Преди около половин година (колко бързо лети времето) се пръкна първият безплатен вестник, всекидневник. Списан за 19 мин, страниран за 19 мин, напечатан за 19 мин и четен от такива, които мислят по не повече от 19 минути на ден. Отчайващо начало си казах аз и зачаках моментът, в който този вулгарен и подмолен продукт ще спре да се предлага, поради отказът на отвратените рекламодатели да плащат за промотиране на продуктите си в едно толкова опасно издание със съмнително финансиране.
Междувременно "Икономедиа" влезе на ринга на авантата с големи амбиции и надеждата, че редовият софиянец прави разлика между журналисти и драскачи. До голяма степен "19 мин" и "Градски" така и не стигнаха до конкурентна битка. Двата продукта бяха толкова различни, че хората си взимаха и от двата или от който е останало на стелажите. Икономическата обстановка постепенно се влошаваше, а основният коз на безплатните вестници, тиражът, така и не проработи, и рекламодателите не се отпуснаха до толкова, че да има цели страници с реклама. И докато "19 мин" не е подвластен на нормалната бизнес логика, то "Градски" не започна да си възвръща инвестициите и в "Икономедиа" се стигна до смелото решение да се закрие вестника и да се извърлят на улицата тези, които го правеха.
И тогава си помислих: Е сега общественото мнение остава в ръцете на "19 мин", често пълен със хвалебствени слова за хора, като Емилия Масларова. Идват избори, реклама няма, добри думи за триглавата ламя се намират и бизнес с безплатни вестници се прави, ама в други държави. Отчаянието ми от скоропостижната смърт на един едва проходил пазар беше прекъснато преждевременно тази седмица, когато в ръцете ми попадна втори брой от нов безплатен вестник със скучноватото име
"Анонс".

Седмичник, в цели 24 страници и ... реклама!?! Шах! Оказа се, че зад него стои сериозна белгийска медийна група, екипът е малък, а съдържанието е приятно, неполитизирано и ненатоварващо. Вторият брой на "Анонс", който държа в ръцете си е добре зареден с реклама и най-различни начини, чрез които издателят може да генерира приходи. Изглежда така сякаш, че от "Анонс" са заложили на стратегия, в която рекламните постъпления се натрупват от много и различни пера, като се набляга на по-голямо количество реклами, но от по-малки рекламодатели. Похвална адаптация към икономическата обстановка. Похвално е разбиването на статуквото на пазара. Двата продукта, които досега са присъствали на пазара на безплатните вестници заложиха на актуалността (единият повече от другия) и новинарството. От "Анонс" са решили да не повтарят чуждите неуспехи и очевидно са добре запознати с факта, че правенето на всекидневник изисква значително по-големи ресурси (както човешки, така и финансови) от направата на седмичник. Ето защо не мога да не поздравя белгийците за полагнето на основите на един силен маркетинг микс, който надявам се ще докаже, че в България могат да се изкарват пари от безплатен вестник и то по светъл начин.
П.П. За да не се мине без забележки и в унисон с
възмущението на Свилен относно неправилното използване на снимков материал от много български медии, бих попитал "Анонс" следното: Защо под нито една снимка няма автор/източник, а текстовете не са подписани? Това са 19 минутни похвати. Не бъдете, като тях. Грозно е.