С радост в сърцето и свръх доза респект приех поканата да изпием „по едно малко” в Локалa и да побистрим някоя тема от света на марките. Щом става дума за брандинг, не ми отнема много време да се сетя какво може да е подходящо, но бързам да уточня, че заглавието по-горе е малко подвеждащо и човек може да си помисли, че ще говорим за кокаин, защото, макар официално да не съществува като агент в пазарния мир, той се радва на предостатъчно awarеness и подлежи на маркетингов обзор, който засега ще отложим.
[caption id="attachment_1921" align="alignright" width="320" caption="Кадър от Killer (Papa was a rolling stone) на George Michael"]
[/caption]И така, Супермайките, лели Марии и доволни собственици на ресторанти със снежно бели престилки са само дребни фигурки в победния парад на праховете за пране. Като представители на най-разпространения икономическия вид - „харчещи двуноги рекламояди” - ние ежедневно сме свидетели на този парад, поради темата изглежда някак „очевидна”. Но именно тук е акцентът. Тъй като рекламодателите-рекордьори като „P&G” и „Henkel” се грижат да не забравим техните подопечени брандове от прахове, заливайки ни със спотове дълго и напоително, в един прекрасен момент се оказва, че... прахът за пране се е превърнал в ЕДИНИЦА ЗА СЛАВА. Как разбираме това? През 2001 г. е публикувана биографичната книга на „Пош Спайската” Виктория, където същата най-отговорно заявява, че още от начало е имала амбицията да стане по-известна (и сега внимавайте!) от Persil Automatic. Това маркетингово „произшествие” дава повод на достолепен британски копирайтър на име Джереми Булмор да напише най-прозорливия и подреден материал, посветен на природата на търговската марка, на който някога съм попадал. Той си задава риторичния въпрос защо, аджеба, г-жа Бекъмова не иска просто да е на нивото на Роби Уилямс или Мадона? Най-важният откъс от отговора му относно тази питанка е, че в основата си, да „имаш” бранд, значи да си уведомил хората за него, независимо дали ще го купят или не. За тежкарска марка като BMW например не са важни само 5-те процента от хората на планетата, които могат да си я позволят, но също и онези 95%, които го познават и различават. Според Булмор това влудява медиапланьорите, защото убива „удобното” понятие „целева аудитория”, докато в реалността постигането на известност на твоята марка означава да надхвърлиш далеч тази „измерима” група от потенциални купувачи. „Славата – обобщава нашия човек – е фундаменталната ценност, която притежават силните брандове”.
[caption id="attachment_1920" align="alignright" width="320" caption="Кадър от Day’n’Nite на Kid Cudi"]
[/caption]Само за да илюстрирам думите си за силата на фактора перилен препарат в социо-културен план, както и да посоча, че изцепката на кака Вики не е инцидент, ще спомена, че поне на prima vista се сетих за два музикални видео клипа – един класически – Killer (Papa was a rolling stone) на George Michael и един по-пресен – Day’n’Nite на Kid Cudi, в които виждаме използван кода на прочутата правоъгълна кутия, макар и с две различни послания в себе си. Има нещо общо помежду им обаче и това е точно факта, че праха за пране може да се превърне от носител на собствения си ежедневен смисъл в знак за известност, в изразно средство, „познато” и „разчетено” от участниците в поп-културата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар