сряда, 28 октомври 2009 г.

Рогата на уискито

Има цели продуктови категории, които са "запазена марка" на един регион или държава. Това важи в особена сила за високоалкохолните напитки. Хората с елементарна питейна култура знaят, че конякът е коняк, когато е френски. Узото е узо, когато е гръцко. Уискито е уиски, когато е шотландско/ирландско. Точно на илюзията за последното залага вече 5 години черния пръч а.к.а. Black Ram. A щом така упорито продължава да става все по-тюламорски, значи си има пиячите:
1. Лансиране

2. Напомняне

3. Тотално "ирландизиране"


Една лъжа казана 100 пъти... схващате. Визията и на трите клипа (особено третия) е меко казана страхотна и разбира се набългарска. Дали 5 години след старта на марката все е още е релевантно не знам, но трябва да се отбележи, че си остава подвеждането на зрителя за произхода на продукта (качествено еднакво "измама" с тази Узаки Зорбас или пък Брускети Марети). Има и важна разлика - главните герои в рекламата на Black Ram не обелват дума на престорен английски.

Успехът и налагането на черния пръч само доказват, колко е важно рекламата да си играе с фантазията на потребителя. Именно този, който не може да си позволи или се стиска за истинско вносно уиски. Този който иска да удари половин бутилка с разредител бира, а не 100 мл. с две кубчета лед и изворна вода. Black Ram представя легендата за овенa, но и изгражда парче по парче мита за ирландско-шотландско-българското уиски на приемлива цена и качество на Bushmills. Пазарът иска този мит и е готов да го приема с отворени гащи...



...и още по-широко зинали гърла



Интересно, но България не е без грам история в производството на уиски. Винпром Асеновград създава през вече далечна 1986 година марката "Дива коза". И в момента го продава и то на цена с над 50% по-висока от тази на Black Ram. Едва ли продажбите са сравними с тези на "натурализирания ирландец", но е интересно, че козичката не бяга от своя български произход и най-вероятно предлага по-добро качество. Животинския рогат елемент съвсем случайно присъства и при близо 20-години по-младия Black Ram. Според vinoto.com "Дива коза" e спечелил над 150 медала за качество по света, но това че чух за него съвсем случайно показва, колко е важен брандинга. Изкуството да си по-продавания, без обезателно да си по-добрия. Постигането на конкурентно предимство в съзнанието на потребителя без да има абсолютно предимство, когато докосваш небцето му.

Bonus, the real shit

5 коментара:

Апостол Апостолов каза...

А бе, и панделки да си вадят от гъзовете, уискито не струва.

Александър Крумов каза...

Вкусът на уискито е достатъчно добър за своите потребители.

Andrey каза...

Повечето потребители ,поне тези ,който познавам, пият Чер коч, щото е ефтин.Може би поне 80 % знаят или вече са разбрали ,че Коча си е БГ ,ама го пият шот Джони е пъти отгоре,а тва е виски;)

Александър Крумов каза...

Именно, но комуникацията със сигурност им помага да възприемат бранда, като нещо повече, от което е и да се самозалъгват, че пият нещо добро.

Dilyana каза...

На мен рекламата на уиски Black Ram много ми харесва - направена е с вкус и винаги я гледам, като я видя по телевизията. А на който не му харесва уиски Black ram, по-добре да не го пие, откокото да натяква, че уискито е кофти и да ни занимава с щуротии! А Винпром Асеновград бих ги посъветвала да си направят едно ребрандиране, защото и аз (предполага като много други) никога не бих си купила уиски с марка Дива Коза! Все пак отдавна не живеем в комунистическата 1986 година.:)