Ам! Ам! Свежо!

Честит Рожден Ден Име Фамилия!

AmAm.bg Ви пожелава много здраве, късмет и усмивки :-)

Весело изкарване и куп подаръци, а когато сте гладни...

Вие си знаете :-)

Вашето потребителско име е:user


Това съобщение, попълнено разбира се, получи мой приятел за рождения си ден. Този малък жест е определено добро маркетингово решение на AmAm.bg. С малкото усилие да настроиш някакъв софтуер да изпраща това съобщение на регистрираните потребители, интернет страницата просто не може да сбърка. Всеки обича да му се честити рождения ден. Всеки харесва личното внимание. Въпреки, че съобщението е автоматично, то показва едно много приятно отношение от страна на компанията. Въпреки своята краткост, пожеланието съдържа някои много важни елемента: назовава собственото име на потребителя, използва се известния за интернет потребителите знак за усмивка и напомня на потребителя да използва услугите на сайта. Придържайки се към просто послание, маркетинг екипът на сайта създава положително отношение към него. В допълнение, напомнянето за сайта идеално пасва с традицията на черпене и пируване, когато човек има рожден ден. Не бих се учидил, ако има доста непредвидени поръчки към сайта от страна на рожденици, които са видяли честитката си преди това.

Снимка: Петр Краточвил, publicdomainpictures.net

И настана Fornetti мания!!!

Да си призная, на мен Fornetti ми харесват на вкус, но това което ми харесва повече, е техният бизнес модел. За франчайза, като такъв, може да се прочете в предния брой на "Капитал". Аз обаче искам да обърна повече внимание на феномена от маркетингова гледна точка. Ще го направя, водейки се от резултатите от анкетата "Смятате ли, че комуникирането на собствена марка би се отразило добре на продажбите на закусвални, пекарни и дюнерджийници?".

7 гласа "Да". Eто моите 7 причини, защо:

1. Марката създава доверие. Доверие в продукта и неговите качества.

2. Марката дава сигурност на потребителите, защото те знаят какво могат да очакват от закупената храна.

3. Марката дава разпознаваемост, която прави избора на потребителя по-лесен.

4. На пазар, на който марките са особено слабо застъпени, популяризирането собствената марка е много по-лесно. Когато всички около теб са безименни, надписът над обекта ти, се превръща в ефективен билборд.

5. Марките на пазара за бързо хранене в България са елемент от бизнеса, който досега съм виждал донякъде застъпен единствено във веригата "Софийска баница". Появата на нова марка неизменно създава предпоставки за вълна от маркетинг от уста на уста.

6. Марката създава лоялност и възможност за по-безопасно увеличение на цените. Наскоро Fornetti повишиха цените си с близо 9%.

7. Марката създава култура на консумация. Потребителите се научават да търсят постоянно качество и да бъдат по-взискателни към храната, която консумират.

4 гласа "Не". Причини за негативизъм?

1. Българинът е известен с недисциплинираността си. Опасността франчайз партньорите да се издънят, като не спазят франчайз стандартите е съвсем обозрима. Това може да има силно негативен ефект върху имиджа на марката.

2. Потребителите са консервативно настроени към новостите и бързия успех. Чувал съм не малко мнения против Fornetti, просто защото се разпространиха с много добри темпове в последните месеци.

3. Хапването на мазни закуски със съмнителни съставки (плюс боза - optional) е стара традиция в България. Навиците се сменят трудно и процесът не е любим на никой. Затова има опасност растежът на Fornetti да се забави.

4. Създаването на марка е скъпа и важна стъпка за всеки бизнес. Грешните действия се заплащат прескъпо. Ако нямаш ресурс и желание да се развиваш, е по-добре да не се захващаш със самоцелното създаване на марка.

1 глас "Няма значение". Ако не ми пукаше...

1. Това са банички! Не им трябва марка. Трябват им олио и извара!

И така. От толкова мислене, моето гладко мозъче се умори. Отивам за форнетки със сиренце. Поздрави!

Къде отиваш ти?

"На работа, едва ли не!" беше отговорът на един телевизионен образ. Разни спецове разправят как скоро всички ще ходим на работа, щем не щем, тъй като няма да има достатъчно работна ръка. При така задаващият се недостиг от работници (както квалифицирани, така и неквалифицирани) все по-важен изглежда начинът, по който една компания се представя пред потенциалните си служители. Все по-малко ще трябва кандидатите да се подмазват компаниите и все повече ще е обратното. Това означава, че работодателите ще трябва да полагат повече усилия за привличане на дефицитните качествени кандидати. Следователно и отдел "Човешки ресурси" (или който се занимава с набирането на служители) ще трябва да проявява маркетингови умения. Това обаче изглежда затруднява част от HR-ите, поне за момента.

Примерно

Все още се срещат доста обяви за работа, които са написани, като за безплатен вестник от типа "Позвънете". Ако търсиш оксиженист - добре, но когато търсиш човек с по-сериозно образование шансовете да получиш добри кандидатури се смaляват значително. Просто зле написаната обява не вдъхва доверие и говори за липса на професионализъм. А никой не иска да работи с неграмотници, нали?
Според мен, този проблем е лесно решим. Най-малкото може да се копира моделът на някоя добра обява или пък да си наемеш една средностатистическа HR агенция.

