Къде отиваш ти?

"На работа, едва ли не!" беше отговорът на един телевизионен образ. Разни спецове разправят как скоро всички ще ходим на работа, щем не щем, тъй като няма да има достатъчно работна ръка. При така задаващият се недостиг от работници (както квалифицирани, така и неквалифицирани) все по-важен изглежда начинът, по който една компания се представя пред потенциалните си служители. Все по-малко ще трябва кандидатите да се подмазват компаниите и все повече ще е обратното. Това означава, че работодателите ще трябва да полагат повече усилия за привличане на дефицитните качествени кандидати. Следователно и отдел "Човешки ресурси" (или който се занимава с набирането на служители) ще трябва да проявява маркетингови умения. Това обаче изглежда затруднява част от HR-ите, поне за момента.

Примерно

Все още се срещат доста обяви за работа, които са написани, като за безплатен вестник от типа "Позвънете". Ако търсиш оксиженист - добре, но когато търсиш човек с по-сериозно образование шансовете да получиш добри кандидатури се смaляват значително. Просто зле написаната обява не вдъхва доверие и говори за липса на професионализъм. А никой не иска да работи с неграмотници, нали?
Според мен, този проблем е лесно решим. Най-малкото може да се копира моделът на някоя добра обява или пък да си наемеш една средностатистическа HR агенция.

Да предположим, че обявата е ОК и кандидат отива на интервю. В моят личен опит съм се срещал с арогантни интервюиращи, които са ми обяснявали, че не съм достатъчно квалифициран за дадена позиция. Това ми се е случвало в доста напреднал стадии на подбора в една доста известна компания. В такъв случай идва логичния въпрос: "Защо тогава сте ме поканили на интервю, като не отговарям на изискванията ви?"

След интервюто идва друг забавен момент. Чакането на отговор. В повечето случаи той е мълчалив. Когато е мълчалив, разбирай, че е отрицателен. Това прави лошо впечатление и показва пълна липса на уважение към кандидатите. Ако е физически невъзможно да се обадиш на всички по телефона, то поне лесно може да изпратиш групов мейл, съобщаващ на кандидатите, че не са одобрени.

Къде е маркетингът?

Маркетингът в случая е маркетинг от уста на уста (word of mouth/buzz). Хората общуват все по-активно, а комуникационните канали стават все повече. Днешният неуспешен/недоволен/обиден кандидат може да познава утрешния подходящ такъв. Последният може да въобще да не подаде документи в съответната компания, ако е получил негативна информация за практиките във фирмата. Още по песимистичен сценарий може да се използва, ако първата интеракция между компанията и кандидата е по повод на кандидатстването. В такъв случай е още по-важно какъв имидж за организацията ще генерира отдел "Човешки ресурси". Първото впечатление е все още важно. Съмнявам се, че само аз мисля така.