Напращели счетоводителки навдигат бутилки от 1.5л.

Каменица Lev официално стигна върха на своята премиалност с лансирането на бутилката от... 1.5 литра! Че PET амбалажа отбеляза небивал успех в последните години, въпреки че беше посрещнат скептично, е несъмнен факт. Как обаче концепцията за успеха и пластмасата се съчетават в едно е тайна, която само в Каменица знаят. Поне би трябвало, щом залагат на странната концепция за "чалга" премиалност - костюмари с претенции за висока класа, които премиално смучат бира от бутилката след работа и се забавляват с неоригиналния си сексистки/кариеристки хумор. Това бил успелият българин - простак с вратовръзка? Стереотипните образи от киното, на белите якички, които след работа отиват директно в бара (без коментар защо имат нужда от подобни действия), вече са тук. И така ако се приеме, че тази социална прослойка е правилно таргетирана и е успяла да се припознае в рекламните образи, изглежда сякаш Каменица Lev е бранд разширение право в десятката, пък дори и в пластмаса. Формата на бутилката и визията, като цяло не са никак лоши, както вече писах миналото лято. Остава един проблем, който според мен става все по-актуален. Вкусът! Той по начало не беше нещо кой знае какво, но с напредване промоцията на марката, става все по-видно, че претенциите за премиум позициониране контрастират с доста непретенциозния вкус. Именно последният не би трябвало да действа особено мотивиращо на тези, които вече са опитали Kamenitza Lev. В крайна сметка заплащането на високата цена може да се оправдае с любопитство, първоначално, но дори и надутите костюмари не са толкова надути, за да плащат много, за да получат малко. Чисто имиджовата консумация на бирата има смисъл само в стъкло и само в заведение. За вкъщи си има вече установени стандарти - Ариана, Шуменско, Загорка и т.н.