Да предположим, че обявата е ОК и кандидат отива на интервю. В моят личен опит съм се срещал с арогантни интервюиращи, които са ми обяснявали, че не съм достатъчно квалифициран за дадена позиция. Това ми се е случвало в доста напреднал стадии на подбора в една доста известна компания. В такъв случай идва логичния въпрос: "Защо тогава сте ме поканили на интервю, като не отговарям на изискванията ви?"

След интервюто идва друг забавен момент. Чакането на отговор. В повечето случаи той е мълчалив. Когато е мълчалив, разбирай, че е отрицателен. Това прави лошо впечатление и показва пълна липса на уважение към кандидатите. Ако е физически невъзможно да се обадиш на всички по телефона, то поне лесно може да изпратиш групов мейл, съобщаващ на кандидатите, че не са одобрени.

Къде е маркетингът?

Маркетингът в случая е маркетинг от уста на уста (word of mouth/buzz). Хората общуват все по-активно, а комуникационните канали стават все повече. Днешният неуспешен/недоволен/обиден кандидат може да познава утрешния подходящ такъв. Последният може да въобще да не подаде документи в съответната компания, ако е получил негативна информация за практиките във фирмата. Още по песимистичен сценарий може да се използва, ако първата интеракция между компанията и кандидата е по повод на кандидатстването. В такъв случай е още по-важно какъв имидж за организацията ще генерира отдел "Човешки ресурси". Първото впечатление е все още важно. Съмнявам се, че само аз мисля така.

Кой е Знайко?

Защо, защо, защо??? Технополис си направи труда да създаде свой талисман и го убива, докато е още бебе. Лошото име е лошо независимо какво седи зад него. Вземете за пример различните творци, които изоставят своите рождени имена и се представят с псевдоним. Последният трябва да е запомнящ се и уникален. Името Знайко не е нито едно от тези две неща. Ако вземем талисмана на 2Be, веднага става ясно за златна рибка, но З(н)айко има нужда от представяне - какво е, какви са му функциите и пр. Дано не съм прав, но тъй като не знам какво точно е талисманът на Технополис (робот, прахосмукачка или киборг) и името му е не запомнящо се, аз не виждам как Знайко може успешно да се свърже с Технополис.



Като гледам нещото в действие смятам, че идеята за неговото създаване не е лоша. Все още не е късно да се внесат промени в представянето на... как му беше името?

Междинен коментар 3

Последната анкета приключи и резултатите са следните: 86% (13 гласа) казват не, докато двама (13%) дават положителен отговор на въпроса "Склонни ли сте да платите изключително висока цена (значително по-висока от тази на най-скъпата марка в категорията) за непозната, нова марка?". Тези резултати ни най-малко не са изненадващи. Разбира се, миниатюрният мащаб на анкетата, не може да бъде приет за представителен, но все пак може да породи разни размисли. Че има хора с големи финансови възможности и отворени към опитването на нови продукти без значение на цената, в това няма спор. Дали обаче приходите, които те биха генерирали ще са достатъчни за производителят на супер-луксозен кашкавал да покрие разходите си?

С края на една анкета, започва нова. Искам да благодаря на всички гласували досега в анкетите. Надявам се, че с времето броят ви само ще се увеличава. Основната тема следващата седмица ще се върти около франчайза от тип Fornetti - плюсове, минуси и пр. Ето защо и тазседмичният въпрос е следният: "Смятате ли, че комуникирането на собствена марка би се отразило добре на продажбите на закусвални, пекарни и дюнерджийници?

Сънища и реалност

Колко сте склонни да платите за килограм кашкавал? А за бутилка гроздова ракия?
Представете една нова марка с бутилка с невероятен дизайн, рекламирана и комуникирана, като гроздова ракия от друга планета, с невероятно качество, произведена с внимание към всеки детайл. Ако цената е 60лв. за 700мл., ще ги дадете ли? Според мен не. Защо? Защото вие знаете много добре как се прави гроздова ракия и знаете, че дори и за 60 лв. бутилката, това все пак е гроздова ракия. Представете си същият случай с кашкавал, например. Най-добрият кашкавал - 50лв./кг. Някоя новасъздадена българска фирма ви го предлага. Кравите слушат Чайковски по цял ден, а млякото им отговаря на най-строгите стандарти за качество. Ще си го купите ли, след като сте яли кашкавал цял живот и знаете, че няма с какво да е толкова различно. Аз не бих си го купил, колкото и усилия проиводителят да е положил. Идва и най-логичният въпрос - има ли смисъл да промотираш ултра скъпи продукти от масова категория?

В дотук казаното има и зрънце истина, в смисъл, че не съм си го изсмукал от палеца този казус. Ако използвам примера с кашкавала, казусът може да бъде илюстриран така: Имам модерна ферма, имам мандра, имам технолог, който много разбира от кашкавал, имам и готина пакетираща линия - имам всичко нужно за производството на най-качествения кашкавал. Що да не взема да му искам 50 лева за кило? За съжаление, все още има твърде много български бизнесмени, които първо създават продукта и после се сблъскват с реалността, че няма търсене за него. По тази схема се отварят и в последствие фалират куп заведения и магазини. Така много производствени фирми се обричат да останат малки, защото се заблуждават, че пазарът е "всеяден". Според мен разковничето е в диференциацията и реaлизма. Ако не продаваш правилния продукт на правилната цена, просто не си прави труда.

Да продаваш преживявания

В днешно време за да имаш успешен продукт, трябва да продаваш повече от физическа единица, трябва да продаваш преживяване. Нещо от този род бях чел преди време. Сетих се за това твърдение посещавайки веригата Happy неколкократно в последните два месеца.

Какво представлява Happy Bar & Grill ? Външният вид не е нещо велико, храната не е нищо особено, цените са малко високи за непреливащия ми джоб. Но в Happy улавят един нюанс от ресторантьорството, който убягва на всички останали масови ресторанти, пицарии, бирарии и пр., в които съм бил (в България) - те продават преживяване.
А как протича преживяването с марка Happy? Посрещане от широко усмихнат салонен управител, настаняване, сервитьорки ухилени до уши и обучени да те карат да мислиш, че ти си човекът, който определя всяка следваща стъпка. Сред купчината въпроси за предпочитанията и мнението за храната се притеснявам следващият път да не ми предложат да си сготвя сам. От сервитьорката, която се преставя с малко име до пожеланията за приятна вечер от всички служители, покрай които минаваш на път за изхода, не съжалявам за нито един лев, който съм похарчил в Happy, а можеше и да не е така. Асортиментът от ястия не ми допада, няма нито една от любимите ми бири, шумно е и масите понякога ми се струват доста струпани една до друга. Но... с нетърпение ще ида отново, ще си вляза с усмивка и ще си изляза без да съм я свалял.
Точно тази теория за преживяването напълно отговаря на това, което правят марки, като iPod, Philips Aurea или Absolut Vodka да речем. В тези случаи, ако преживяването с марката може да се изчисли в пари, човек определено минава тънко.

А на вас коя марка ви продава преживяване?

Илюстрацията е любезно предоставена от: www.goodexperience.com

Междинен коментар 2

Последната анкета доказва, че доста категоричните ми твърдения за стратегията Nestle, срещат доста упорита съпротива. Интерeсно ми е, дали ако бях формулирал въпросът различно, резултатите щяха да се различават. Малко преди прекратяването на анкетата резултатите са следните: 50% от анкетираните смятат, че пускането на шоколад с марка Мура не е добра идея, 42% са с положително мнение и има един човек, който аз бих казал, че е гласувал "Въздържал се".
По темата за шоколадовите амбиции на Nestle, наскоро ми разказаха един разговор провеждащ се на касата в един супермаркет. Лицето Х разглежда стелажите с шоколади Мура и Boss и пита своя спътник: "Мислиш ли, че са свестни тия шоколади, да си взема един?" Отговорът е: "Пробвах ги, нищо особено. Нестле България не правят хубави шоколади." Дали този подочут разговор не е показателен за потребителските виждания, вие решете.

За началото на следващата седмица планирам да разгледам един казус, разглеждащ корелацията луксозна стока-скъпа стока. По този повод стартирам и нова анкета. Урните са официално отворени. Exitpoll няма!

Фирмените коли - добре ли е да се отличават?

Преди време в мое присъствие търговският директор на компания с голям брой търговски предтавители попита регионалните мениджъри: "Искате ли от догодина да брандваме (б.авт., да боядисаме във фирмените цветове/тези на основната търговска марка) колите на търговските представители?" Някои казаха да, някои-не. За тези, които дадоха положителен отговор, той добави: "Решението е ваше, но внимавайте, защото не искам виждам снимки на наши коли в Нощен труд със заглавие *Кола на фирмата Х направи това и това нарушение*"

Той самият беше наясно с начина, по който шофират подопечните му и негативите, който може да донесе едно пребоядисване. И наистина, малко са компаниите, чийто фирмени автомобили не се свързват с опасно шофиране. Тези компании, които могат да контролират или убедят своите служители, че тяхното държение на пътя може да има негативно влияние върху репутацията на компанията, са тези които трябва да оцветяват колите си в корпоратичните цветове. Добре оцветени коли дори могат при определени условия да бъдат полезни за реномето на компанията.
Според мен, основните два случая, при които фирмените коли не е желателно да се оцветени подобаващо са, когато служителите хулиганстват на пътя (повечето хора се отпускат твърде много, когато МПС-то е служебно), а вторият е когато автомобилите са стари и зле поддържани. Според мен във вторият случай негативният ефект е сигурен. Може би примерът, който ще покажа не е много правилен, но все пак е показателен.

Знам, че БНТ е обществена телевизия, но все пак това не означава, че не трябва да се бори за по-добра гледаемост. При тази идилична картина аз си казвам: "Какво качество на работата мога да очаквам от организация с подобен автопарк?"

И накрая един свеж пример, как е добре да изглеждаш: