вторник, 5 октомври 2010 г.

На една ръка разстояние

Днес на гости ни е Калин от TheMarketingBlog, който ни припомня за една марка, която днес можеше да е трън в очите на Дзън:


АстикА


Това беше бирата лидер в премиум сегмента в зората на демокрацията. Марката бира с пионерен за тогавашните стандарти маркетинг, който и изгради впечатляващ имидж. Концентрацията върху буквата “А”, която и в края и началото на името се изписваше с главни букви, знакът с пръсти пак под формата на тази буква, логото с двете халби, създаващи симетрия допълнена от формата на етикетите (основния и този около гърлото на бутилката) силният контраст в цветовете черно-бяло и всичко това на една ръка разстояние. В допълнение на премиум възприятието можем да сложим шикозният шрифт на надписа “Lux “ на етикета и рекламната чаша, силно издължена, акцентираща както пяната така и течността. Всичко това за началото на 90те години си беше впечатляващо, най-силният старт от всички марки бира. Тогава когато българина се запознаваше с “експириънса” да пие бира, след както години наред това бе пил от шишета които даже не са имали етикет дори, и когато едва ли си е мислил, че след около 20 годинитази емоция ще се превърне в изкуство. Самият факт, ще много хора сега на възраст към 26 години си спомнят за слоугана “на една ръка разстояние” и знака с пръсти говори колко разграничаващи и силни са били тези неща по онова време. Не може да пропуснем и невероятно култовата активност за насърчаване на продажбите за онова време, ако направиш знака ”А” с пръстите си в заведение да ти донесат безплатна Астика. След този силен старт развитието на марката спря и тя си остана една от многото обикновени марки на пазара без да изпъква по никакъв начин. Представете си ако беше хваната и продължена успешно тази силна стартова вълна къде щеше да бъде сега Астика, доста напред. Едно постоянно надграждане и развитие на марката ,в рамките на правилна маркетинг стратегия, за период към 15 години би натрупало изключителна стойност и да я превърне в много силна и водеща марка. Сега сигурно Загорка щеше да се бори с нея като марка в сегмента, дори и след тазгодишната емблематична в маркетингово отношение кампания “Дзън”. Колко много потенциал имаше в марката Астика, който ако беше разгърнат щеше да се отблагодари с високи марджини. Какво да кажем за комуникацията пак за онова време повече от добра, какво му трябва на мъжа да му е близо биричката, на една ръка разстояние. А жадното отпиване с произнасянето на звука “А” и след това изричането на името “Астика” ако не носи преживяване на потребителя здраве му кажи. Ранна постсоц марка спазваща повечето изисквания на не чак толкова възрастния по онова време и тачен от всички професор Котлър.


Добавка от лоКала:


Между другото знакът и слоганът  на Астика не бяха умъртвени напълно. Те бяха принизени до едно позициониране-ширпотреба, както се случи и с пакетажа на марката. Така Астика от бира гордо носеща на етикета си надписа ''Bulgarian export beer'', се превърна ето в това:



5 коментара:

mixer каза...

кел файда от маркетинг, като не съществува вече прилична бира made in bg?

fjuty каза...

Вярно си го е написал човека - голяма начало, нещо почти невиждано за ония "странни" години. Знаем много добре, че в историята няма условно наклонение, но едва ли някой се съмнява какво можеше да се случи днес, ако се бе продължило с имиджа и развитието на "exported beer".

Александър Крумов каза...

То интересно къде точно е експортвана :) СССР?

Калин каза...

Стига с този песимизъм може и по "на запад" да е било :). Трябва да се проучи този въпрос.

nname каза...

вероятно зад съдбата на марката има драматична лична история. рекет, мутри, отвличания, скарване на съдруници...