След като видях тази "реклама", апокалипсисът ми се стори добър изход.
Професионална работа. Запишете си телефона от началото на клипа. Никога не знаете за какво може да ви потрябва VHS заснемане. Ето как си представям, че е станало:
Някой, няма да споменавам имена, щото не ги знам, в Карлово си казал, че използването на портрета на Васил Левски не е достатъчно безвкусно само по себе си. Докато протичала тази мисъл, пътят й бил засечен от далечен братовчед на Някой, който си бил купил камера от Кореком точно преди да дойде демокрацията. Брадчедът винаги носел със себе си камерата и видео касета (превъртяна, разбира се), на която обичал да записва едно върху друго идейни видеа с хрумки за смисъла на живота - нещо като тефтерче с лента вместо страници.
Та пресекли се пътищата на мисълта на Някой и Брадчеда, и те открили колко много общи неща имат помежду си още от едно време. Затова се и решили на копродукция. Уговорката била Някой да забие нож в гърба на 112 с умело подхвърлен 166, а Брадчедът щял най-накрая да види как легендарният саундтрак на 1492: Conquest of Paradise пасва върху негови кадри, като тоалетна хартия върху мръсен гъззз.
Всичко минало чудесно. И филмът им се получил. И хората зяпнали в захлас. Само дето сладоледите изчезнаха, но никой не подгони този, който ги открадна. Парите бяха само параван. Кой носи няколко стотин лева, насипни, в центъра на Карлово в тая криза? Добре, че на кастинга намерили първия обирджия на чанти, който можел да тича до два километра, само по права линия през леко пресечена паркова местност, за да стигне сам до най-близката стоянка на патрулките, където поради инерцията си, се блъснал сам в спряла кола с буркан, но не 3 литров. Тхе енд. Хубавото е, че не му удариха главата в тавана на Астрата на влизане, което не беше по сценарии, но пък придаде завършеност на акцията, а поуката изкристализира, като чаша морна мастика в горещ карловски ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар