името Знайко не е нито едно от тези две неща. Ако вземем талисмана на 2Be, веднага става ясно за златна рибка, но З(н)айко има нужда от представяне - какво е, какви са му функциите и пр. Дано не съм прав, но тъй като не знам какво точно е талисманът на Технополис (робот, прахосмукачка или киборг) и името му е не запомнящо се, аз не виждам как Знайко може успешно да се свърже с Технополис.



Като гледам нещото в действие смятам, че идеята за неговото създаване не е лоша. Все още не е късно да се внесат промени в представянето на... как му беше името?

Техномаркет или Технополис? Има ли значение?

Очевидно и за двете компании няма много значение от коя потребителят ще закупи техниката от която се нуждае. По мои наблюдения диференциацията между двете търговски марки клони към нула, а нулата не е кръгла, защото в последната година се забеляза някакво раздвижване, което бе по-скоро символично и незначително. Основните точки по които се размърдаха двете фирми бяха в измислянето на два семпли девиза в лицето на "Колко много техника" на Техномаркет и "Лесно е да избереш" на Технополис. Последните се напънаха още малко и се измислиха талисман - миловиден маймуноподобен робот, чието име още е under construction. С тези два напъна разликите приключват. А не би трябвало.

С почти десет години забавяне в появата (по данни на компаниите Т-маркет датира от 1992 г., а Т-полис от 2001 г.), логиката говори, че Технополис са имитаторите. То няма и особено значение кой от кого. Определено нито едно от двете Технота не са си направили труда да да търсят и грам диференциация. И при двата техномагазина получаваш сгради в синкави нюанси, червени лога, заиграващи се с буквата "О" в "техно" и обслужване със съмнително качество (или никакво). В крайна сметка ползваш тези, които са ти най-близо.
Какви са целите и каква точно е разликата в продажбите на двете е фирми не е ясно, но изглежда на тях положението им допада. Липсата на разлики не може да е случайна, но противоречи на всякаква бизнес логика, ако някой има амбицията трайно да увеличава пазарния си дял. Според мен, ако Техно? имат желание да бъдат лидер, трябва да репозиционират марката си, като коренно променят облика и поведението си. И докато водаческите позиции на двете компании могат да се вържат със закона за двойнствеността (в дългосрочен план всеки пазар се превръща в състезание между двама играчи), то борбата им за надмощие(ако има такава) изглежда доста нережисирана, след като те не искат да бъдат различавани.
Заглеждайки се в двата ТЕХНОманиака се сещам за чичко Котлър и неговите натяквания за дългосрочната стойност на лоялните клиенти. Не е ли време българските компании да започнат да гледат по-далеч от носа си?