О.К. кофти шанс

Днес от "О.К. Супертранс" официално обявиха алтернативен номер, на който клиентите да си поръчват такси и ми напомниха, че от доста време замислям да пиша за тях. Първо за новия номер. Използването на набиране на база дума е нещо, като новост за българския пазар (спомням си, че май представителят на Мини имаше нещо подобно) и е свежа идея. Дано само редовият потребител я схване, защото вече видях, как представители на по-старото поколение опитват да пишат SMS-и със съдържание 1TAXI. Нововъведението е похвално и смятам, че ще подобри имиджа на компанията и удобството за клиентите й. Посоката, в която "О.К. Супертранс" трябва да се понапъне още е диференциация на ниво автомобил.

Предполагам вече усещате на къде бия. Ако сте ползвали такси в София, знаете, че "О.К. Супертранс" са едни от задоволително надеждните таксита в София. Ето защо са доста търсени. Също така познавате и техните извратени имитатори от рода "С.К. спокойствие и комфорт", "О.К. Автошанс/Автотранс" и прочие недобросъвестни обирджии. Докато за имитаторите, които са дребни риби (такива и ще останат) подобна стратегия е задоволителен начин на препитание, "О.К. Супертранс" трябва да се бори за тяхното изкореняване, защото те не само уронват престижа на компанията, лишават я от приходи, но и изправени пред риска да се качат при измамници, със сигурност има и хора, които избягват "О.К. Супертранс" и неговите подобия. Вместо да се мисли за нови начини, по които потребителят да може да поръча дистанционно такси, компанията трябва да направи целенасочени усилия да образова хората спиращи такси на улицата, как да различават истинските от фалшивите ОКейки и разбира се, да въведе диференциращи елементи в автопарка си. Също така, трябва да се вдигне малко повече шум на медийно ниво, защото алтернативен изход от проблема е фалит на имитаторите, който неминуемо ще ги сполети, когато хората започнат да ги разпознават по-лесно.

Иначе О.К. Супертранс са типичен пример за таксиметрова компания с амбиции и административни качества, и в повечето случаи кофти шофьори. За да се преборят с последното ще помогне едно повишено потребителско търсене на услугите на компанията. Това ще я направи по-търсена и от шофьорите. Сред повече желаещи ще се намерят и повече хора, които имат капацитет и култура да обслужват потребителите на високо ниво.

И значи наистина не съществувам!?!

Едно отроче на метрорекламата смущава от няколко седмици пътуването ми до работното място. Типичен баш майстор държи мистрия и ми се хили от рекламните табла. Явно епилиран и внимаващ да не наруши правилата за строга дезинфекция, той има хирургическа ръкавица и странна сянка.

Бизнес субектът, който седи зад потресаващата визия е INFOrmator.bg. Бизнес справочник с безвкусна визия и високо самочувствие (ако се съди по интернет страницата), който не заслужава много внимание, но според мен показва как НЕ ТРЯБВА да общуваш с потенциалните си клиенти... доколкото е възможно да ги намериш в метрото. "Ако те няма в INFOrmator значи наистина не съществуваш!", казва бизнес справочникът. Освен, че индивидът на снимката едва ли ще привлече вниманието дори и на себеподобните си, рекламодателят в прав текст казва на тези, които иска да му станат клиенти, че те не съществуват. Освен това може и съвсем да спрат съществуват, ако не се примолят на INFOrmator да им вдъхне живот. Ама тези хора какво очакват? Рекламата не трябваше ли да резултира в полза за компанията? В продажби например. Признавате, че потенциалните ви клиенти не съществуват и затова ги обиждате. Какво очаквате да стане след това?

Трябва да се отбележи, че има и втори вариант за замисъл на рекламата, до който стигнах след дълго взиране. Може би идеята е да се стимулира крайният потребител да използва услугите на справочното издание. В този случай нещата не изглеждат по-добре. Рекламното послание по някакъв крайно извъртян и със сигурност забавен за създателя си начин казва, че едва ли не в INFOrmator са всички съществуващи фирми. Ако случайно схване, потребителят може да погледне надолу и да види какво чака. Гениално!!!

Слави + Globul = запустяващ Mtel

Помните ли, когато Слави Трифонов беше, като осиновен от Mtel? Музикални албуми, турнета и телевизионни спотове, като този:



Мина се време и се стигна до развод. Globul, може би не толкова учудващо, нае известния водещ и сега, когато запазването на мобилните номера вече e факт, Слави Трифонов се появи в телевизионна реклама за новата опция пред потребителите на мобилна телефония.



Избирайки точно Слави Трифонов Globul уцелват два заека с един куршум. Хем използват популярно лице, което все още има влияние върху мнението на голям брой хора, хем удрят индиректно Mtel, от които реално може да се откраднат нови клиенти. След доста години под шапката на Mtel Слави Трифонов се явява с най-човешкия си глас и повежда хората към зеления светофар на Globul. Трифонов пита потребителя, дали му е писнало от тази и онази нередност в заобикалящата го среда. Всъщност думите му звучат, като изповед относно причините, заради които е приключил договорните си отношения с дългогодишния си спонсор. Посланието е повече от силно - на Слави му писна от простотиите на Mtel, на вас ви е писнало също. Това, което досега ни е задържало (номерът) вече не е пречка. Хайде масово да се преместим. Просто и умно. Браво, Globul!

Ам! Ам! Хлъц!

Оказа се, че освен рожденици, АмАм.бг поздравяват и за Воскресение. Похвално! За разлика от ЧРД мейла, тук вече забелязваме цвят, изображение. Пак похвално! Тази активност на сайта му излиза без пари и в същото време прави доста добро впечатление. Аз например съм регистриран в гладен.бг, поръчвал съм няколко пъти, ама от тях никакви вести по празниците. Тъй, че Ам!Ам! показват старание и съм сигурен, че това се харесва на потребителите им. Както и при предната честитка, обаче, тук липсва елементът на зарибявката, както отбеляза Пламен предния път. Ето няколко идеи в тази посока:
1. Безплатна доставка
2. По-ниска долна граница за безплатната доставка
3. Подаръче при празнична поръчка, което може да е за консумация или да е нещо от всичко по един лев (декоративно пиленце, дървено яйчице и пр.)
4. Списък с актуалните промоции по градове или само за града, от който е регистриран потребителя.

Както се казва, за да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца. Това е моето послание до сладурите в Ам!Ам! - хем е донякъде великденско, хем е лесно за перифразиране от бизнес гледна точка. Поздрави!

Тъпи съобщения за тъпия консуматор

Да, времето е кът тия дни и затова накратко ще изкажа моето учудване от следните рекламни измишльотини:


1. 3 в 1. Уотевър. Идеята с Ъпсурт беше убиец, но бранд мениджърът или е уволнен, или е получил силен удар пo главата. Какви са тия три псевдо 3D анимационни герои? Освен, че са отвратително нарисувани, говорят без да си отварят устата, комуникират с мравка, която е по-скоро Баба Мравка, предстедател на домсъвета на мравуняците и за капак единият пич гаврътва цялата чаша с "кафенце" и пробутва празна на мравунякообитателите. Леж!


2. Вивател предлага златна тарифа напълно в съзвучие с мюзик идолските промивки на мозъци. Уличен музикант се радва на вниманието на група японски туристи (такава група на мен не ми се е мяркала, ама пък се говори, че много ни посещавали) и някакъв чичко му задава дебилния въпрос "А не искаш ли да промениш нещо в живота си?" След отрицателния отговор на къпещия се в любовта на целокупния японски народ, чичката се качава на едно лимо и..А! Изненада! Той бил на Томи Мотола брадчет. Тъпо трябва да му е на младежа с китарката. Увереният глас от рекламата ти напомня да не изпускаш златните възможности. Да благодарим на Вивател, че ни обяснява какво е най-важното в живота!


3. Ариана + пустите братя Прошек. Никога няма да го повярвам туй твърдение. Марката да била с такава светла история и никой да не я знае до преди няколко години. Срамота!

***
Рядко противно е една компания да комуникира с потребителите си на ниво дебили и да се опитва да им налага някакви стереотипи и рекламни измислици. Това може да е било ефективно през 60-те, днес - едва ли. Или аз надценявам потребителите?

снимки:
хттп://www.sxc.hu
хттп://morguefile.com

Да мразиш марката си на инат

Две актуалнии решения как да накараш хората да не харесват твоя бранд.

На вашето внимание, предложение номер едно: "Нестле" отново се проявяват, като приятно нагли и решават, че е прекрасна идея заведение брандвано от горе до долу "Nescafe Frappe" да задръсти пешеходната зона до Народния театър. Я се свиите малко! Какво ще ми се ширите да ходите пеша - алъш вериж требе!!!

Някои ще кажат, че някой дебел общинар им е разрешил да го издигнат тоз монумент. И к'во?!? Това означава ли, че компанията не проявава арогантност набутвайки ти в лицето своята марка. Доста хора минават всеки ден покрай театъра - на колко ли от тях ще им се допие фрапенце и колко ще теглят една майна на тия, които са построили заведението точно на това място. За последните едно е сигурно - те не знаят кой е истинския собственик, но запомнят логото на продукта. Запомнят го с лошо! Само ме е яд, че човекопотокът не е достатъчно голям, че да се усети негативно в продажбите на марката.

Малко се отплеснах с пример 1, затова накратко пример 2: Пицария "Джепето" (тази на Гурко) има незаконен обслужващ персонал - хлебарки!!! Имайте го предвид следващия път, когато се чудите къде да хапнете. Жалко, че от управата на заведението го нямат предвид. Интересното при "Джепето" е, че не за първи път ми правят лошо впечатление. По-странно е обаче каква голяма разлика има между заведенията на ул. Гурко, Граф Игнатиев и Люлин. Това на Графа е почти перфектно, но другите две са ужасно занемарени. Тъй като излезе, че твърдя, че нещо не е наред и с "Джепето" в Люлин, ето случая - събота, хубав слънчев ден, 11:30, влизам в пицарията, посрещаме една госпожица, която с тъжен глас ми съобщава, че още не е отворено. Ми, добре, си казвам аз и излизайки поглеждам работното време... отворено от 10:00 пишеше.
Ако този, който управлява тези пицарии иска и да печели от тях дългосрочно, по-добре да им смени имената. Няма никакъв смисъл да казваш, че имаш верига, в която няма нищо верижно. Марката трябва да бъде еднозначна и предвидима. Като влизам във пицария"Джепето" ми се иска всички да са като тази на Графа. Ще си остана само искането предполагам.
Нещата опират до доброто старо клише за отношението към клиента и неговия БГ вариант - клиентът винаги има право... да си плати. Останалото са задължения.

снимка към казус 1 : авторът
снимка към казус 2: sideshowmom@morgueFile.com

Клиента винаги има право...

... да си купи мед. Да, има и малки магазинчета изключително силно ориентирани към потребителя. Тази сладурска табела седи на прозореца на едно миниатюрно магазинче за мед до "Плиска". Каква е вероятността човек да изпадне във внезапна нужда от мед (напр. посред нощ), е друг въпрос.

Ам! Ам! Свежо!

Честит Рожден Ден Име Фамилия!

AmAm.bg Ви пожелава много здраве, късмет и усмивки :-)

Весело изкарване и куп подаръци, а когато сте гладни...

Вие си знаете :-)

Вашето потребителско име е:user


Това съобщение, попълнено разбира се, получи мой приятел за рождения си ден. Този малък жест е определено добро маркетингово решение на AmAm.bg. С малкото усилие да настроиш някакъв софтуер да изпраща това съобщение на регистрираните потребители, интернет страницата просто не може да сбърка. Всеки обича да му се честити рождения ден. Всеки харесва личното внимание. Въпреки, че съобщението е автоматично, то показва едно много приятно отношение от страна на компанията. Въпреки своята краткост, пожеланието съдържа някои много важни елемента: назовава собственото име на потребителя, използва се известния за интернет потребителите знак за усмивка и напомня на потребителя да използва услугите на сайта. Придържайки се към просто послание, маркетинг екипът на сайта създава положително отношение към него. В допълнение, напомнянето за сайта идеално пасва с традицията на черпене и пируване, когато човек има рожден ден. Не бих се учидил, ако има доста непредвидени поръчки към сайта от страна на рожденици, които са видяли честитката си преди това.

Снимка: Петр Краточвил, publicdomainpictures.net

Да продаваш преживявания

В днешно време за да имаш успешен продукт, трябва да продаваш повече от физическа единица, трябва да продаваш преживяване. Нещо от този род бях чел преди време. Сетих се за това твърдение посещавайки веригата Happy неколкократно в последните два месеца.

Какво представлява Happy Bar & Grill ? Външният вид не е нещо велико, храната не е нищо особено, цените са малко високи за непреливащия ми джоб. Но в Happy улавят един нюанс от ресторантьорството, който убягва на всички останали масови ресторанти, пицарии, бирарии и пр., в които съм бил (в България) - те продават преживяване.
А как протича преживяването с марка Happy? Посрещане от широко усмихнат салонен управител, настаняване, сервитьорки ухилени до уши и обучени да те карат да мислиш, че ти си човекът, който определя всяка следваща стъпка. Сред купчината въпроси за предпочитанията и мнението за храната се притеснявам следващият път да не ми предложат да си сготвя сам. От сервитьорката, която се преставя с малко име до пожеланията за приятна вечер от всички служители, покрай които минаваш на път за изхода, не съжалявам за нито един лев, който съм похарчил в Happy, а можеше и да не е така. Асортиментът от ястия не ми допада, няма нито една от любимите ми бири, шумно е и масите понякога ми се струват доста струпани една до друга. Но... с нетърпение ще ида отново, ще си вляза с усмивка и ще си изляза без да съм я свалял.
Точно тази теория за преживяването напълно отговаря на това, което правят марки, като iPod, Philips Aurea или Absolut Vodka да речем. В тези случаи, ако преживяването с марката може да се изчисли в пари, човек определено минава тънко.

А на вас коя марка ви продава преживяване?

Илюстрацията е любезно предоставена от: www.goodexperience.com