петък, 18 ноември 2011 г.

Паузирай почивката за сезона на дините.

Благо отново се включва, като автор в лоКала. Благодарско, за което. Enjoy!

Да сме подобни или напълно различни? Да подражаваме на конкурента или напълно да му се противопоставим? Ще кажете: "Второто", ама гледайки рекламните паузи, човек остава с противоречиви впечатления. Стига се до там, че всичките ни вафли са еднакви, често обикновени; всичките ни бири са традиционни и с подобни вкусови качества; прахът ни за пране пере еднакво добре (зле)... Като ядливите гъби и отровните им двойници - (почти) всяка реклама в ефира си има сестричка, всеки билборд - братче, всяко мото или слоган - братовчеди... Толкова ли са ограничени "криетив" средите, че не могат да измислят нещо различно и запомнящо се, без то да граничи с инфантилна простотия

Конкретният повод за моите вътрешни борби са еднакво различните послания в рекламите на две Фафли:

- Kit Kat - Дай си почивка, вземи Kit Kat



- Twix - Пауза по твой вкус



Мисля си, че логото и въобще брандът на всеки един продукт е само контейнер, който производителят (маркетинг отделът или рекламната агенция) пълни със смисъл и философия, придава заряд на посланието, а потребителят се сеща за това съобщение (и съответно за продукта), когато изпита съответната емоция. В идеалния случай, при тези условия, когато ти се яде, ще вземеш Snickers, защото "Не си ти, когато си гладен!"; когато ти е дошла в повече скуката в часовия пояс от 9:00 до 5:00, ще грабнеш My Motto (Live double!); когато решиш, че размерът има значение - Хипер (Вафла за Големи.); когато искаш нещо покрито с шоколад - Троя (Да се тункваме!), когато искаш нещо обикновено - Царевец (Супер обикновена вафла.), когато се чувсваш грозен - Lion (Грозен, но зверски вкусен.)... За последните две съм по-скоро ироничен.
Има толкова много варианти. Можеш да заложиш на вкус, цвят, консистенция, хранителна стойност, емоционален заряд (философия)... Нямаш оправдание да избереш качество, на което твой конкурент така явно залага.

Но стига с тия Фафли. Да си поговорим за бири. Доста се изписа за тях, затова ще бъда кратък. Става дума за Каменица и Шуменско. Тъй като има точно 1 година разлика от основаването на двете пивоварни, затова те смятат, че трябва да се борят на една и съща сцена - Традицията. Ако трябва да съм честен, "Рок бирата на България" ми допадаше повече на идейно ниво. Обаче, ако от Каменица бяха продължили в тази посока, логично трябваше да се откажат от производството на лимонада.

Между другото, не, че съм фен на кристалите:


... но поне са на бряг, противоположен на гръцкия:


В заключение - маркетинг фор дъмис в две лесни стъпки:
1. Избери си уникална философия и таргет/ниша;
2. Направи нещо смислено за тази група хора.

Чак, когато това бъде усвоено, ще си говорим вече за криетив и как да предадем конкретното послание.

Споделете вашите размисли в коментарите. Удачно ли е да търсиш ниша и разделение, когато продаваш стандартен (да не казвам първичен) продукт като вафли, хляб, сол... или е по-разумно да си в кюпа заедно с останалите?

Благо ми е,
Янакиев!

Няма коментари: