Едва ли са много тези, които не са изпитвали тръпката от това да имаш майстор в дома си. Тази професионална прослойка дава всичко от себе си, за да бъде мразена, избягвана и презирана. Както става с таксиметровите шофьори, така и при домашните майстори малкото свестни се губят в тълпата от измамници и некадърници.Свръхтърсенето в последните години и въобще строителния бум спомогнаха всякакви бояджии, плочкаджии, шпакловчици и пр . да са затрупани с работа и да не им пука дали услугата, която извършват е качествена и обърната към нуждите и изискванията на клиента.Въпрос на време е обаче кранчето да се позатегне, дали покрай глобалната икономическа криза или очаквания спад в строителството. Както често се случва на свободния пазар след растежа, следва спад. Точно тогава оцеляват само подготвените, силните и адаптивните.
Къде поради своята икономическа сивчестост, къде поради неграмотност, алчност и индивидуализъм, майсторите са най-често единаци със неизвестен опит и умения, които разчитат основно на препоръките на свои клиенти. При тази конфигурация на своя бизнес голяма част от гореспоменатите са уязвими спрямо всякакви промени в пазарната ситуация, тъй като им липсва гъвкавост и дългосрочно мислене. Зад създаването на сериозно име трябва да има стратегия, а не движение по течението. Трябва маркетинг!
Според мен създаването на организация предлагаща услугите на различни видове майстори обединени под една търговска марка, с гарантирано качество и надеждност в работните взаимоотношения с клиента, може да се окаже изключително успешна инициатива по различни причини. Ето част от тях:
* Сериозното и надеждно извършване на услугите дава увереност и спокойствие на клиента, че довършителните работи в дома му са в добри ръце. Това в повечето случаи би дало възможност за допълнителни парични постъпления за фирмата.
* Изграждане на марка, под която се извършва услугата и нейното популяризиране могат да спомогнат майсторите да се откъснат от зависимостта от препоръките на досегашните си клиенти.
* Един силен бранд може много по-лесно да се справи при утежнени икономически условия, отколкото сам човек.
* Организираният ремонтен бизнес може да постигне икономия от мащаба, съответно подобрена конкурентност.
* Силният бранд ще води не само повече клиенти, но и повече работници, които желаят да работят за фирмата.
Разбира се, това не е всичко. Като цяло башмайсторския бранд, според мен, може да е единствено положително нещо за крайния потребител на услугата. Проблемът е от другата страна - майсторите трябва да пожертват част от своите навици, които разбира се обичат - неплащането на корпоративни данъци, възможността за разиграване на клиента, хапването и пийването за сметка на последния, работата от позицията на по-силен ипр . Засега на майсторите едва ли им минава през ума да променят системата на работа, с която са свикнали от десетилетия. Дали обаче самодоволните им физиономии няма да увиснат, когато се окаже, че работата започне да намалява?
***
снимка: Вангелис Томаидис
5 коментара:
Добре намислено, Саше. Винаги съм се чудел дали има друга държава по света, където хем плащаш на човека, който ти върши работа, хем по родна традиция го храниш и поиш колкото може да поеме - често за сметка на семейния ти уют и спокойствие. Отделен въпрос е, не, че съм излязъл от Сорбоната - но компанията на подобни индивиди по правило е интелектуален даунгрейд и непоносимо психическо насилие.
По подразбиране в момента, в който един майстор започне даден обект, взаимотношенията му с клиента го въздигат до ниво на висш васал. Изглежда само гладът и конкуренцията могат да променят това положение.
доста вода ще изтече, докато видиш майстори да се консолидират...
българите трудно работим в екип, за това по бригадите има доста роднини и роднинско-приятелски взаимоотношения. отделно половината майстори са алкохолици
Всичко май опира до мироглед. Майсторите гледат на бизнеса си ден за ден и това според мен ще изиграе лоша шега на голям процент от тях.
гацо майстора
има некоректни колеги,но вината е на самите клиенти.почваш обекта и
им казваш колко време е необходимо за да стане топ.и се почва-тоя кво си мисли че ще го чакам,или егати и парите ми иска.всеки иска голям
евтин и топъл сладолед аа такова нещо няма.повечето клиенти са газени и тъпкани от системата,изкарват някакви си 300-500лв,жените им се подлагат на по
оборотните мъжкари,и в един момент
на някой такъв му пада случай да покаже мъжество и почва да се прави на разбирач или се вживява като работодател.лично аз се оправях с двама такива-те си знаят кои са.така че не може някой с две ръце отзад да ме учи как да си върша работата
Публикуване на коментар